Независимостта ти дава възможност ти самият да се създадеш такъв, какъвто си представяш, че трябва да бъдеш. И затова това е огромна ценност - политическа и социална, защото има много общества, в които човек не действа и не живее според собствените си избори и желания, а е непрестанно обект на принуда и дори на репресии. Това каза публицистът и преподавател във Факултета по журналистика доц. Георги Лозанов в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус".

"Независими са тези държави, които се управляват от легитимна власт, т.е. от тази власт, която е избрана от собствените им граждани. Ние празнуваме сега Деня на независимостта, защото България става такава държава в 1908 година, именно с Акта на независимост, провъзгласяването на независимостта си, и става от княжество царство. Княжеството е винаги васално, над княза има някой друг, който в крайна сметка решава основните въпроси. Тогава това е било Османската империя, султана. Имало е някаква свобода във волята на княза и въобще на властта в България, но особено във външната политика, по големите геополитически въпроси тя се е водила от Османската империя", обяснява Лозанов.

"По-късно след 1944 година се случва нещо подобно, само че вече със Съветския съюз. Тогава Българската комунистическа партия (БКП), която по Конституция  управлява държавата, е подчинена на Съветската комунистическа партия, и всъщност пак основните въпроси се решават някъде другаде - в Москва. И чак фактически след 1989 година може да говорим, че отново ставаме независима държава, и то да кажем точно на 15 януари 1990 година, когато отпада член 1 от Живковата конституция, който налагаше задължителното управление на държавата от БКП. Всъщност този акт е много сходен с обявяването на независимостта в 1908 година. Сега, какво става след това е дълъг въпрос", разказва доцентът.

Държавата може да бъде "автовасална“, т.е. сама на себе си васал. Това означава, че освен законната и демократична власт съществува и "дълбока власт“ – скрита, нелегитимна сила, която реално контролира легитимната. Така се създава вътрешна зависимост – част от обществото или малка върхушка подчинява останалите. Според доц. Георги Лозанов, в този смисъл съдбата на България е сложна: зависимостта не е еднократно състояние, а трябва постоянно да се преодолява и отстоява.

Днес България не е зависима от външна сила – членството в ЕС и НАТО е по собствена воля и е израз на независимост, за разлика от съветската окупация в миналото. Външно сме свободни, но вътрешно има опасения за "дълбока власт“, която превръща държавата във вътрешно зависима, смята публицистът.

"Днешният акт на независимост е нещо много просто – създаване на държава, която да се развива изцяло според върховенството на правото, а не на някаква невидима, дълбока власт. Правото да е това, което да решава споровете, то да бъде арбитърът, а не да бъде волята на една скрита зад кулисите на институциите група и някакъв частен интерес, който има тази група. Това е независимостта", коментира Лозанов.