През 1905 г. при с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага след това братствата основават Македоно-одринска тайна революционна организация за борба с левицата в ТМОРО с председател подполк. Стоян Николов, която действа в 5 района: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки. През 1909 г. Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 г. През 1946 г. в Бургас е открита Художествена галерия, а през 1957 г. в София е открит Държавният сатиричен театър. През 1964 г. за пръв път се отбелязва Денят на здравния работник в България. На 7 април и  роден  д-р Петър Дертлиев. На тозш дaто умира писателят Атанас Шопов, полковник Владимир Серафимов, освободителят на Родопите.

 

 

2018 г.  

Тръгва нощният градски транспорт в София. Линиите са 4 и пресичат града, така че да има връзка с всички квартали. Те се движат от 00.00 часа до 04.00 часа. Общата спирка на четирите линии е на площад "Княз Александър Първи“. 

 

1999 г. 

Провежда се гласуване в Народното събрание по внесения от обединената опозиция вот на недоверие към правителството на Иван Костов за провалената структурна реформа в индустриалната политика. Вотът е отхвърлен. 

 

1964 г.  

За първи път се отбелязва Денят на здравния работник в България. Дата 7 април е определена за Празник на здравния работник в България с Разпореждане 32 на Министерския съвет от 6 февруари 1964 г. 

 

 

1957 г.  

Открит е Държавният сатиричен театър в София. 

На 7 април 1957 г. в София отваря врати нов театър. Наречен е Държавен сатиричен, а ръководството му поема големият български режисьор и педагог Стефан Сърчаджиев. Първото му представление е "Баня" (описана като "драма в 6 действия с цирк и фойерверк от Владимир Маяковски"). По това време това е единственият в България по своята жанрова формулировка театър, който съчетава сатира, гротеска, памфлет, лирическа комедия, историческа комедия, мюзикъл. 

 

 

1955 г. 

Политбюро на ЦК на БКП решава на мястото на Централния дом на журналистите в България да се създаде Съюз на българските журналисти като "обществена културно-творческа организация на журналистите от периодичния печат, БТА и радиото". 

 

 

1953 г. 

Обявена е амнистия за българските емигранти, като се предвижда и връщане на имуществото им. 

 

 

1949 г.  

В "Държавен вестник" е публикуван указ на Президиума на Народното събрание за освобождаване на Трайчо Костов от длъжностите подпредседател на Министерския съвет и председател на Комитета по стопански и финансови въпроси.  Като причина за решението се изтъкват " допуснати от него груби грешки при ръководене работата на Министерския съвет и във връзка с отношенията ни със Съветския съюз". Обвинен е в антидържавна и антипартийна дейност и е осъден на смърт и обесен. Реабилитиран е след Априлския пленум на ЦК на БКП през 1956 г. 

 

 

1946 г.  

В Бургас е открита художествена галерия. 

 

1909 г.  

Русия, Сърбия и Черна гора признават независимостта на България. 

След Младотурската революция, извършена през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Иван Стефанов Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Александър Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол ЖП линия. В такава обстановка на 22 септември 1908 г. в черквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария обявява анексирането на Босна и Херцеговина. Тъй като клаузите на Берлинския договор 1878 г. са нарушени, възниква остра Балканска криза (1908–1909 г.). Повечето от Великите сили отказват да признаят независимостта на България, влошават се и българо-турските отношения. Турция настоява България да й изплати 125 млн. франка обезщетение, за да признае българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909 г.), Българо-турски протокол (1909 г.) и Руско-български протокол (1909 г.). Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877–1878 г., срещу което Турция се отказва от всякакви претенции към България. От своя страна България трябва да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. 

 

 

1905 г.  

При с. Кашина, Мелнишко, четата на Яне Сандански разбива четата на офицерските братства начело с капитан Йордан Стоянов, която дава 9 жертви. Веднага след това братствата основават Македоно-одринска тайна революционна организация за борба с левицата в ТМОРО с председател подполк. Стоян Николов, която действа в 5 района: Джумайски, Петрички, Малешевски, Поройски и Мелнишки. 

 

 

1901 г.  

Завършва Осмият извънреден конгрес на македонската емиграция, в които участват 123-ма делегати. Председател на Върховния комитет е Стоян Михайловски, а подпредседател - Владимир Димитров. 

 

 

1877 г.  

