Геологът доц. Стефан Велев: Свлачището край Пампорово остава активно, нужни са постоянен мониторинг и превенция

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

"Огромното свлачище по пътя Смолян – Пампорово продължава да бъде активно и при нови валежи съществува реален риск от допълнително активизиране на процесите", заяви пред ФОКУС геологът доц. Стефан Велев.

По думите му причините за свличането са комплексни и се дължат на съвкупното действие на няколко основни фактора.

"Първият фактор е силното преовлажняване не само на почвения слой, но и на т.нар. изветрителна кора – слой от дезинтегрирани скални късове и блокове, които могат да поемат огромни количества вода. След обилните валежи и снеготопенето тази маса е била сериозно наситена с вода", обясни доц. Велев.

Като втори фактор той посочи стръмния наклон на терена, а третият – наличието на глинести скали под повърхностния слой.

"Тези глинести пластове са водонепропускливи и в същото време достатъчно хлъзгави. Те образуват своеобразна плоскост, по която земните маси се свличат под действието на гравитацията", допълни специалистът.

Свлачището е било известно на специалистите

Според доц. Велев по-важният въпрос е не как точно се е образувало свлачището, а какво е можело да бъде направено предварително, за да се намали рискът.

"Това свлачище е било известно на специалистите от години. Има информация, че районът е използван дори за обучение на студенти като пример за такъв тип геодинамични процеси. След като едно свлачище е локализирано, трябва да бъде изготвена инженерно-геоложка документация и оценка на риска", заяви той.

По думите му при наличие на опасност за инфраструктура или човешки животи е задължително да бъде въведен постоянен мониторинг.

Дронове, сателити и сензори могат да следят движението на земните маси

"Мониторингът може да бъде както визуален – чрез наблюдение на пукнатини, деформации и изменения в терена, така и чрез модерни технологии – дронове, фотограметрични модели, сателитни изображения, различни датчици и сензори за движение, влага и температура", каза геологът.

Според него подобни системи от години функционират успешно в държави като Швейцария, Италия и Австрия, където активно се работи по прогнозиране и ранно предупреждение при свлачищни процеси.

"България разполага със специалисти и научен капацитет – в Софийския университет, Геологическия институт на БАН и Минно-геоложкия университет. Необходимо е обаче устойчиво финансиране и реална държавна политика за превенция", подчерта доц. Велев.

Рискът от ново активизиране остава висок

Геологът предупреди, че районът край Смолян и Пампорово ще остане рисков още дълго време.

"Това вече е енергийно разхлабена зона. Природата в момента търси нов баланс. При нови валежи е напълно възможно свлачището да се активизира отново, включително и в по-високите части на склона. Стабилизирането на терена ще бъде продължителен процес и ще изисква сериозно наблюдение и инженерни мерки", заключи геологът.