Електронизацията на цялото естонско правителство и достъпът до всички административни услуги само с лична карта и електронен подпис са постижения на естонското общество. Това каза д-р Петя Георгиева, икономист, в "Денят на Фокус“ по радио "Фокус". Тя е направила сравнителен анализ между България и Естония.

"Има критики към този подход, който означава, че държавата разполага с пълна информация за всяка една транзакция на всеки гражданин. От гледна точка на достъп до услуги това е несравнимо, гласуването онлайн също е отличителна черта на Естония", добави д-р Георгиева.

"Ние сме доста близки в нашите различия заради историята. Тъй като Естония е била част от СССР, техният преход е бил по-драматичен от нашия. Въпреки това държавата успешно преминава към пазарната икономика и се вписва лесно в ЕС и Еврозоната. Ние изминахме своя път, който още не е приключил. Естония е много добър пример за реформи“, подчерта Георгиева.

Населението на Естония е колкото София – това означава, че е възможно то да бъде по.-лесно убедено в необходимостта от реформите, отчете тя. “Не размерът, а проблемите на отворената икономика и зависимостта от доставчици на суровини, демографската криза са решаващи крайъгълни камъни, които трябва да бъдат преминати за успешното развитие на едно общество. Естония се срещна с всички тези проблеми", подчерта икономистът.

Държавата също като България е имала раздути държавни сфери, например здравеопазването.Били са построени твърде много болници, които впоследствие са редуцирани като брой. Държавата обаче не губи нито лекари, нито болнични легла, акцентира д-р Георгиева. Продължителността на живота на естонските граждани е с около 5 г по-висока от тази на българите, каза още тя.

“След падането на комунистическия режим Естония не прави лустрация – това важи и за по-голямата част от бившите съветски републики. По-важно е как да се преструктурира икономиката – тъй като това са сложни процеси, смятам, че Естония се е концентрирала именно върху тях", подчерта експертът.

Това са познати и за България събития. Естонците са приключили прехода си в икономическо отношение до 2000-та г. До 2004 г. те вече са част от Еврозоната.

Последните резултати на PISA от края на декември 2023 г показват, че Естония е на първо място от държавите в ЕС по успех на учениците си. “България е от другата страна на барикадата. Естонската образователна реформа започна преди 15 г и вече дава резултати. Тя е свързана със статута на учителя – той е силно подобрен чрез високо заплащане, добро отношение към професията. Издигането на учителя на пиедестал е характерно за скандинавските държави. Учителят има свобода да решава как да провежда часа, стига да постигне крайните си цели. Провеждането на часовете зависи от него", даде пример за образователната реформа в Естония Петя Георгиева.

Корупционният индекс на “Прозрачност без граници" поставя страната на 14-то място от общо 180 участници в изследването. “По това България също се различава от Естония. Ниската корупция е типично явление за скандинавските държави като Швеция и Дания", каза още д-р Петя Георгиева.