16:22 / 25.02.2026
7154
Прогнозата е, че "Ла Ниня“ ще се задържи до средата на годината, след което в няколкомесечен период ще настъпи "Ел Ниньо“, което отново ще доведе до горещ и сух климат. Глобалните климатични цикли, създаващи конкретните метеорологични условия, са повлияни от изменението на климата и тяхната острота става все по-осезаема. Това каза експертът по климат и енергетика Георги Стефанов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС.
Тихоокеанският феномен "Ла Ниня“ оказва влияние върху вихровата система на въздушните и морски течения. Той оформя метеорологичните условия в различни части на нашата планета, обясни експертът. "На всеки 18 до 24 месеца се променя от "Ла Ниня“ в "Ел Ниньо“, което води до засилващи и отслабващи валежи и от там до покачване и спадане на глобалната температура. Това са естествени процеси, но когато те се сменят, сме свидетели на такива динамики. В такава динамика в момента попада Европа. Навлизат антарктически студове, които изместват слоевете във високите части на атмосферата. Това води до промяна на условията на валежите в различни точки“, поясни Георги Стефанов.
От началото на годината сме свидетели на екстремни студове и екстремни валежи в цялото Северно полукълбо, посочи той.
Характерно за последните години е редуването на много сухи с много дъждовни периоди. Това е резултат от изменението на климата. "И тук идва елементът на адаптацията на човешките дейности. Ретензионните обеми трябва да бъдат възстановени – това са големи площи земя, която може да бъде залята, когато има обилни валежи“, обясни експертът по климат.
В момента обаче около 95% от всички заливни тераси в България са пресушени и превърнати в обработваеми земи. "Природата го е измислила много функционално, защото всяко долно течение на всяка река има такива територии. Но в миналото човекът е решил да дигира и изправи реките, надявайки се, че ще използва тези заливни тераси за земеделие. Много често тези диги биват разрушавани, а населените места – наводнявани. Това се знае от тесните специалисти, предполага се от законодателството, но в България все още не се е случило. В момента учим съвършенството на природата по трудния начин. Ако искаме да имаме адаптивно управление на речните басейни, трябва да планираме това с нашите съседи“, обясни Стефанов.
По думите му България не се възползва ефективно от европейската програма "Коперник“, осигуряваща сателитно наблюдение на Земята и анализ на данни за водите, атмосферата, метеорологичните условия.
"България е може би единственият европейски член, който плаща своята годишна вноска, но не успява да използва това постоянно сателитно наблюдение така активно, че то да служи институционално. Може да се управлява трафик, замърсяване, процеси, влажност и много по-ефективно и скоростно да се прави това нещо. Това ни прави гонещи събитията. Много неща могат да се направят и това е въпрос на административно желание и воля. Не става въпрос за средства, а за разбиране на едни съвременни методи за решаване на различни проблеми и необходимите действия, за да има адаптация. Адаптацията означава, че когато се задават такива екстремуми на времето, всички по веригата трябва да бъдат добре подготвени, за да минимизираме рисковете и щетите. Когато не го правим, цената, която плащаме като общество и като данъкоплатци, е многократно пъти по-висока“, подчерта Георги Стефанов.
