През 1879 г. - Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия. В 1913 г. На митинг на македонските бежанци в Кюстендил се гласува резолюция до екзарх Йосиф I и до папа Пий Х за обявяване на уния в Македония. През 1921 г. От 1 до 4 август в Кюстендил се провежда тайно заседание на войводите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), на което се взема решение да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров (Брадата) – деец на федералистичното движение във ВМРО. Решението е изпълнено и той е убит.

2006 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Св. Св. Кирил и Методий“ първа степен на Лиляна Стефанова, "за големите ѝ заслуги в областта на българската култура.“

2001 г.

Броя на безработните в България достига 661 000 души, което се равнява на 19,4 % от работоспособното население.

1992 г.

На посещение в България е руският президент Борис Елцин. По време на посещението в София е подписан договор за приятелски отношения и сътрудничество между България и Руската федерация.

1978 г.

Завършва официалното посещение в България на кубинския министър на външните работи Исидоро Малмиерка Пеоли. В рамките на посещението е подписана спогодба за премахване на визовия режим между двете страни.

1966 г.

Президиума на Народното събрание издава указ за ордените, медалите и почетните звания.

1921 г.

На 3 и 4 август в София се провежда конгрес на "добрия печат" за българите католици от източен и западен обред и е основан Комитет "Добър печат", който от 8 май 1924 г. започва да издава католическия в. "Истина".

1921 г.

От 1 до 4 август в Кюстендил се провежда тайно заседание на войводите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО), на което се взема решение да бъде убит вътрешният министър Александър Димитров (Брадата) – деец на федералистичното движение във ВМРО. Решението е изпълнено и той е убит на 22 септември същата година в Конявската планина.

Причина за решението е убийството на 28 юни същата година на Гьорче Петров (един от водачите на федералистите) от страна на автономистите. В отговор на атентата срещу Гьорче Петров на 1 август в Кюстендил е арестуван кочанският войвода Симеон Клинчарски и е убит на 18 август.

1914 г.

По настояване на парламентарната група на Демократическата партия са амнистирани Яне Сандански, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски и Тодор Паница за извършени политически престъпления на българска територия. Яне Иванов Сандански е роден 1872 г. в село Влахи, Благоевградско. Той е виден деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, ръководител на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). След Кресненско-Разложкото въстание (1878 г.) родителите му се преселват в Дупница, където получава начално образование. След това работи като просбописец, държавен чиновник. В края на 90-те години се включва в националноосвободителното движение на Македония и Одринско. Няколко пъти преминава с чети в Македония, участва в изграждането на революционни организации, в акции за набавяне на средства за оръжие, най-известната от които е аферата “мис Стоун". Противопоставя се на прибързаното обявяване на въстание, решение, прието на Солунския конгрес през януари 1903 г. Въпреки това се подчинява на взетото решение и участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.). След смъртта на Г. Делчев се утвърждава като водач на левицата на ВМОРО. На Рилския конгрес на организацията през 1905 г. под негово ръководство левицата взема надмощие, като се опитва да наложи своите възгледи във взетите от конгреса решения и приетия от него нов устав. Противник е на цар Фердинанд I. Убит близо до Роженския манастир край град Мелник при неизяснени обстоятелства.

1913 г.

На митинг на македонските бежанци в Кюстендил се гласува резолюция до екзарх Йосиф I и до папа Пий Х за обявяване на уния в Македония.

1879 г.

Княжество България освобождава от мито стоките, внасяни от Македония, Одринско и Източна Румелия. Българското княжество се създава с подписването на Берлинския договор през 1878 г. върху част от българската територия. Обхваща Северна България, Софийския санджак и Южна Добруджа. След осъществяването на Съединението от 1885 г. към него се присъединява Източна Румелия. Според клаузите на Берлинския договор Княжество България се създава като автономно (самостоятелно) трибутарно (плащащо данък) княжество, което остава под върховната власт на султана. В него продължават да действат всички договори, спогодби и конвенции, сключени между Високата порта и Великите сили. Чуждите поданици запазват своите права и привилегии. Княжеството трябва да изпълни задълженията на Турция към компанията на железницата Русе – Варна, към Австро-Унгария и към компанията за Източните железници в Европейска Турция. Княжество България е длъжно да плаща годишен данък на Турция и да участва в погасяването на нейния държавен дълг. Редица членове на Берлинския договор накърняват суверенитета на Княжеството и го поставят в неизгодна позиция при осъществяване на международните контакти. Независимо от всичките пречки, Княжество България открива през юли 1879 г. дипломатически агентства в Цариград, Букурещ и Белград, а през 1896 г.–1905 г. сключва търговски и търговско-митнически договори с Австро-Унгария, Англия, Франция, Сърбия, Русия и др. С провъзгласяване на независимостта на България през 1908 г. са отхвърлени всички ограничения на Берлинския договор.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турски части влизат в Нова Загора. Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) е война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско владичество и до възстановяването на българската държава. Предизвикана е от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.), с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание (1875 г.), Априлското въстание (1876 г.) в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия е да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои неблагоприятни за нея последици от Кримската война (1853-1856 г.).

