През седмицата стана ясно, че Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) отново поставя на дневен ред възможността да им се осигури място на масата за преговори на Националния рамков договор между Българския лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса.

БАПЗГ има две основни искания: първо – да има право директно да сключва договор с НЗОК за изпълнение на отделни дейности, финансирани от фонда, и второ – асоциацията да стане равноправен договорен партньор  на касата, съвместно с БЛС. Лекарският съюз пък (отново) се противопоставя "яростно“ на тези искания, пише в бюлетина си ИПИ. Лекарите смятат, че с включването на сестри и акушерки в договорния процес ще се наруши йерархичната субординация на отношенията, което е продължение и израз на разбирането им, че медицинските специалисти са по-низши и имат основно "изпълнителска и подчинена роля“.

Противопоставянето на едни срещу други в здравеопазването не е новина. Освен между лекари и сестри, често сме свидетели на спорове между лекари от различни специалности, между фармацевти и помощник фармацевти, между парамедици и лекари от спешната помощ. Когато обаче са засегнати финансовите отношения в системата, е добре вземането на решения за това кой има право да договаря с касата да е в зависимост от това кой носи отговорност за предоставянето на услугата.

В България традиционно е прието, а и нормативно регулирано, че с НЗОК договарят двете съсловни организации на лекарите и денталните медици – БЛС и БЗС. С други думи срещу касата на масата за преговаряне колко ще струва всяка здравна услуга стоят организации на лицата, които пряко я предоставят на пациента.

Ако искаме да запазим този модел, на масата на преговорите следва да седнат и представителите на останалите медицински специалисти – медицински сестри, акушерки, парамедици и други. Наличието на медицинска йерархия не променя факта, че тези специалисти също участват в предоставянето на здравна услуга. Още повече – не при всяка услуга е необходимо лекарят да е физически наличен или медицинският специалист да е пряко нает от лекар, така е например при домашните грижи за пациентите, работата на медицински сестри в детски градини и ясли, в акушерските практики и други. Именно за такъв тип услуги е редно БАПЗГ (а и други засегнати асоциации) да има право да участва в договорния процес самостоятелно.

Възможността медицинските специалисти по здравни грижи да могат самостоятелно да договарят с НЗОК ще подобри поне до известна степен позицията на професията и интереса към нея. Проблемите с недостига на медицински сестри напоследък често се обсъждат, но на практика липсват реални решения от страна на управляващите. Предложенията на ИПИ за адресиране на проблема могат да се разгледат в изследването "10 решения на проблема с медицинските сестри“.

В случай, обаче, че се цели структурна промяна на договорния модел и приспособяването му към добрите световни практики, следва да се има предвид, че срещу финансиращата институция в добре развитите осигурителни модели на масата стоят не съсловни (професионални) организации на медицински специалисти, а представители на лечебните заведения, извършващи дейност, за която договарят и получават заплащане. Именно лечебното заведение – не изобщо лекарите като съсловие – носи отговорност за цялостното обслужване и излекуване на пациента, съответно то трябва да осигури всички нужни ресурси, включително от лекари, други специалисти, материална база и оборудване, лекарства и т.н. При логичното продължение на този принцип механизмът на договаряне у нас следва генерално да се промени.