Първият български еврокомисар, преговарящ за членството ни в Европейския съюз и бивш вицепремиер - Меглена Кунева, даде отговор на въпроса - в каква Европа живеем и в каква бихме искали да живеем - в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Този въпрос крие малко тревожен отговор разбира се за състоянието, в което светът се намира и това, което Европа прави и ще продължава да прави. На територията на Европа има война, такава, каквато не е имало от десетилетия насам. Европа в нейното обединение като Европейски съюз прави всичко възможно, за да може тази война да спре, за да може раните да започнат да се ликуват и отново да бъде проект за мир, такава, каквато е за настоящите членки, за тези държави, които имаме щастието да бъдем в Европейския съюз. Европа е и много повече за света в момента, защото колкото повече проблеми се натрупват, толкова повече страните изглежда се опитват да се отграничат и отдалечат от тези проблеми, което не е добра политика.

Имам предвид да речем САЩ, начинът, по който те през президентството на Доналд Тръмп решават да се отдалечат от проблеми като миграция, от проблеми като демография, от проблеми като климатични промени, ако щете и решаването на проблемите през това, което дава международният правов ред. И това поставя Европа абсолютно на предна линия да възстановява съюзи, да гради съюзи и да остане проект на човечността, проект на правилата, проект на спазване на международното право. Тези думи вече не звучат сухо и не звучат отдалечено като виждаме какво влияние имат върху живота на толкова много хора", каза Кунева.

Дали съществуват изкушения именно тези основополагащи принципи на Европейския съюз да бъдат променени. Според Кунева политиката вътре в Европейския съюз ще се промени. 

"Знаете ли, тези сутрин получих много поздравления, и аз изпратих разбира се такива на приятели, на хора, с които съм работила и в България, и от другите европейски страни, и впрочем включително и от американски колеги. Някои от пожеланията ме трогнаха по различен начин, и те са различни от това, което било през предишните години. Не е просто да се поздравим, че сме членове на Европейския съюз, а пожелания, които звучаха така: "да пребъде“, едно от тях "да ни е вечен Европейският съюз“. Това ми се стори натоварено с много силна емоция.

Дали Европа ще промени своята политика в отговор на това, което срещаме като предизвикателства – в основата си не. В основата си човешките права, защитата на демокрацията, човечността, както аз предпочитам да го нарека вместо хуманност, и преди всичко върховенството на закона и спазването на международния право ще останат същите. Това са нашите инструменти.

Но политиката вътре в Европейския съюз ще се промени. И аз бих казала, за съжаление ще се промени. Защото през тези десетилетия ние изглеждахме един социален Европейски съюз в последните 20 години, на практика с наша помощ, с наше участие. Сега много повече ще говорим за защита, за отбрана, за граници и за това, че ние трябва да се защитим от агресия тогава, когато виждаме опасност от нея.

Безспорно това ще промени характеристиката на Европейския съюз. Ще се отделят пари за отбрана. Те трябва да бъдат преформатирани и взети от някъде другаде. Така че това, което Европа за десетилетия направи за изравняване на жизненият стандарт, за много повече социални политики, отколкото където и да било когато и да било по света, помощ на националните държави в тази посока, това ще отстъпи в следващите години, защото ние ще говорим много повече за отбрана.

Част от най-важните и най-интересни европейски политики за съвремието ни, като наука, като индустрия, свързана с зеления преход, безспорно тези средства, които бяха отделени през годините в тази посока, ще бъдат по-малко и тези политики ще бъдат не толкова интензивни и не толкова добре снабдени с финансови средства, колкото ние бихме искали. А това всъщност е което прави Европа водеща по света. Така че да, разказът за това в каква Европа живеем и в каква Европа искаме да живеем ще се промени, но ние няма как да защитим демокрацията, ако се подадем на агресията, така че това е първо".

Меглена Кунева води шест години преговорите за влизането ни в Европейския съюз и почти на всеки редовен доклад, според спомените й, си задава въпроса: Какво ще стане с нас, след като влезем в него и какво място ще заемем там? 

Дали двайсет години по-късно днешните политици си задават този въпрос? 

"В тези години ми се струва, че много политици, които така дефилираха на сцената на нашия политически живот, бяха заети да доказват колко ние сме специални и колко ние сме различни. Всяка държава в Европейския съюз е специална и различна, но това което ни обединява, е еднаквостта ни, еднаквостта ни по много важни теми. Ние знаем къде са нашите пропуски. Нашата държава няма изглежда дълбоки корени в администрацията си. Ние изградихме чудесен преговорен екип, когато преговаряхме, но той се разпиля. И уроците, които тогава научи българската администрация, някак си бяха попилени след това. Ако щете дори едно министерство, като държавната администрация или /…/ на държавната администрация, което беше от 1997 или 1998 година насам, което го имаше,  2009 година беше закрито.

А това е истинско неразбиране на недостатъците, с които трябва да се преборим и основите, които продължаваме да градим. Това е културата на управление, това е провеждането на достатъчно ясна разлика между държавно и политическо партийно ръководство. Това осигурява приемственост и продължителност на усилията при смяна на всяко едно правителство, което е част от демократичния процес. Тези неща не се осмислиха изглежда и не се разбраха, и ние нямаме по-подготвена администрация, включително и специална администрация, имам предвид тази администрация, която е със специални закони, като Външно министерство, като Министерство на вътрешните работи, и вижте откъде изникват проблемите напоследък. Това е ненаучен урок.

Изобщо не отварям темата за съдебната система. Това са наши вътрешни проблеми. Ние няма как да очакваме – това е самото управление на държавата, няма как да очакваме, че те ще бъдат разрешени през европейски фондове. Това е наша задача. Така че от една страна обяснявахме колко сме специални сами на себе си обикновено, от друга страна, не успяхме тези наши особености, които ни пречиха да вървим и продължават да ни пречат да вървим по-бързо напред, продължаваме да смятаме, че може би някой отвън ще ни разреши проблемите. Не, не е така. Въпрос на зрялост е. И много често ми прави впечатление, че в българската политика по-малко се говори за идеология и повече се говори за психология. Това е странно и това не ни дефинира като добре функционираща държава. Обяснява се с характерови особености, с ситуация на момента. Всъщност, политиката е ясен ангажимент, ясно отчитане и ясно заключение, когато се минава пред всички фази на властта какво си постигнал".