Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев представи план за повишаване на пътната безопасност и ограничаване на тежките пътни произшествия. Планът включва 31 мерки и предвижда сериозна реорганизация на контрола и управлението на риска по пътищата, предаде репортер на ФОКУС.
По думите на Пеев основният проблем досега е бил липсата на ясно разпределени отговорности между институциите, припокриването на функции и неефективното управление на риска.
"Промяната за нас е революционна. Тя е свързана с ясно изразени отговорности, какъвто беше проблемът досега - липса на разделение на отговорностите между много институции и припокриване на отговорности между различни институции. По този начин се стига до неефективно управление на риска“, заяви министърът.
Той посочи, че в работната група по плана са участвали над 37 експерти от Министерството на транспорта, МВР, МРРБ, АПИ, Министерството на образованието, Министерството на правосъдието и здравеопазването.
МВР поема контрола на пътя
Една от основните промени е свързана с консолидирането на пътния контрол. По думите на Пеев МВР ще съчетае собствените си функции с част от функциите на "Автомобилна администрация“ и други структури, така че контролът на пътя да бъде концентриран в един орган.
"МВР ще консолидира тези компетентности и ще извършва контрола на пътя като орган, който отговаря за това“, обясни той.
"Автомобилна администрация“ ще запази функциите си по обучението и изпитите на водачи, контрола върху техническите пунктове и предприятията, свързани с автомобилния транспорт. Предвижда се и по-строг контрол върху техническите прегледи чрез възможност резултатите да бъдат наблюдавани в реално време, с цел да се предотврати манипулирането им.
Министерството на транспорта става информационен хъб
Друга ключова промяна е създаването на информационен хъб, който да обединява данни от различни институции.
"Министерството на транспорта ще бъде един информационен хъб, който ще събира информация от много институции и ще обобщава тази информация в реално време“, каза Пеев.
Ще се обединяват данни от МВР, НАП, митниците, Министерството на транспорта и други институции. На тяхна база ще бъдат създавани рискови профили, които да позволяват на контролните органи да реагират своевременно.
Целта е проверките на пътя да не бъдат случайни, а да се извършват на база конкретни критерии за риск.
Агенцията за пътна безопасност ще управлява риска
Предвижда се и промяна в ролята на Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата“. Досега тя е имала основно координационна функция, като е изготвяла анализи и препоръки.
С новия план агенцията трябва да получи по-голяма роля в управлението на риска и да насочва необходимия финансов и оперативен ресурс към най-рисковите участъци от пътната мрежа.
"Най-важната е ясната отговорност. Трябва ясно да се каже кой отговаря за безопасността в България“, подчерта Пеев.
31 мерки и промени в законодателството
Планът включва 31 мерки - от образованието и обучението на водачите до контрола на пътя, техническите прегледи и институционалните промени.
Наред с него е направен и първоначален правен анализ на необходимите промени. Идентифицирани са осем закона и над десет подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат променени, за да може планът да бъде изпълнен.
След решението на Министерския съвет ще бъдат сформирани работни групи, които да подготвят необходимите законодателни промени. Когато са нужни промени в закони, те ще бъдат внесени в Народното събрание.
Пеев подчерта и че няма да има промяна в начина на събиране на пътните такси. Средствата ще продължат да бъдат целево насочвани към поддържане и подобряване на пътната инфраструктура.
Специални полигони за младите водачи
Сред мерките в плана е и въвеждането на допълнително практическо обучение за младите водачи. Предвижда се изграждането на специализирани полигони, като анализите показват, че около шест такива съоръжения биха били достатъчни за страната.
Идеята е след получаването на шофьорска книжка водачите да бъдат задължени в рамките на следващите две години да преминат допълнително обучение в специализиран полигон. Продължителността му - един или няколко дни - предстои да бъде уточнена.
На полигоните ще се симулират ситуации, които не могат да бъдат отработени в рамките на стандартния курс за придобиване на шофьорска книжка, включително аквапланинг, обратни виражи и други нетипични ситуации на пътя.
Целта е младите водачи да придобият допълнителни практически умения и да бъдат подготвени за рискови ситуации, с които могат да се сблъскат след получаването на книжката.
Планът предвижда и използване на данни от системата на здравеопазването, както и свързване със системата eCall ("ХелпС“), за да може при определени ситуации да се реагира по-бързо.
От своя страна министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев посочи, че още в началото на мандата му именно пътният травматизъм е бил поставен като акцент. Била е създадена работна група, която интензивно е създала тази концепция.
"Това, което за момента правим, е обединяване на контрола в Министерство на вътрешните работи, отделяне на достатъчно екипи, които ще спират и ще правят комплексни проверки т.е. цялостен, комплексен контрол ще бъде осъществяван от страна на МВР", заяви Демерджиев и изрази надежда, че това ще подобри качеството на този контрол. Като второ нещо поясни, че държавата вече ще използва пълноценно толкамерите.
"В момента всички данни от тези камери ги извеждаме таблетите на полицаите, така че да е ясно кога има водач с рисков профил. Този водач ще бъде засечен още от първите камери. Ще се подаде към таблета на пътния полицай. Той ще изведе този автомобил. Ще се извеждат водачи, които имат маневри неправилни, които имат агресивно шофиране и по този начин вярваме, че превантивно ще успяваме да реагираме в такива случаи, а не да следваме събитията".



15:40 / 09.09.2026
296




