Въпросът за броя на пловдивските тепета от една страна не е толкова труден, от друга обаче наистина е много условно да се каже. Зависи за какъв времеви отрязък от съществуването на Пловдив се говори. Това каза в предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" историкът Видин Сукарев.

"През хилядолетията на съществуването на населеното място, ядрото на града е трихълмието и Сахат тепе. Тоест, много зависи от времето и обхвата на града. В римско време градът се е разширил значително и тогава в неговите черти са попаднали и “Бунарджика" или “Хълма на освободителите", както е известен, а също така и Младежкия хълм или “Джандем тепе". Градът се е разраснал доста и в източна посока. Там е имало едно по-малко хълмче, което е известно като “Каменица". Както знаем, заради факта, че е имало извор на добра вода, там е възникнала и пивоварната. Но в следствие на нейната работа, хълмът е бил унищожен. Малко по-надолу, в посока към днешния бул. “Менделеев" и “Асеновградско шосе" е имало друг изчезнал хълм, който се е наричал “Лаут" или “Лаут тепе". Този хълм е съществувал някъде до края на XIX, началото на ХХ век. Той също е бил сравнително малък от по-различна структура, отколкото тази на другите тепета, но също каменист. Използвам случая да кажа, че много хора бъркат този хълм с т.нар. Могила в Тракия, която дори и сега е извън чертите на града, но е доста близо. Покрай нея минава железопътната линия, която свързва гара “Тракия" и Централната жп гара. Само че този хълм не може да се брои исторически в чертите на града, защото както казах, дори и сега не е в тях. Докато за “Каменица", за “Лаут тепе", все пак при всички условности, може да се каже нещо подобно. Но отново зависи от гледната точка", посочи Видин Сукарев.

По думите му, подобно е положението и с “Джендем тепе", донякъде и с “Бунарджика". Другото изчезнало тепе, което се е намирало в непосредствена близост до “Бунарджика" е “Марково тепе".

"Да речем, че тепетата са били със сигурност 7, ако разчленим трихълмието на три части, примерно “Евлия челеби"  и т.нар. “Валели тепе". От “Валели тепе" пък имаме останки и до ден-днешен, това са камъните от страната на така наречената “Чифте баня", на кръстовището. Това са последните отломки от него, тоест, това е някаква част от “Небет тепе", която е вървяла в източна посока. И до към 50-те, 60-те години все още е имало доста по-голяма запазена скална маса, но поради разчистването на тунела и прекарването на булеварда, тези части също са унищожени", добави историкът.

Според него, въпросът за броя на тепетата в Пловдив е доста сложен, защото има много условности. Голяма част от съвременните пловдивчани се затрудняват при изброяването на всички хълмове. Още по-сложно става, ако трябва да се описва кой елемент от трихълмието къде се намира, тоест “Таксим" “Небет" и “Джамбаз" тепе кои са. 

По мнението на Видин Сукарев, темата предлага най-различни данни и е важно кой как ги интерпретира.

И въпреки това, ако трябва да обобщим кои тепета влизат в територията на Пловдив днес, то това са трихълмието с “Таксим", “Небет" и “Джамбаз тепе", “Сахат тепе", като някъде “Сахат тепе" също го дават като двусъставно, защото както знаем, то наистина има два върха.

"Единият връх е с часовника, а на другия, където сега са станциите за приемане-предаване на различни там радио-телевизионни сигнали, там пък е било т.нар., има го в турски карти и източници и съответно и препечатано в европейски “Топлар тепе" е наричано понякога. Защото там не е имало погреб и са били разположени оръдия. Така че виждаме, че и тук има някаква възможност за дисонанс. Но да речем, че “Сахат тепе" е един хълм, значи стават четири, “Бунарджика" и “Младежкият хълм" и стават 6. “Марково тепе" е изчезнало, “Валели тепе" също, “Каменица" също е изчезнало. Колегата Владимир Бачев смята, че е възможно дори да е имало и други тепета. Така, че горе-долу това е, тепетата мигрират, бройката се променя за съжаление през вековете", заключи Сукарев.