Живеем в епохата на автентицизма. По цялата планета хората обръщат поглед назад към прединдустриалното време, търсейки някакво противопоставяне на глобалната култура и икономика, която реално ни заобикаля. В България припознаваме като традиция времето от средата до края на XIX век. Това каза в предаването "50 причини повече" на Радио "Фокус" етнологът проф. Маргарита Карамихова.

"Културата не е затворена система, културата непрекъснато търпи влияние отвън и оказва влияние, докъдето има възможност, на другите културни системи, с които граничи.Така че традициите са интегрален сбор от модули, които постоянно се променят. Това може да се види на всички събори днес, на всички надпявания – винаги ще видим навлизане на нещо ново в по-старите модели. Така че всички елементи на традицията са в постоянна динамика, и именно тази динамика им позволява да се запазят.“

По думите й хората създават празниците, за да обяснят това, което трудно разбират и да дават решение на проблемите. Затова множество елементи от традицията се пазят. "Хората много често си обясняват с нарушаването на някои правила от традицията неприятните или дори трагични случаи, които им поднася съдбата. Но в празничното хората търсят нещо различно, нещо което да е по-впечатляващо, да се запомни, да добави към празника. Затова и с изключителна радост шарим яйца.“

В епохата на автентицизма, в която живеем в момента, припознаването на някаква традиция като собствена е част от идентичността на човека, на групата, на нацията, каза етнологът и посочи наблюдението си, че младите хора все повече се опитват да си създадат някаква идентичност, припознавайки отделни модули от нашата традиция чрез усвояването на традиционните танци, музика, пеене. "Това означава, че те имат нужда да добавят към своята европейска национална идентичност, да добавят и нещо специфично, нещо, което да ги отличава.“

Всяка културна система се опитва да е консервативна, но под натиска на промените в обществените отношения, тя се променя. "Така че ние не можем да кажем, че традициите са ограничения, защото както сме в епохата на автентицизма, така и непрекъснато сме свидетели на така наречената "изобретена старина“. Тази старина, която ни върши работа, която ни харесва, и именно това е хубавото на културата, когато е жива, когато се променя и развива,“ заключи етнологът проф. Маргарита Карамихова.