Получавал съм много награди, особено като посланик. Това каза в аудиокаста на “Фокус" “Това е България" писателят, драматургът, преводачът, дипломатът проф. Кирил Топалов по повод получаването на най-високата държавна награда в областта на културата и духовността “Св. Паисий Хилендарски". "Получавал съм най-високите държавни ордени на Гърция, Ватикана, Малтийския орден, Черна гора, но те са в някаква степен протоколни. Посланикът на края на мандата си винаги получава най-високия държавен орден на държавата, на която е бил. В България почти не съм награждаван за нищо и затова ми беше много приятно сега, че получих тази най-висока държавна награда и то на името на Паисий Хилендарски, чието дело аз съм преподавал 40 и няколко години и в Софийския университет и в някои други български, и във френски, италиански, гръцки университети",  добави Топалов.

"Преди месец и половина бях и в Цариград, в нашата Екзархия сред българската общност. Там говорих им за Паисий, много им беше интересно, питаха, дълъг разговор стана. Тоест, това е награда, която така да се каже, лично аз я смятам като прилягаща на моите интереси и на моята работа, която може би съм свършил", каза още проф. Топалов.

Той отбеляза, че не е от тези, които биха посмели да кръстосат шпаги с Димитър Талев, с Емилиян Станев, с Димитър Димов.

"Ние трябва да уважаваме предците си, колкото и сега, като им четем романите да намираме понякога някои неща от стила, от слога, от характеристиката на някои от героите, от конфликтите, винаги може по-добре. Пък като че ли за някои хора е най-лесно да поправят класиците, аз не съм от тях. Аз се отнасям с пиетет и уважение към класиците", каза още проф. Кирил Топалов.

По думите му, неговите студенти-българисти знаят кои са Паисий, Бозвели, Неофит Рилски, Григор Пърличев, братя Миладинови- Не всички обаче знаят кои са нашите големи възрожденци. И делото им някак така оставаше живо, можеше повече хора да прочетат за него.

"Иначе, кой разгръща сега научни книги, за да чете за нашите възрожденци. Не е лошо да се пишат романи, разкази, книги за тях, пиеси. Аз съм писал пиеса за Кирил и Методий “Притча за философи" и се игра с огромен успех някога в “Театър 199" и в още няколко български театъра. Трябва да се пише за историята, по този начин тя достига до хора, които няма да разтворят историческа книга, а и пробужда интересът им. Мен доста приятели са ме питали, след тази пиеса за Кирил и Методий, за неща от техния живот, за конфликтите им с властите и във Византия, и в Моравия, по-късно и с папата и т.н. Така че трябва да се пишат исторически романи, аз съм “за" това. 

Цоня СЪБЧЕВА