09:21 / 02.10.2026
299
Защо тоталната забрана на хазартната реклама в България рискува да постигне обратното на целта си
Малко теми предизвикват толкова силни емоции, колкото хазартът. Затова и идеята за пълна забрана на хазартната реклама звучи привлекателно: решителна мярка, ясен сигнал, лесен за обяснение отговор на реален обществен проблем. Опитът на други европейски държави и логиката на дигиталния свят обаче показват, че тоталната забрана може да има точно обратен ефект. Тя може да не намали риска, а да го премести там, където държавата няма никакъв контрол.
Контролът е възможен само там, където има правила
Съдържанието на един билборд може да бъде контролирано. Телевизионната реклама също. И двете са видими, проследими и подлежат на санкции. Интернет обаче е различен. Това е пространството, за което всички ние се тревожим най-много, защото там прекарват времето си децата ни и там контролът е най-труден.
Именно затова регулацията на онлайн средата не може да се сведе до забрана. Тя изисква система: кой има право да рекламира, при какви условия, пред каква аудитория и с каква отговорност.
През последните години България изгради точно такава система. Новата законодателна рамка от 2024 г. постави основите на по-чиста онлайн среда. Беше създаден регистърът на лицата с хазартна зависимост, въведени бяха десетки лимити и ограничения. Те дават възможност на всеки потребител сам да контролира престоя си при всеки лицензиран оператор: колко депозира, колко залага и колко време прекарва в игра.
Афилиейтският режим, въведен през август 2026 г., допълни тази рамка. Той гарантира, че онлайн промотирането на хазарт остава в ръцете на компании, лицензирани от отговорните български институции, които работят по строго определени от държавата правила. Това е принципът на управлявания риск: държавата не се преструва, че хазартът не съществува, а определя кой и как може да го предлага.
Какво се случва, когато легалните замлъкнат
Тоталната забрана на рекламата засяга само онези, които спазват закона.
Лицензираните оператори спират да комуникират, защото рискуват глоби и лиценза си. Нелегалните не губят нищо, защото и без това работят извън закона. Резултатът е асиметрия. Потребителят, който търси онлайн игра, вече не вижда легалните алтернативи, но продължава да вижда нелегалните: в социалните мрежи, в Telegram канали, чрез инфлуенсъри и "типстъри“, в изскачащи реклами на сайтове, хоствани извън страната.
Това не е теоретичен сценарий. Италия въведе една от най-строгите рекламни забрани в Европа още през 2018 г. със закона "Decreto Dignità“. Забраната обхваща всяка форма на реклама, включително непряка, свързана с игри или залагания с парични печалби, по телевизия, радио, преса, билбордове, интернет и социални мрежи.
Осем години по-късно картината е показателна. Италианските власти блокират все повече нелегални сайтове: 1 038 през 2025 г., при 721 година по-рано и 492 през 2023 г. Самата агенция ADM обяснява ръста с постепенното изместване на нелегалното предлагане към дигиталните канали. Блокирането обаче има ограничен ефект, защото заместващи огледални сайтове често се появяват отново за часове или дни, със същата инфраструктура, платежни системи и бази с потребители.
Проучване на университета LUISS оценява нелегалния хазартен пазар в Италия на около 29,8 млрд. евро, като онлайн каналът е доминиращ с 25,4 млрд. евро, или над 85% от общия обем. Анализи на италиански юристи описват ситуацията като регулаторен парадокс, при който по-строгите рекламни ограничения може неволно да са облагодетелствали нелицензираните оператори, които се адаптират по-бързо от регулираните компании и от властите.
Кой плаща цената
Най-сериозният аргумент срещу тоталната забрана не е икономически. Той е свързан със защитата на най-уязвимите.
Лицензираният оператор в България е длъжен да проверява възрастта на играча, да спазва регистъра на НАП за хазартно зависими лица и да прилага лимитите, които потребителят сам си е наложил. Нелегалното онлайн казино не прави нищо от това.
Това означава, че:
Хората, вписани в регистъра на хазартно зависимите, ще имат достъп до нелегални казина без никакви ограничения за залози, депозити и загуби;
непълнолетните също ще имат безпрепятствен достъп до тях;
всеки потребител остава без защита при спор, измама или изчезнали средства, защото няма към кого да се обърне.
Още по-тревожно е, че много хора дори не осъзнават, че играят нелегално. Проучване, изготвено от EY за испанската асоциация Jdigital, установява, че 47,5% от хората, които смятат, че играят само в легални платформи, всъщност са играли в неразрешени домейни като ".com", ".io" или ".bet". Същото изследване показва, че 61,4% от разходите в нелегалния сегмент идват от играчи, които харчат над 600 евро месечно, т.е. точно от най-рисковата група. EleconomistaEleconomista.
Когато легалните оператори изчезнат от публичното пространство, потребителят губи и ориентира:
не знае кое е лицензирано и кое не. Рекламата на легален оператор, колкото и парадоксално да звучи, изпълнява и информационна функция. Тя показва къде играчът е защитен.
Абдикация, представена като решителност
Тоталната забрана изглежда като проява на държавна твърдост. В действителност тя е отказ от контрол. Вместо да регулира, държавата се оттегля от най-трудното поле, интернет, и го оставя на онези, които не плащат данъци, не проверяват възраст и не спазват нито един български закон.
Това е популистки подход: лесен за обяснение, но с резултат, който не намалява риска от хазарт, а го увеличава и го прави невидим. Невидимият проблем е най-опасният, защото не може да бъде измерен, ограничен и лекуван.
Какво би работило
Алтернативата на тоталната забрана не е свободата без правила. Тя е интелигентната регулация:
строги правила за съдържанието на рекламата, без насочване към непълнолетни и без внушения за лесна печалба;
лицензиран афилиейтски режим, който държи онлайн промотирането в отговорни ръце;
ефективна борба с нелегалните оператори: блокиране на сайтове, спиране на плащания към тях и сътрудничество със социалните мрежи и платформите;
информационни кампании, които учат потребителите как да разпознават лицензирания оператор;
задължителни инвестиции в отговорна игра и в лечение на хазартната зависимост.
Целта на всички нас, на държавата, на обществото и на отговорния бранш, е една и съща: по-малко вреди от хазарта. Въпросът е дали ще я постигнем, като контролираме пазара, или като се преструваме, че той не съществува.
