11:28 / 25.09.2026
205
Според заместник-министърa на финансите Людмила Петкова данъкът върху свръхпечалбата може да действа и като антиинфлационна мярка, защото при увеличение на цените се увеличава и размерът на извънредната печалба, която подлежи на облагане.
Данък върху свръхпечалбата за определени сектори, промени при ваучерите за храна и нови облекчения за семействата с деца – това са част от данъчните промени, предложени от Министерството на финансите за 2027 г. Без по-висок акциз за електромобили, но с увеличение на данъчните оценки на имотите, обясни още Петкова за готвените данъчни промени.
Според нея пакетът включва както мерки за увеличаване на приходите в бюджета, така и намаляване на административната тежест и данъчни облекчения за семействата и бизнеса.
По думите ѝ очакваният ефект от приходните мерки е около 1,4 млрд. евро, като около 300 млн. евро са предвидени за облекченията за деца, деца с увреждания и новата преференция за детско развитие.
Целта на финансовото министерство е бюджетният дефицит през 2027 г. да бъде свален до 3%, заяви Петкова.
Една от най-дискутираните мерки е въвеждането на данък върху свръхпечалбата.
По думите на Петкова подобна мярка е била използвана на европейско ниво по време на енергийната криза през 2022 г. Тя определи предложението като форма на "икономическа солидарност".
Сред секторите, които според представеното предложение ще попаднат в обхвата му, са банки, телекомуникационни компании, търговски вериги с повече от пет обекта и компании за бързи кредити.
Петкова заяви, че Министерството на финансите е направило анализ на различните икономически сектори и именно в тези дейности са отчетени най-големи свръхпечалби.
Като пример тя посочи банковия сектор.
"За последните шест години, в периода 2020-2025 г., печалбите са нараснали с 588%. Само за две години – между 2022 и 2023 г., ръстът е 320%. Това не са нормални печалби. Това са свръхпечалби", заяви Петкова пред bTV.
По думите ѝ избраните сектори формират около 60% от установените от финансовото министерство свръхпечалби.
Мярката се предлага като временна – за печалбите през 2027 г.
Един от основните въпроси е дали допълнителното облагане няма в крайна сметка да бъде прехвърлено върху клиентите чрез по-високи цени и такси.
На въпрос дали банките например могат да компенсират допълнителния данък чрез по-високи такси, тя посочи, че гражданите и бизнесът и в момента плащат чрез банкови такси, ниски лихви по депозитите и високи лихви по кредитите.
"Идеята е част от тази свръхпечалба, от извънредната компонента, да бъде внесена в бюджета, за да могат да бъдат подпомогнати другите политики на държавата – и за култура, и за здравеопазване, и за образование", каза заместник-министърът.
Промени се предвиждат и при данъчните оценки на недвижимите имоти.
Според представеното от Петкова те трябва да бъдат актуализирани поетапно за три години спрямо базата от 2026 г. – с 30% през 2027 г., а през следващите две години с още по 35% от първоначалната база.
Така общото увеличение за периода трябва да достигне 100%, а не да се натрупва сложна лихва върху вече увеличените стойности, уточни тя.
За жилище от около 70-80 квадратни метра в София, при което годишният данък е около 50-60 евро, първоначалното увеличение с 30% би означавало около 15 евро повече на година, даде пример Петкова.
Тя подчерта, че актуализираните оценки няма да се използват за автоматично увеличение на такса "битови отпадъци".
За общините, които все още изчисляват таксата според данъчната оценка, се предвижда да бъде използвана стойността от 2026 г. за целия тригодишен период.
Промяна се предлага и при ваучерите за храна.
В момента максималният им месечен размер е 102 евро. Предложението е той да достигне 200 евро, а общата годишна квота да бъде увеличена от 818 млн. евро на 1,5 млрд. евро.
Предвижда се обаче върху ваучерите да бъде въведено данъчно облагане.
Според сметките, представени от Петкова, при ваучер от 200 евро работникът би получил 186 евро след облагането.
"Ако работодателят не увеличи ваучерите, ще получаваме по-малко?", беше попитана тя.
"Да, ако не работодателят не увеличи", отговори заместник-министърът.
Според нея обаче дори след облагането се запазва значителна преференция, включително освобождаването от социални осигуровки.
