"За изминалите 6 месеца въведохме в Националната здравно-информационна система (НЗИС) 15 електронни административни услуги. Това е улеснение не само за изпълнителите на медицинска помощ, за НЗОК и за министерството, но най-вече за хората. Пациентът вече е активен участник в процеса, т.е. – контрольор на прозрачността в здравната ни система, защото като пациенти вече можем да виждаме какво се случва с нас в системата – да проследяваме какви лекарства ни изписват, какви прегледи и изследвания са ни назначени и осъществени, като същевременно благодарение на дигитализацията вече не е необходимо да обикаляме от специалист на специалист с цялата си медицинска документация.“ Това посочи министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова на пресконференция относно текущата реализация и предстоящото развитие на електронното здравеопазване у нас, съобщиха от МЗ.

Здравният министър беше категорична, че електронното здравеопазване е ключова реформа, въз основа на която процесите в системата могат да бъдат управлявани по-адекватно – на базата на реални данни, количествени и качествени показатели.

Дигитализацията е инструмент, който прави възможно извеждането на българското здравеопазването "на светло“. "Електронните данни ще ни помогнат за извършването на обективни анализи, а това на свой ред ще позволи правилното надграждане, планиране и доусъвършенстване на системата по начин, по който тя удовлетворява всички нас“, подчерта още министър Сербезова. Тя посочи, че добавена стойност от дигитализацията в сектора ще бъде и по-ефективното управление на освободените ресурси, в т.ч. и финансови. По този начин, по думите ѝ, ще бъдат преустановени и редица нерегламентирани практики.

"През последните няколко месеца беше извършена тиха революция в нашето здравеопазване, а именно реалното въвеждане на електронното здравеопазване и дигитализацията. За здраве държавата, като публичен ресурс, ежегодно разходва около 7 млрд. лв. Въпреки това до момента тези средства "не бяха обхванати“ от електронното здравеопазване“, отбеляза от своя страна началникът на кабинета и председател на НС на НЗОК доц. Васил Пандов. Той припомни, че: "От 1 юни всички прегледи на пациенти при ОПЛ и специалисти в извънболничната помощ се подават в НЗИС. От 1 август и процесите в болничната помощ ще бъдат дигитализирани, т.е. направлението за хоспитализация вече ще бъде електронно, а с него и епикризата на пациента. Ще бъде ясно в кои болнични структури, колко пациента, с какви диагнози и кога са постъпили и изписани. По този начин ще се преустанови обикалянето на линейките в търсене на свободни болнични легла“, уточни началникът на кабинета.

На база постигнатото и предстоящото по отношение изграждането на НЗИС ще могат да се извършват всякакви детайлни анализи, като например кои са най-честите заболявания в популацията, кои са най-често назначаваните изследвания, най-често съществуващите придружаващи заболявания и т.н., посочи доц. Пандов. Той каза, че вече е изработен проект на нормативен акт, с който се регламентират структурата на НЗИС, нивата на достъп до данни, начинът на идентификация на лицата, както и цялата правна рамка на системата.

В рамките на пресконференцията здравният министър съобщи, че от месец юни до месец декември предстоят още: въвеждането на електронната хоспитализация; на електронното подаване на информация за дейностите, извършени в ЛЗБП; надграждане на пациентското досие с въвеждане на всички медицински документи от началото на текущата година; въвеждане на е-пациентски лист или достъп до досието на медицинските специалисти; обхващане на денталната помощ от страна на НЗИС; както и въвеждането на електронните протоколи за скъпоструващи лекарства.