21:10 / 09.05.2026
1167
Средна оценка 3,28 получава държавата за грижата към децата според доклада "Бележник 2026" на Национална мрежа за децата. И тази година България остава в графата "среден успех". Има движение в отделни области, но остават и големите въпроси – детската бедност, неравният достъп до услуги, липсата на координация между системите и ограниченото участие на децата в решенията, които ги засягат.
"Оценката е средна – съвсем спокойно може да си представите какво означава това в един ученически бележник. Ако го погледнем като тенденция, единствено две години от издаването на този бележник е имало оценка над 3,50. Това е тенденция, която показва нисък успех", каза в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС Белла Дамянова, координатор "Политики за децата" в Национална мрежа за децата.
"Бележник" показва системни дефицити, но и развитие
По думите на Дамянова "Бележник" ясно показва пропуските в системата, но наред с това отчита и промени в отделни области.
"Опитваме се едновременно да алармираме за системни пропуски, дефицити и влошаване, но и да покажем какви добри неща са се случили – че някои теми са надградени, че има увеличение на кадри в определени системи, инвестиция в хората", посочи тя.
Според нея зад числата винаги стоят конкретни детски истории: "За жалост децата се превърнаха в клише в политическите лозунги и гръмките фрази. Това, което се опитваме, е да накараме хората да гледат не просто числата, а историите зад тях. Именно това се опитахме да направим при представянето на "Бележник" – да разкажем конкретни истории за конкретни деца, за да не се крием в статистиката, защото статистиката много често ни пази."
"Голямата цифра е 80 000 намаляло детско население за този период. Въпреки това делът на детското население в страната се увеличава и в момента е около 17%. Важно е да се замислим къде са децата още с раждането им", каза Дамянова.
Тя обърна внимание, че в доклада ясно се виждат райони с по-висока детска смъртност: "Това стои като червен флаг – като червена светлина да се замислим какво се случва, къде здравеопазването е по-добре развито и къде не. Трябва да се направи сериозен анализ и да се мисли в решения."
Детската бедност остава сред най-тежките проблеми
България продължава да е сред водещите държави в Европа по детска бедност. "Въпреки многото социални трансфери и финансови инвестиции, все още има деца, които не ходят на море, които нямат достъп до детски книжки, които нямат два чифта обувки, които да сменят", заяви Дамянова.
Тя подчерта, че бедността се отразява пряко и на образователния старт. "Когато говорим за бедност, говорим за това как едно дете се вписва в образователната система. Дали бедността не го ограничава от гледна точка на това да има стабилност, родителите му да имат време за него, да има споделено време заедно, възможност за изграждане на езикова култура, на базата на която детето да влезе по-лесно в първи клас", каза още Дамянова.
В "Бележник 2026" благосъстоянието на децата получава оценка 2,96, при 3,81 година по-рано. "Това е голяма разлика, но е важно да кажем, че става дума и за натрупване. Назад във времето благосъстоянието е било оценявано и с 2,50, 2,60, 2,86. Именно за тези натрупвания си говорим – за тези ненаучени уроци", коментира Белла Дамянова.
Най-висока оценка за "Правосъдие за деца" – 3,62
"Тук говорим наистина за промяна. Има развитие на определени процедури и надграждане", каза Дамянова и открои като ключова тема защитеното изслушване на деца.
"Това са така наречените сини стаи, които в България са около 70. Ние много се застъпваме децата да бъдат изслушвани, но не многократно. Не едно дете да разказва постоянно ситуацията, в която е било. Говорим за защитена среда, в която изслушването да стане еднократно пред ключовите участници в процеса", обясни тя.
Участието на децата и ранното развитие остават проблемни
Един от разделите в доклада е "Участие на децата", който поставя въпроса доколко мнението на децата се взема предвид. "Говорим най-просто за това дали се взема мнението на децата под внимание, когато правим нещо за тях – например как би изглеждала детската площадка до блока им", посочи Дамянова.
Тя подчерта, че възрастните често продължават да поставят децата в пасивна позиция. "Свикнали сме да ги поставяме в позиция на предмет – че не разбират, че още са малки. А всъщност включването започва още с появата им на белия свят", каза тя.
В раздела "Ранно детско развитие" отново изпъква липсата на достатъчно места в ясли и детски градини. За децата от 3 до 6 години обхватът в България е около 88%, при 93% средно за ЕС, а при децата под 3 години – едва 18%.
"Какво се случва с другите деца? Имат ли те достъп до места? Въпросът с местата и въпросът с кадрите продължава да стои", заяви Дамянова.
На въпрос за какво децата биха били най-критични към държавата днес, Белла Дамянова отговори, че това най-вероятно биха били образованието, пространствата за тях и местата за игра.
"Нещо, което лично на мен ми прави впечатление и на страниците на доклада, е, че има много малко места, където тийнейджърите да играят. Има достатъчно градинки за малките деца, но няма пространства за тези, които тепърва израстват. Няма и достатъчно активности, в които те да могат да се включат", посочи тя.
По думите ѝ тук отново стои въпросът за неравния достъп. "Ако един родител може да си позволи детето му да ходи на различни занимания, какво се случва с дете, чиито родители нямат тези възможности? То отива на детската площадка и в един момент пречи, защото там е мястото за малките деца", каза Дамянова.
Посланието към новото правителство: приемственост и решения
По думите на Белла Дамянова към новото правителство основното послание е за приемственост.
"В служебното правителство видяхме как за броени седмици се случиха определени промени, особено в Министерството на здравеопазването. Апелираме за приемственост, за продължаване на линията, за локализиране на проблемите и за разрешаването им", каза тя допълни: "Стана пределно ясно, че проблемите могат да се решават, когато се влезе целенасочено в тях и когато се мисли в решения."
В края на разговора Дамянова подчерта, че въпреки тежките изводи надеждата остава необходима: "Надежда винаги трябва да има. Ясно е, че нещо може да се промени. Нека се замислим как се грижим за уязвимите и да се опитваме да бъдем по-добри утре, отколкото сме били вчера."
