Цветята са не само знак на любов и признателност, но и част от най-известните революции и войни в историята. 

В началото ще се върнем в Англия през Средновековието. 

Войната на розите (1455 – 1485) се наричат поредица от граждански войни за престола на Англия между представители на родовете Йорк и Ланкастър. Причина за войната става недоволството на част от английското общество и политиката, провеждана от съпругата на крал Хенри VI кралица Маргарет д'Анжу и неговите фаворити (самият крал е слабохарактерен човек, който в определени моменти има психически проблеми). Често срещано твърдение е, че Червената роза е герб на рода Ланкастър, а Бялата роза на рода Йорк. Но розите не били гербове, а отличителните емблеми на двете враждуващи партии. Доказателство за значението на розите като символи по това време, е фактът, че крал Хенри VII в края на войната избира за свой символ комбинацията от червена и бяла роза – Розата на Тюдорите. Смята се, че името "Война на розите“ не е използвано по време на самата война, а терминът влиза в употреба през 19 век, след публикуването на Anne of Geierstein от сър Уолтър Скот.

Цветни революции или Революции на цветята най-често се наричат серия от масови улични безредици и протести на населението, които са се развивали в някои общества. 

Революцията на карамфилите е военен преврат в Лисабон, Португалия, извършен на 25 април 1974 г. с цел свалянето на режима на "Новата държава". Революцията започва като военен преврат, организиран от офицери, които се противопоставят на режима, но скоро след това движението се съчетава с непредвидена и популярна кампания на гражданска съпротива. Това движение води до падането на Новата държава и отнемането от Португалия на нейните африкански колонии и Източен Тимор. Названието на революцията произхожда от нейния символ – карамфила, тъй като в дулата на оръжията на участващите войници са били поставени карамфили и превратът приключва без жертви. Португалците празнуват Деня на свободата на 25 април всяка година.

"Революцията на розите“ е промяна на властта в Грузия през ноември 2003 г., която се налага след широки протести срещу спорните парламентарни избори. В резултат на това президентът Едуард Шеварднадзе е принуден да подаде оставка на 23 ноември 2003 г. 

Протестът на опозицията достига своя връх на 22 ноември, когато президентът Шевардандзе се опитва да открие новата сесия на парламента. Поддръжници на две от опозиционните партии нахлуват по време на сесията с рози в ръцете си (откъдето идва и името "Революцията на Розите“), прекъсвайки речта на президента и принуждавайки го да избяга с бодигардите си.

"Революцията на лалетата“ или "Първа киргизстанска революция“ се отнася до свалянето на президента Аскар Акаев и неговото правителство в централно-азиатската република след парламентарните избори на 27 февруари и 13 март 2005 г. 

В началните етапи на революцията медиите я наричат с многобройни имена, сред които "розова“, "копринена“, "жълта“, но се спират на името "революция на лалетата“, след като Акаев сам я назовава така в предупредително обръщение, че в Киргизстан не трябва да се случва подобна "цветна“ революция, имайки предвид мирната Революция на розите в Грузия. 

Въпреки че се случва паралелно с други мирни революции, в Революцията на лалетата има насилие в първите дни, особено в южния град Джалал-Абад, където са отбелязани първите прояви на насилие. Освен това поне трима души умират по време на размирици в столицата през първите 24 часа след падането на киргизстанското правителство.