Идеята за ротационно управление би могла да сработи, но има много подводни камъни. Принципът "Власт власт удържа и възпира" е ясен, стига да не изпадне в някаква крайност и взривен диалог, който се крепи на косъм и само на някаква договорка. Това каза футурологът доц. Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето" на "Фокус".  

По думите ѝ цялото демократично пространство се фрагментаризира много, възможността за диалог и консенсус е взривена и доста затруднена. "Тези процеси тръгват от 50-те и 60-те години на ХХ век. Това съвсем естествено води до търсене на някакви хибридни форми на управление и флуидни концепции, които се преливат от една в друга, в които няма ясна идеологическа база. Това не е непременно нещо лошо", допълни тя.  

"Когато две непримирими тенденции, трендове в такъв глобален поток трябва да се съединят или да работят заедно, те търсят нещо, което да ги свърже, и обикновено конструират общ враг. В случая знаем кой е той или коя институция е", поясни Тодорова.  

"Подобна коалиция за пръв път е наблюдавана в Израел 1984 г., когато  Шимон Перес и Ицхак Шамир правят подобна коалиция с хоризонт от 25 месеца. През 2020 г. Израел отново изпада в подобна ситуация и тогава Нетаняху предлага на втората по големина партия, с която са били политически врагове, да се повтори отново. Те дори са го фиксирали като конституционна промяна", разказа Тодорова.  

По думите ѝ в Румъния подобен модел на управление се е оказал несполучлив.

"Ситуацията в България в момента е силно усложнена. Липсата на доверие между първите две политически сили е в основата на идеята за ротационно управление, което тя определи по-скоро като технология, а не като коалиция. Рано е да се каже дали сме свидетели на самоочистване или на поредния спектакъл на тези среди, на това статукво, което симулира подобни процеси", каза футурологът. 

"Компроматните войни, които се водят в момента, не са просто конструиране, фалшифициране, изваждане от съдържание, подслушване, сглобяване на определени фрази за внушение, но и параван, зад който можем да скрием всичко и да кажем "Не, това не е вярно, това е изфабрикувано. Това засилва поляризацията в обществото и хората губят ориентир", посочи тя. 

"Проблемът е в това докъде ние можем да ползваме нашия кредит на доверие и да го даваме, и как да преборим тази апатия. И сега по отношение на тази ротационна философия от една страна има един песимистичен патос, че и двете страни са ни предали и ние няма да гласуваме, но пък други са ентусиазирани и смятат, че това е държавническото поведение, тъй като политическите партии не гледат с хоризонт до местните избори, не обслужват техния тесен кръг от избиратели, а са готови точно в този момент да стъпят на сцената и да поемат отговорност, която обаче има висока политическа цена, тъй като се търси сътрудничество и единение с две неразтворими същности", коментира Тодорова.