Българската гора в последните 60 години е нараснала значително. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ проф. Васил Живков – председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост. "Дървообработващата и мебелна промишленост е един традиционен дял от българската икономика, който има своите корени в далечното минало и днес продължава да се развива като една модерна индустрия. Малко се знае за историята на българските гори. България е била доста по-обезлесена преди 50-60-100 години, много повече е приличала на Гърция, а сега разликата между двете държави е очевидна. България е 8-о място по залесени територии с гора – това е около 38.5% от територията на страната е в гори. Освен това тя е залесена с ценни дървесни видове – дъб, бук, бял бор, смърч, акация, дървесни видове, които имат много голямо приложение в различни индустрии, включително и мебелната индустрия. В резултат и на дейността на Лесотехническият университет да имаме образовани лесовъди българската гора в последните 60 години е нараснала значително.“

"Много неправилно е схващането, че българската гора е унищожена, изсечена, не е стопанисвана. Напротив, тя е изключително внимателно отглеждана и това е довело до нейния сериозен облик, който има днес, – смята още специалистът. – Разбира се има и нерегламентирани практики. Хората това виждат и това дразни, и това е нещо, срещу което ние се борим. Ние нямаме никакъв интерес да подкрепяме сивата икономика.“

"За поскъпването на дървесината в световен мащаб си има и вътрешни фактори. Имаше известен спад в добива на дървесина, спад в производството във връзка с промените по време на пандемията от 2020 година. Но през 2021 година се наблюдава подем в дървообработващата и мебелната промишленост. И в този момент се появи заповед Министерство на земеделието и храните, с която се ограничи добива от горите в стадий на старост. Получи се психоза, че ще има ограничения, че ще има по-малка наличност от дървесина, от суровина. И това автоматично доведе до спекула в различни посоки.  Държавните горски стопанства увеличиха много цените – 39.5% ръст на цените. Пазарната икономика изигра своята роля: когато цените на суровината са много по-високи в България спрямо Европа, тогава няма смисъл да се купува скъпата дървесина. Голяма част от предприятията намалиха рязко своята производителност, загубиха договори с чужбина, намалиха своя персонал, а някои от тях дори затвориха,“ разказа за развитието на процесите  проф. Васил Живков.

Според специалистът има няколко групи проблеми в сектора: "Единият проблем е насочен към държавната администрация, към Министерство на земеделието и храните и Изпълнителна агенция по горите. Две години се борим с тази заповед от 2020 година за ограничаване с 30% добивът на дървесина да бъде премахната – и науката, и бизнесът, и самото министерство са убедени, че тази заповед не води до нищо добро. Всички правителства за тези 2 години не намериха политическа воля да го направят. Това е първата стъпка, която може да се направи. Втората стъпка е да се променят някои административни актове, което да позволи по-ефективен и по-добър дърводобив. Третата е в лицето на Държавните горски стопанства и Министерство на земеделието и храните да получим подкрепа за намаляване на цените. Това би помогнала за българската индустрия. Това са проблемите, свързани с държавната администрация. От другата страна е дърводобивът – той остана без никакви възможности за финансирани, както вътрешно, така и на европейско ниво.“

"Когато една гора се управлява устойчиво, тя има нужда от сеч. Това ще направи по-голям прираста на гората, ще даде повече материал за нас, респективно ще развива и други индустрии. Ако ние оставим тя да си умре от само себе си, какво става – дърветата, които падат, започват да гният. Те не отиват в производството, не носят принадена стойност, освен това и връщат въглеродния диоксид. Така че тезата, че не трябва да се влиза в гората, че не трябва да се сече гората, е вредна за българката икономика. Когато сечите са регламентирани, те са полезни за гората,“ заключи проф. Васил Живков.