Вчера, след близо 60 години преговори и 102 години след смъртта му, Гърция официално предаде на България тленните останки на цар Самуил. Те бяха открити през 1969 г. от професор Николаос Мацопулос в базиликата "Св. Ахил“ на малкия остров в Преспанското езеро. Останките бяха посрещнати в София с държавни почести и положени в столичния храм "Света София“.
Пренесените останки на цар Самуил отново поставят въпроса за историческото наследство на българския владетел, за мястото му в българската история и за отношенията между България, Гърция и Северна Македония. Защо около Самуил през годините се наслагват не само исторически спорове, но и различни национални интерпретации?
Възтържествува една справедливост, която и цар Самуил заслужава, и ние като народ заслужаваме. И в случая имаме много добър пример и на културен диалог между две съседни държави. Това заяви историкът проф. Пламен Павлов, автор на книгата "Векът на цар Самуил" в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"Тази размяна на ценности е, между другото, облечена в една перфектна юридическа форма, между нас казано. Така че можем наистина да се поздравим с това, което се случи в София", коментира гостът.
Книгата на проф. Павлов "Векът на цар Самуил“ е оценявана като задълбочено историческо изследване на драматичните събития и борбата за българска независимост през последните десетилетия на Първото българско царство.
"Моята книга беше с по-скоро научно-популярна насоченост. Идеята беше във връзка с хилядогодишнината да бъде отбелязано мястото на този велик българин в цялата ни история, в европейската и световната история, и няма никакво преувеличение и никаква патетика към това, което казвам. Тогава също България даде пример как се отбелязва хилядолетието – не толкова от успението, колкото от безсмъртието на този велик българин", разказа историкът.
"Каквото и да кажем за Самуил, все ще бъде слабо. Но много други, и то по-големи историци от мене, нямам претенцията да бъда най-големият историк на България на света, са казали, да речем, проф. Петър Мутафчиев - "този неуморим воин", проф. Васил Златарски, нали, също как той "през цялото време не знае покой". А един византийски писател от XIII век казва: "Онзи прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите“. Това показва, че култ към него има близо 300 години след смъртта му", посочи той.
По думи на проф. Павлов мястото на Самуил в българската история е абсолютно категорично. "Сава дума за един воин и мъченик за българската кауза. Затова апелирам към Българската православна църква цар Самуил да бъде канонизиран. Той е схващан от нашите предци като мъченик за България. И това съвсем не е случайно. Това не е само формален жест, това е жест на справедливост', коментира гостът.
"А вече връзката му със Средец – София, което вчера беше оспорвано от появилите се знайни и незнайни капацитети, които разбират от медицина, от футбол, от история, от цар Самуил, от какво ли не. Значи всички, които изразяват някакви съмнения дали тези кости са били негови, в Македония пък до онзи ден беше цар Самуил категорично. Вече, след като гроздето е кисело, няма да е цар Самуил – ами нека да вземат книгата на проф. Николаос Мацопулос, където най-добросъвестно са описани и разкопките, контактите с местните хора и цялото случване на нещата", заяви историкът проф. Пламен Павлов.
Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.



18:15 / 04.10.2026
4627





