14:35 / 04.10.2026
7003
Този месец "избори" се оказват ключова дума на Балканите. В Босна и Херцеговина гласуват днес, а за първи път от близо три десетилетия името на бившия лидер на Република Сръбска Милорад Додик не е в бюлетината. На 25 октомври, когато България ще избира президент, в Сърбия ще се проведат предсрочни парламентарни избори.
Косово е пред избор на президент, който обаче се избира от парламента. Ако кандидатът не успее да събере гласовете на поне 80 от 120-те депутати, тъй като веднъж вече изборът се провали, страната ще отиде на нови парламентарни избори.
Тези процеси показват, че на Балканите продължава да бъде нестабилна политическата и регионалната обстановка. Това заяви бившият кореспондент за Балканите и Русия, а сега международен редактор в bTV Николай Кръстев в предаването "Метроном" по Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
"От една страна, виждате укрупняването на сръбския политически фактор в региона. Изборите в съседна Сърбия, които ще се проведат на 25 октомври, се случват две години след падането на козирката на жп гарата в северния град Нови Сад, от което започнаха и протестите срещу управлението и бездействието на Александър Вучич. В крайна сметка той беше принуден да подаде оставка", коментира гостът.
"Падна едно от неговите правителства, а сега е на път да си отиде и второто правителство, доминирано от Сръбската прогресивна партия, което управлява в Република Сърбия. Предстои обаче да видим дали тези прогнози ще се сбъднат докрай", добави още той.
"В тези избори има една линия, която по никакъв начин не трябва да бъде подценявана. А именно това е намесата на чужди и външни сили в сръбските избори, както в Сърбия, от една страна, така и в Босненската република. Тази линия идва от Москва", каза още Кръстев.
"Подкрепа получи Вучич от президента на Русия, който дори си позволи да се намеси в изборния процес и да каже, от една страна, че се надява Александър Вучич да продължи да бъде премиер на страната. По-точно казано – надява се той да стане премиер", посочи той. По думите му оценката на Путин за Сърбия и за сърбите на Балканите безспорно предизвиква реакция сред всички, които наблюдават процесите в региона.
Руските интереси на Балканите са насочени към поддържане на геополитическото влияние, запазване на позиции в енергетиката и противодействие на евроатлантическата интеграция чрез хибридни активности и дезинформация. От друга страна, американските интереси и дипломации в региона сочат за силен натиск за енергийни сделки и сътресения заради лобистки практики.
"Тук, на Балканите, се срещат руско-американските интереси, особено сега, когато е вторият мандат на президента Доналд Тръмп. От една страна, имаме енергийния интерес на Съединените щати, които се опитват да изместят руското икономическо и енергийно влияние в региона", посочи Николай Кръстев.
"Поредният пример в тази посока е Южният газов интерконектор, който трябва да бъде изграден в тази част на Адриатика, свързвайки Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия. Но зад това стоят американските лобистки интереси на кръгове около президента Доналд Тръмп", коментира още гостът.
Повече по темата можете да слушате в звуковия файл.
