Миокардният инфаркт представлява сериозно сърдечно заболяване, което може да протече драматично и да доведе до трайно увреждане на сърдечния мускул. Инфарктът се развива при разязвяване на нестабилна плака и тромботична оклузия (запушване) на някоя от коронарните артерии, които кръвоснабдяват сърцето.

Понякога може да бъде засегната голяма част от сърдечния мускул, като само ранното отваряне на ангажираната артерия може да осигури достатъчен приток на кръв и да намали степента на увреждане. Съвременното лечение на миокардния инфаркт включва възможно най-ранното провеждане на сърдечна катетеризация и перкутанна интервенция с имплантиране най-често на стент на засегнатата артерия.

Лечение на пациентите след миокарден инфаркт

Последващата грижа към пациентите след инфаркт е комплексна и изисква продължително проследяване. Тя включва немедикаментозно и медикаментозно поведение. Стандартната медикаментозна терапия включва контрол на рисковите фактори, адекватно лечение и контрол на артериалното налягане, дислипидемията, захарния диабет.

Антитромбозната терапия включваща стандартно аспирин и друг антиагрегант е задължителна в ранната терапия на инфаркта с оглед предотвратяване на настъпването на ранна стент тромбоза. Не на последно място промяната в стила на живот, увеличаване на физическата активност, редукцията на тегло и преустановяване на тютюнопушенето намаляват риска от последващи съдови инциденти и усложнения.

Ролята на колхицина в лечението на миокардния инфаркт

През последните няколко години се натрупаха много доказателства относно ползите от прилагането на колхицин в ранното лечение на пациентите с миокарден инфаркт. Благодарение на своите противовъзпалителни свойства медикамента отдавна се използва за лечение на различни възпалителни заболявания, предимно подагрозни пристъпи, фамилна средиземноморска треска и перикардит. Представлява предпочитан противовъзпалителен медикамент именно поради своя профил на безопасност и малко странични ефекти.

През последните години обаче ефектите му са изследвани и доказани и при пациентите с остър коронарен синдром. Възпалението играе централна роля в патогенезата на атеросклерозата и острите коронарни събития. След остър миокарден инфаркт се активира важен възпалителен отговор много рано след реперфузията на засегнатата част от сърдечния мускул, който достига своя пик през първите дни след това. Имунния отговор от възпалителни клетки като неутрофили, последвани от моноцити и макрофаги, бързо инфилтрират увредения миокард.

Отделя се обилно количество от провъзпалителни маркери и сигнални молекули като цитокини, които могат да причинят допълнително увреждане на миокарда. Тези възпалителни процеси са идентифицирани като ключови медиатори на реперфузионното увреждане при инфаркт на миокарда. Нещо повече продължително активираното възпаление може да доведе до дългосрочни неблагоприятни резултати като сърдечно ремоделиране, фиброза и нарушен контрактилитет в засегнатите и съседни на увредените зони и в крайна сметка до влошаване на прогнозата.

Колхицинът е добре известен основен алкалоид от Colchicum autumnale с мощни противовъзпалителни свойства. Той се натрупва в белите кръвни клетки и намалява тяхната подвижност, мобилизация (особено хемотаксис) и адхезия към ендотела, като по този начин намалява освобождаването на провъзпалителни цитокини и потенциалното последващо увреждане на миокарда.

В допълнение, колхицинът инхибира NLRP3 инфламазомата, причинявайки намаляване на секрецията на IL-1β и IL-18, основни инфламаторни циткини, участващи във възпалителния отговор. Медикаментът доказано намалява степента на сърдечна фиброза и съдова стеноза чрез инхибиране на пролиферацията на миофибробласти и гладкомускулни клетки. Отделно намалява сърдечното ремоделиране чрез понижаване на матричната металопротеиназа 9 (MMP-9), NADPH оксидаза 2 (NOX2) и TGF-β1 (трансформиращ растежен фактор бета-1).

В клиничното проучване COLCOT (Проучване за сърдечно-съдови резултати с прилагане на ниска доза колхицин от 0,5 мг/дневно, което включва 4745 пациенти със скорошен остър коронарен синдром) групата с прилагане на медикамента е била свързано със значително намаляване на първичната комбинирана крайна точка (сърдечно-съдова смърт, реанимиран сърдечен арест, миокарден инфаркт, инсулт или спешна реваскуларизация) в сравнение с групата приемаща плацебо, пише Puls.bg.

В описаното клинично изпитване обаче се съобщава за малко по- голяма честота на пневмония в групата с колхицин, като точния механизъм на усложнението не е напълно изяснен.

Проучването COVERT-MI trial (Colchicine for Left Ventricular Infarct Size Treatment in Acute Myocardial Infarction) доказва същите клинични резултати сред пациентите с остър миокарден инфаркт и проведена реперфузионна терапия.

С това се затвърждава дългосрочната му полза и според последните препоръки от 2023 на ESC за поведение при остри коронарни синдроми може да се има предвид ниска доза колхицин (0,5 mg веднъж дневно), особено ако други рискови фактори не са достатъчно контролирани или ако при оптимална терапия настъпят повторни СС инциденти (клас IIb индикация).