България е една от страните, смятани за сравнително по-уязвими на външна намеса, както и на пряко и косвено въздействие от войната в Украйна. Това се посочва в доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, озаглавен "Руските хибридни действия в Европа: въпроси пред Конгреса".
Според европейски служители и политически анализатори Русия провежда хибридни военни действия, насочени главно към шест държави в Европа: Полша, трите балтийски страни (Литва, Латвия и Естония), Румъния и България.
Всички те се намират на източния фланг на НАТО по крайбрежието на Балтийско или Черно море - два региона със стратегическо значение както за Алианса, така и за Москва. Шестте държави предоставят военна и хуманитарна подкрепа на Украйна и приоритетно развиват усилията си за възпиране на потенциална руска агресия. Географската им близост до Русия и Беларус ги прави по-уязвими към трансгранични тактики, както и към последиците от войната.
Докладът обръща специално внимание на България и Румъния, посочвайки, че от 2022 г. насам двете страни са подложени на засилени руски хибридни заплахи. Излагането на подобни тактики застрашава вътрешната им стабилност, критичната инфраструктура, сигурността, както и развитието на енергийните ресурси и търговски възможности в Черно море.
Като основни примери за руски хибридни действия се посочват:
- Заглушаване на GPS сигнали: Румънските и българските власти отчитат зачестяващи случаи на смущения в GPS комуникациите в Черно море. През 2023 г. румънските отбранителни Chess съобщиха, че Русия "активно и постоянно" заглушава сигнала в техни териториални води. Български представители на отбраната също приписват проблема на системи за радиоелектронна борба.
- Нарушения на въздушното пространство: Румъния регистрира десетки прониквания на руски дронове от 2022 г. насам. През май 2026 г. руски дрон GERAN-2 се разби в жилищна сграда в Галац, ранявайки двама души. През юли 2026 г. румънски изтребители F-16 сваляха навлизащи дронове в продължение на три дни.
- Дезинформация и изборна намеса: В доклада се отбелязва, че България е особено уязвима към недемократична злонамерена манипулация на информационната среда. Като причини се посочват продължителната политическа нестабилност, поляризацията, слабото прилагане на регулациите и ниската обществена устойчивост. В очакване на възможни намеси в изборите през 2026 г., българските власти са стартирали инициатива за противодействие на дезинформацията и са потърсили подкрепа от ЕС.



16:00 / 09.09.2026
217



