Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Българският хелзинкски комитет изследва присъдите за убийства на жени от мъже в периода 2018 – 2023 г. Когато жените загиват от насилствена смърт, най-често това става от ръката на бивш или настоящ партньор, сочат данните. 

През 2024 г. Българският хелзинкски комитет продължи дейността по картографиране на убийствата на жени в България, започната през 2018 г. Тази инициатива се зароди в отговор на системното неглижиране от страна на властите на данните за домашно насилие и другите форми на насилие срещу жени. Убийствата, като най-тежката форма на посегателство срещу личността, все още не се документират от институциите и анализират през призмата на обусловените от пола на жертвата специфики.

Убийството на жена, поради факта, че е жена, се нарича фемицид. За разлика от полово неутралния термин убийство, "фемицид“ съдържа в себе си връзката между половата дискриминация и фаталното насилие над жени.

Изследването установи 109 присъди, които попадат в обхвата на дефиницията за фемицид. Това включва 84 убийства на жени, 19 опита за убийство и 6 случая на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено причинена телесна повреда. 

Екипът на БХК анализира подробно 96 решения на съда. 

Анализът разкрива тревожни тенденции:

В най-малко 68% от случаите е имало предходна история на физическо или психическо насилие.

52% от случаите са убийства или опити за убийство, извършени от бивши или настоящи интимни партньори, а в едва 2 от случаите (около 2%) жертвата и убиецът не са се познавали преди фаталния инцидент.

47% от престъпленията са извършени с особена жестокост, а в 43% – по особено мъчителен за жертвата начин.

В 45% от случаите извършителят е бил в състояние на алкохолно опиянение, а в 13 на сто – под въздействието на наркотици. 

В 35,5% от случаите на убийство и опит за убийство на жени извършителите са отправяли закани към жертвата или нейни близки по време на взаимоотношенията им или непосредствено преди или по време на деянието.

Находките на изследването сочат, че българският съд често установява фактори, които в световната практика са доказани като предиктори за повишен риск от фемицид, каквито са предходната история на насилие, заплахите, ревността, особено в съчетание със социални фактори като безработица или системна употреба на алкохол.