Турският министър на външните работи Савфет паша заявява пред извиканите от него български митрополити Доситей, Панарет, Григорий и Аверкий, че екзарх Антим I вече не се ползва с доверието на правителството. Антим I (Атанас Михайлов Чалъков) е първият български екзарх. Роден е в Лозенград (днес в Турция). Учи последователно в Коручешменското училище в Цариград, в Богословското училище на о. Халки и в Духовната академия в Москва. След като се завръща от Русия, той става преподавател, а по-късно и ректор на Духовната семинария на о. Халки. През 1861 г. е ръкоположен за варненско-преславски, а през 1868 г. – за видински митрополит. Антим I провежда борба за независима българска църква, отхвърля каноническото подчинение на Цариградската патриаршия, обявява се и срещу унията. През 1871 г. е избран за член на Временния съвет на Българската екзархия, а на 16 февруари 1872 г. за български екзарх. По време на Априлското въстание 1876 г. защитава българския народ, поради което турското правителство го заточава в Мала Азия. Освободен е през 1878 г., той отново заема екзархийския си пост и се включва в политическото изграждане на българската държава. Избран е за председател на Учредителното събрание и на Първото ВНС в Търново. 

 

 

На тази дата са родени:

 

1916 г.  

Роден е д-р Петър Дертлиев - политически деец, един от създателите на СДС и на конституцията на Република България; лекар, рентгенолог. Завършва медицина. Арестуван е многократно като организатор на социалистически стачки (1934-1940 г.). Избран е за народен представител на БРСДП (о) във Великото народно събрание (1946 г.). През 1948 г. е осъден на 10 години затвор заради убежденията си. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Един от инициаторите е за възстановяване на Българската социалдемократическа партия и включването й в СДС. Лидер е на БСДП след възстановяването й. Депутат е в VII Велико народно събрание, избран от квотата на СДС. През 1990 г. е кандидат за президент на България. Д-р Петър Дертлиев умира на 5 ноември 2000 г. 

 

 

На тази дата умират:

 

2008 г. 

Умира Георги Стоев, български писател, който издава книги за мафията на цената на живота си. 

Георги Стефанов Стоев е бил част от силовите бригади на Поли Пантев, заедно с Бен Търпин, Георги Пехливанов, Момчил Бенев, Георги Бенковски, както и с Евгени Стефанов - Женята, с когото са в обтегнати отношения до самия край на крадеца от "Гео Милев". Той е притежавал един от 12-те пръстени, които Поли Пантев е подарил на най-близките си хора. 

Убийството на Георги Стоев е дело на мафията, извършено на 7 април 2008 г. Малко преди убийството заявява пред своя адвокат "Нещо ще се случи", секунди по-късно е фатално ранен пред хотел "Плиска" в центъра на града, с три куршума в главата, в 12:53 часа, умира около 19:20 часа след операция в "Пирогов". 

 

 

1934 г.  

Умира Владимир Серафимов - български военен деец, полковник. Завършва Военното училище в София (четвърти випуск – 1883 г.). В Сръбско-българската война през 1885 г. е подпоручик, командир на 5-та рота от 5-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете на Сливнишката позиция (5 – 7 ноември), в разузнавателния отряд на ротмистър Ан. Бендерев (9 – 11 ноември) и в завземането на Пирот (14 – 15 ноември). Проявява се в сражението на войските от десния фланг при с. Градищница, като смело повежда ротата си и освобождава селото. По-късно служи в 9-ти пехотен Пловдивски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 21-ви пехотен Средногорски полк, проявява се във военните действия в Южните Родопи. Заради заслугите му във войната от 1934 г. село Алами дере в Родопите носи неговото име - Полковник Серафимово. 

 

 

1922 г.  

Умира Атанас Шопов - български общественик, писател, член на БКД (1884 г.). Учи в руско медицинско училище. Следва право в Париж и Петербург. Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението е секретар и редактор в Българската екзархия в Цариград, консул в Солун. През 1887 г. и 1891 г. предприема пътувания из Тракия и Македония и след тях издава проучванията си в трудовете: “Народността и езикът на македонците" и “Из живота и бита на българите във вилаетите". Сътрудничи на сп. “Читалище", в. “Право", “Ден", “Век" и други периодични издания. Автор е на статии по педагогически въпроси и на стихотворения. Превежда от гръцки и френски език. Съчинения: “Десетдневно царуване. Из българското въстание в 1876 г. Дневници на един бунтовник" (1881 г.), “Македония от етнографско, историческо и езиково гледище", “Сръбските претенции над Скопската епархия", “Истината върху конституционния режим на младотурците" и др. 

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;