Когато говорим за настоящото състояние на Българската армия, трудно може да се похвалим с някакви значителни успехи. Процесът по модернизация й се случва, но за съжаление твърде бавно. Ние започнахме твърде скоро този процес и все още чакаме да видим първите резултати. Процесът все още на практика е върху основни бойни платформи, и то няколко - имаме многоцелевите изтребители, патрулните кораби,  в края на миналата година започна реализацията на договори за бойната машина на пехотата, но остават още много, много неща, които трябва да бъдат направени, за да може Българската армия да изглежда като една съвременна армия, особено имайки в предвид това, което се случва до нас – войната в Украйна. 

Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Ивайло Иванов, експерт по национална сигурност.

"Състоянието на Българската армия от гледна точка на въоръжение и техника е застинало някъде отпреди 40 и повече години, няма как да накарате млади хора да се мотивират и да работят, и да са готови да служат с това въоръжение и техника, виждайки всъщност какво се случва в останалия свят и къде сме ние", обърна внимание експертът.

По думите му войната в Украйна показва, че много от концепциите, които до този момент са действали като логика по отношение на развитието на въоръжените сили, изглеждат вече не толкова актуални и биват преработени и преразглеждани от нашите съюзници: "Идеята е, че при бъдещите военни конфликти малко на брой, но високоточни оръжия ще решават бъдещето на този конфликт. Всъщност видяхме, че тази презумпция всъщност, когато става въпрос за равностоен противник от гледна точка на въоръжение и техника, не работи. Отново количеството в някакъв смисъл ще има по-голямо предимство от качеството. Самият факт, че основни неща като елементарни боеприпаси се оказват огромен проблем от гледна точка не само на Украйна и на Русия, дава достатъчно представа за това, че трябва да се инвестира сериозно във въоръжените сили и в индустриите, които подкрепят въоръжените сили", коментира Ивайло Иванов.

Той отделяза фактът, че бойни способности и нови технологии, които към този момент или не се смятаха, че имат място във въоръжените сили, или имаха ограничено място, всъщност се оказват централни в новия начин на водена на война: "Като например дроновете, които се превърнаха в изключително актуални, включително разработването на изкуствен интелект, който да управлява тези дронове. Т.е. IT индустрията навлиза все повече, при това да го кажем така: Цивилната IT индустрия се оказа все по-свързана с въоръжените сили.

Според Ивайло Иванов трябва да си дадем ясно сметка: "Или искаме да имаме армия и съответно тя трябва да бъде подкрепена със съответното финансиране, или трябва да вземем съответните решения и да преведем Българската армия в съответствие с финансирането, което българското общество иска да й осигури. Ако ние оставаме в едно неясно положение процесите така или иначе се случват: Това, което виждаме с недостига на кадри, е всъщност подобно нещо – без официално да сме взели решение за съкращаване на Българската армия, поради недостига на кадри, тя по естествен начин се съкращава. Но това не е начин да гарантирате вашата сигурност и е абсолютно несериозно отношение".

Експертът по национална сигурност подчерта, че отбраната е усилие на цялото общество: "Това не е задължение само на Министерство на отбраната или на въоръжените сили. Това е отговорност на цялото общество, защото въоръжените сили са тези, които пряко воюват, но зад тях трябва да седи цялото общество както като организация, както като институт, така и като политическа и обществена подкрепа за това, което въоръжените сили правят и това което им е нужно, за да могат да воюват".