14:57 / 28.04.2026
1925
С окончателно решение Върховният касационен съд промени наказанието на Димитър Димитров, пребил до смърт жена си в Перник през 2023 г, предава ФОКУС.
Тричленен състав на ВКС преразгледа решението на Апелативния съд - София от края на миналата година и реши, че вместо досегашната присъда "доживотен затвор“, Димитров е осъден на само на 20 години "лишаване от свобода".
ФОКУС припомня, че престъплението е от края на април 2023 г., като първоначално извършителят отказваше да се признае за виновен.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу решението на Апелативен съд – София. С присъда на Окръжен съд – Перник Димитър Димитров е признат за виновен за предумишленото убийство на съпругата му Анита Д., като престъплението е извършено с особена жестокост и в условията на домашно насилие. С въззивното решение присъдата е изменена, като вместо наложеното наказание "лишаване от свобода“ за срок от 20 години при "строг“ режим на подсъдимия е наложено наказанието "доживотен затвор“ при първоначален "специален“ режим на изтърпяване.
Според съдебния състав на ВКС жалбата е частично основателна.
Апелативен съд – София е положил необходимите усилия по анализ и преценка на събраните доказателства, достигайки до обосновани констатации по фактите, свързани с времето, мястото, спецификите на събитието на престъплението и неговото авторство. Мотивите на въззивния съд са съответни на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК и недвусмислено показват, че подходът както към обвинителната теза, така и към тази, поддържана от подсъдимия, е обективен, а вътрешното му убеждение е формирано при спазване на процесуалните правила. В поредица от съждения, логически връзки и заключения, формирани на базата на собствен и обективен доказателствен преглед, съдът е формирал извод за обстоятелствата, при които е извършено престъплението. Според ВКС не е допуснато превратно тълкуване на доказателствена информация, липсват логически грешки и фактически несъответствия, като на базата на наличните косвени факти този съд е направил логически издържан извод както относно авторството на деянието, свързвайки го именно с подсъдимия, така и относно конкретните негови действия по отношение на жертвата, с които е предизвикал смъртта ѝ.
Тричленният състав на ВКС отхвърля твърдението, че произволно и игнорирайки обясненията на подсъдимия, въззивният съд е подкрепил извода на Окръжен съд – Перник, че смъртоносните травми по Д. са били нанесени именно от подсъдимия. Апелативната инстанция подробно се е спряла на установените многобройни телесни увреждания по трупа, тяхната локализация и тежест и се е съобразил с експертния извод, че те могат да бъдат получени по механизма на тежък побой. Фактът на тези травми и способът на причиняването им съдът обосновано е свързал с установения по делото факт на тежкото съпружеско съжителство, което Д. е имала приживе с подсъдимия. На тази база, а не произволно, съдът е оценил твърденията на подсъдимия за отношенията в семейството му и за индивидуалната му нагласа към съпругата му единствено като неуспешен опит да омаловажи ролята си на фактор, който многократно я е стимулирал преди смъртта си да напуска дома си и да търси закрилата на своите близки.
По отношение на въпроса за явна несправедливост на наложеното от въззивния съд наказание "доживотен затвор“ съдебният състав на ВКС приема, че: "адекватността на това наказание в конкретния случай не е получила нужното качествено обсъждане от гледище на законоустановените предпоставки – изключителна тежест на престъплението и невъзможност към момента на санкциониране на извършилия това престъпление да се прогнозира неговото поправяне в рамките на срочното му лишаване от свобода“. Апелативен съд – София е приел, че преценката за изключителна тежест на престъплението се прави "с оглед изключително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, разкриваща особена степен на обществена опасност и морална укоримост, значително надхвърляща тези на останалите случаи“. Според върховните съдии, като не се е ангажирал с уточнение относно случаите, които трябва да служат като изходна база за сравняване и съпоставка в това отношение, въззивният съд е пренебрегнал важно условие, гарантиращо точност при характеризирането на престъплението като изключително тежко. В случая опит за такава съпоставка апелативният съд не е направил. Вместо това е обосновал собствена индивидуализация на приложимото наказание с аргумент за наличие на несъобразени от първата инстанция отегчаващи обстоятелства, като каквито е изтъкнал това, че умъртвяването е сторено по жесток и брутален начин; че двете деца на жертвата са останали сираци, като им е нанесена тежка и необратима психическа травма; че престъплението е извършено при наличие на три квалифициращи обстоятелства; че е извършено по отношение на съпругата на подсъдимия, с която той е съжителствал в условия на брак повече от 20 години; че е извършено в семейното им жилище; както и с опита на подсъдимия след престъплението да укрие уличаващи го следи.
Върховните съдии приемат, че положителните цели на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, е възможно да бъдат реализирани по отношение на подсъдимия в рамките на срочно негово лишаване от свобода. Поради това въззивното решение следва да се измени, като потвърденото с него наказание "доживотен затвор“ следва да бъде смекчено с налагане на наказанието "лишаване от свобода“ за срок от 20 години, отмерени при превес на отегчаващите фактори.
В тази насока съобразяване изискват броят на утежняващите правната квалификация обстоятелства, дългогодишната повтаряемост на насилието над жертвата, физическата и емоционалната злоупотреба с нея чрез системното ѝ подлагане на оскърбление, унижение и физическо малтретиране, ескалирало до нанасянето на смъртоносния побой, случил се при действието на издадена срещу подсъдимия съдебна заповед за защита, както и фактът, че чрез престъплението той е лишил двете си деца от тяхната майка.
