Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Ежедневно ставаме свидетели на новини за много тежки престъпления, убийства, прояви на жестокост. Миналата седмица имаше убийство с нож в Сливен и стрелба в столичен квартал в рамките на само няколко часа. Понякога поредният подобен случай предизвиква у хората по-скоро реакцията - "пак ли, отново ли", отколкото истински шок, когато научават тази информация по някакъв начин. Какво се случва с обществото, когато подобни новини започнат да се възприемат като част от ежедневието, темата разгледа психологът Светла Влахова пред ФОКУС. 

По думите й ние като общество вече сме започнали да губим чувствителност.

"Не, че не е имало и преди такива случаи имало е, но някак си хората бяха по-склонни да си помагат, когато видят, че някоя беда да протегнат ръка. Годините на изолация, несигурност и постоянни заплахи, които непрекъснато наблюдаване, превключиха нервната система на почти всички хора в режим на оцеляване", заяви тя. 

"Това е инстинктът за оцеляване, бягай или се бий", каза психологът.

"Когато мозъкът функционира под базовия инстинкт на защита, зоната за социалната солидарност, взаимопомощ, хуманност просто се изключва. Човек тогава се затваря в най-тесния си кръг, а всеки извън него започва да се възприема като заплаха или досадна пречка", заяви тя.

"Погледнете какво се случва по пътищата, само погледнете как хората, да дори ако щете на улицата, как реагират един на друг, той всеки е пречка за другия. Според мен и много огромен ефект има епидемията от дигиталната среда. Платформите превърнаха егоцентризма в норма и го обърнаха в печеливша валута, алгоритмите възнаграждават арогантните, агресивните претенция да се възнаграждават. И всички се смятат за непогрешими, а другите виновни", обясни Влахова. 

По думите й когато години наред хората са в такъв балон, "където всяко твое мнение се валидира и ти се внушава, че ти си е главният герой във Вселената, срещата с реалността и на улицата, води точно до агресия", добави тя.

Психологът коментира, че така всеки опит за забележка се възприема като лична обида, което отключва моментално неадекватни реакции.

По думите й агресията се превръща в един нормализиран начин за справяне с социални конфликти.

"Получава се един масов социален цинизъм", добави тя.

По думите на Влахова, "когато хората виждат, че има агресивни прояви, които остават безнаказани или че се дават минимални присъди, те започват да смятат, че всичко им е позволено".

"Всяка една агресивна проява и действие е решение, което е взето чисто индивидуално от личността. И такива оправдания, този ме провокира, онзи ме провокира - няма такова нещо. Всеки взима своето индивидуално решение да действа агресивно или не. И това трябва да носи последствия. Хората трябва да знаят, че такова поведение носи своите последствия. А както виждате, такова нещо няма. Не се случва. И когато няма контрол, когато няма ограничения върху това нещо, когато убийствата остават безнаказани - всеки започва да прави каквото си иска", заключи психологът.