България от над 10 години има непознатите за публичното пространство и сред  общество планове за управление на речните басейни - реките, водите и язовирите. Към тях има и предварителните оценки за риска от наводнения. Тези документи са много специфични и са във връзка с общото управление на водния ресурс в цяла Европа на ниво речен басейн. Това обясни в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Георги Стефанов, ескперт "Климат и енергетика" по повод наводненията в Берковица и Георги Дамяново, както и предупреждението на метеоролозите за интензивни валежи.

По думите му речните басейни не могат да бъдат едностранно управлявани на ниво община или област: "Не може да разглеждаме само една екосистема, визирам водните екосистеми, като част от проблема и решението. Трябва да се разгледа контекста на гори, контекста на изменението на климата и всичко това се прави от европейското законодателство, защото европейската директива за водите изисква нашите води да се управляват по устойчив начин. Защото най-явното доказателство за изменилия се вече климат и необходимостта от ускорена адаптация към това изменение са именно наводненията и пожарите. Този месец ще говорим за наводнения и градушки, другият месец ще започнем да говорим за пожари", каза още експертът.

Георги Стефанов обърна внимание, че са малко общините, които са чели тежките и специфични документи.

"Ако вземем за пример от Берковица, за да бъда максимално конкретен - там в плана за управление на риска от наводнение много ясно става въпрос, че на територията на Западна Стара планина, именно Берковица и Община Георги Дамяново са двете най-рискови територии, съответно не само общинските или областните, а и националните власти трябва да бъдат силно подготвени в тези изражения. Друго нещо, което виждаме в тези документи е, че капацитетът на 24-часовият валеж е вече силно изменен. Вече имаме много повече на брой чести и  обилни валежи, което при всеки такъв валеж всъщнаст виждаме какво се случва в Берковица или, в която и да е българска друга община. Това означава да бъде ангажирана цялата управа от национално до местно ниво и включително хората, живеещи покрай речните корита, защото обикновено те са най-засегнати от този проблем, когато силният дъжд и голямата вълна дойде", обясни експертът.

Той уточни, че държавата трябва да предвиди как трайно да управлява: "Трябва да се строят не диги на реките, а около населените места така, че да се даде шанс на водата да се разлее на големи територии, където да не залива инфраструктура и да няма материални щети, не дай си боже и човешки жертви. Трябва да променим начинът на устройственото планиране на населените места, защото констатацията на всички климатични модели и доказателства, които учените дават са такива, че ще имаме все по-чести интензивни валежи и наводнения".