1867 г.

Четата на Панайот Хитов пресича сръбско-турската граница и преминава в Сърбия.

1791 г.

Австрия сключва сепаративен мир с Турция в Свищов

На тази дата са родени:

1968 г.

Роден е Илиян Киряков – български футболист, защитник. Юноша е на “Етър" – Велико Търново. Дебютира при мъжете на 17-годишна възраст. През 1985 г. става титуляр в отбора на “Етър", с който е шампион през 1991 г. За своя отбор Киряков е изиграл 160 мача, има отбелязани 24 гола. Преминава в испанския “Ла Коруня" през 1991 г., после във втородивизионния “Мерида", играе известно време в “ЦСКА", а от 1996 г. е играч на шотландския “Абърдийн". Киряков е в отбора, спечелил бронзов медал на Световното първенство в САЩ’94. Приключил е кариерата си на играч.

1945 г.

Родена е Стойка Трендафилова Миланова – българска цигуларка. Започва да свири на 4 години под ръководството на баща си – цигулковия педагог Трендафил Миланов. На 9 години изнася първия си самостоятелен концерт, а на 14 получава първата си голяма награда – златен медал и I награда от Националния фестивал в София. Завършва Музикално училище в София и продължава образованието си в Московската консерватория при световноизвестния цигулар Д. Ойстрах. Важна за кариерата й е срещата с Й. Менухин, с когото изнася поредица от концерти в Лондон. По покана на Й. Менухин тя участва в цигулковия конкурс “Карл Флеш", Лондон, където печели I награда, медал и Наградата на публиката. Това е трамплинът за нейната световна кариера и възможността да концертира с най-известните английски симфонични оркестри. Стойка Миланова свири с музиканти от световна величина: сър Й. Менухин, Х. Шеринг, Х. Бауман, Р. Лупу, Р. Зомер и др. В България тя е солист на Софийската филхармония. Особено популярни са изпълненията й в дует с пианистката Дора Миланова (нейна сестра). За изключителни заслуги към българска изпълнителско изкуство по света държавата й подарява цигулка “Гуарниери дел Джезо". Носител е на награди от престижните международни цигулкови конкурси: I награда, златен медал и Извънредна награда от Международния младежки фестивал в Хелзинки (1962 г.); Златен медал и награда “Изаи" от Международен конкурс “Кралица Елизабет", Брюксел (1967 г.); I награда, златен медал и награда на публиката на конкурса “Карл Флеш", Лондон (1970 г.); Grand prix de disque на академия “Сан Кро", Париж, и на Белгийското радио за записите на двата цигулкови концерта на Прокофиев (1973 г.); Награда за изкуство “Златният стрелец", Рим (1979 г.); Номинация за “Жена на годината" от Американския биографичен център (1995 г.).

1942 г.

Роден е Огнян Сапарев - български литературен и кинокритик. Завършва славянска филология в Софийския Университет през 1967 г. Работи по проблемите на структурализма, екранизацията, фантастиката и популярните жанрови форми. Сътрудничи на специализирания литературен и филмов печат. Редактор е на списание “Септември", списание “Пламък", вестник “Литературен фронт"; и в Студия за документални филми към Българската национална телевизия. Лектор е в университета “Л. Йотвьош" в Будапеща (1983-1988 г.). Ректор е на Пловдивски университет “Паисий Хилендарски" от 1991 г., където ръководи катедра “Българска литература ". Получава награда за литературна критика на вестник “Пулс" през 1989 г.

Автор е на книгите: “Литературни. проблеми" (1979 г.), “Масова култура" (1978 г.), “Литература и интерпретация" (1989 г.), “Фантастиката като литература" (1990 г.), “Хроника на илюзиите" (1993 г.), “Литературна комуникация" (1994 г.) и др. Превежда научна фантастика от полски език.

1933 г.

Роден е Тодор Андрейков - български критик, киновед и професор. Той е един от организаторите на студийните кина в България. Директор е на Българската национална филмотека. Тодор Андрейков е режисьор на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974 г.). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986 г., книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987 г., книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964 г.), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984 г.), "История на киното" (1996 г., том I).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";