12:39 / 31.05.2026
333
Детството наистина е последният рай, от който можем да бъдем изгонени. Това не е нещо ново. Това са моменти, в които смяташ, че светът е без проблеми, че всички хора са любезни, че всичко е вкусно и че всеки ще те чака у дома, за да те посрещне, утеши и насърчи. Прекрасна илюзия е детството“, професор Петър Стоянович в студиото на bTV.
"Много е лесно да забраниш всичко, но природата и социумът винаги са по-силни. Ако всички около теб правят нещо, ти трудно можеш да останеш извън него“, коментира проф. Стоянович.
"Ако цялата ти среда цъка цял ден като малоумна, ти ако се дистанцираш от нея, изглеждаш два пъти по-малоумен. Ако едни ритат футбол, а ти стоиш отстрани и си бъркаш в носа и казваш: "А, не, тая работа не е за мен“, изглеждаш някакъв женчо. Ако някой отиде да беси котки или да прави някакви золуми и смахлъци, а ти седиш и казваш: "Баба ми, ох, баба ми, ще ме види и отпори ушите, изглеждаш асоциален. Т.е. ти в някаква степен искаш да си част от тренда, както се казва сега, от общия дух. В момента общият дух е заключен в тези ужасни екрани, в които човек се надпреварва с някакво електронно чудовище, независимо в какъв вид е. Едно време и ужасите, и радостите бяха съвсем различни“, коментира историкът.
"Много съм натъжен от това, че съвременните поколения практически нямат детство. Липсва махленската игра, бандите, свободата да излезеш и да се върнеш омазан и щастлив. Днешните деца имат други радости и скърби, но тази естествена радост от живота липсва", отбеляза проф. Стоянович.
