През 1890 г. под натиска на правителството в София владишки берати получават българските митрополии в Охрид и Скопие, Македония. През 1901 г. войводите Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и нейната слугиня Катерина Цилка. С действията си комитите на ВМРО целят да предизвикат обществено внимание върху тежкото положение на българския народ в Македония и в краен случай да си осигурят пари за оръжие от откупа, който са поискали. Случката влиза в историята под името Аферата "Мис Стоун". През 1906 г. в рамките на месец от 3 юни до 4 юли варненци на три пъти не допускат новия гръцки владика Неофитос да слезе на пристанището и завземат гръцките черкви в града. През 1907 г. Четата на Таню войвода води сражения с турския аскер и сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Лямев при селата Никодин и Ракле, Прилепско, Македония. През 1927 г. четници на ВМРО взривяват жп. линията Скопие-Велес, в отговор на репресиите на сръбския режим в Южна Бановина / сега Македония /. През 1952 г. се състои съдебно дело срещу католическите дейци отец Роберт Прустов и Стефан Цоков, принудени от комунистическия режим да направят "признания" за извършван от тях "шпионаж" и събиране на сведения за чужди разузнавания.

На 3 юни са родени: Илчо Иванов Димитров – историк; Асен Павлов Карастоянов - композитор, музикален педагог, общественик. На този ден умират: известният български кинорежисьор Зако Хеския; Невена Коканова – актриса; цар Иван Шишман - последният владетел на Търновското царство.


2009 г.

Президентът Георги Първанов връчва Орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен на Михайло Пантич, за изключителния му принос за популяризиране на българската история и култура в Република Сърбия

2006 г.

Министър-председателят на Р. България Сергей Станишев е на посещение в Р. Македония. В рамките на еднодневната си визита Станишев провежда среща с македонския премиер Владо Бучковски, с когото правят първа копка за стартирането на проект за изграждане на електроенергийна междусистемна връзка между двете страни. Българският министър-председател е приет и от македонския президент Бранко Цървенковски.

В българската делегация участва и министърът на вътрешните работи на България Румен Петков, който се среща с македонския си колега Любомир Михайловски. Двамата министри подписват Договор за трансгранично полицейско сътрудничество между България и Македония.

2002 г.

В периода 3 - 6 юни премиерът Симеон Сакскобургготски е на официално посещение в Русия, където разговаря с руския президент Владимир Путин и подписва декларация за сътрудничество между двете страни.

1993 г.

В София е подписана съвместна декларация за сътрудничество между България и Великобритания.

1955 г.

Никита Хрушчов посещава България. Той пристига в страната ни от Югославия, където преговаря с Тито за подобряване на съветско-югославските отношения след конфликта от 1948 г. От България също се иска да подобри отношенията си със западната си съседка.

1952 г.

Състои се съдебно дело срещу католическите дейци отец Роберт Прустов и Стефан Цоков, принудени от комунистическия режим да направят "признания" за извършван от тях "шпионаж" и събиране на сведения за чужди разузнавания.

1927 г.

Четници на ВМРО взривяват жп. линията Скопие-Велес, в отговор на репресиите на сръбския режим в Южна Бановина (сега Македония).

1907 г.

Четата на Таню войвода води сражения с турския аскер и сръбските чети на Йован Бабунски и Григор Лямев при селата Никодин и Ракле, Прилепско, Македония.

1906 г.

В рамките на месец от 3 юни до 4 юли варненци на три пъти не допускат новия гръцки владика Неофитос да слезе на пристанището и завземат гръцките черкви в града.

1901 г.

Войводите Яне Сандански и Христо Чернопеев отвличат протестантската мисионерка мис Елен Стоун и нейната слугиня Катерина Цилка. С действията си комитите на ВМРО целят да предизвикат обществено внимание върху тежкото положение на българския народ в Македония и в краен случай да си осигурят пари за оръжие от откупа, който са поискали.Случката влиза в историята под името Аферата "Мис Стоун".

1899 г.

66-те опозиционни депутати в X ОНС издават Манифест към българския народ за борба срещу правителството на Димитър Греков.

1894 г.

На събрание на привържениците на правителството на Константин Стоилов в София по предложение на д-р Минчо Цачев е учредена Народна партия с орган в. "Мир" (от 22 септември). Централен клуб: д-р М. Цачев, д-р Петър Минчович, Петко Горбанов, ген. Данаил Николаев, д-р Георги Странски, Йов Титоров, д-р Димитър Моллов и Никола Манов. На 12 юни са основани два клуба на Народната партия в Пловдив, на 22 юни - в Русе и т. н. Лидер на партията е Константин Стоилов.

1890 г.

Под натиска на правителството в София владишки берати получават българските митрополии в Охрид и Скопие, Македония.

1884 г.

Приключват изборите за IV ОНС, спечелени от крайните либерали.

На тази дата са родени:

1931 г.

Роден е Илчо Иванов Димитров - историк. Завършва история в Софийския университет “Свети Климент Охридски". Специализира във Франция, Италия и Англия. Ръководи Катедрата по история на България. В периода 1979 г. – 1981 г. е ректор на Софийския университет “Св. Климент Охридски", директор е и на Центъра по българистика. Работи и като научен секретар и заместник-председател на БАН. Заместник-завеждащ отдел "Идеология и агитация" на ЦК на БКП. Илчо Димитров е министър на народната просвета в годините 1986 г.-1989 г.; 1995 г.-1997 г. Изследванията му са в областта на новата и най-новата история на България. Най-популярното му произведение е: "Князът, конституцията и народът" (2 изд., 2001 г.). Умира на 11 март 2002 г. в София.

1893 г.

Роден е Асен Павлов Карастоянов - български композитор, музикален педагог, общественик. Завършва Държавното музикално училище (дн. БДК) в София. Специализира флейта и хармония в Берлинското висше музикално училище (1921 г.), в Париж (Екол Нормал) - композиция и контрапункт в Скала Канториум. В България работи като диригент. Автор е на “Балканска сюита" (1924 г.), симфония №1 “Рудничари" (1937 г.), “Рудничарски марш", “Родопска сюита" (1940 г.) и др.

На тази дата умират:

2006 г.

На 84-годишна възраст почива известният български кинорежисьор Зако Хеския. Исак Соломонов Хеския, по-известен като Зако Хеския, е български режисьор. Роден е на 21 септември 1922 г. в Цариград, Турция. Завършва полувисшето държавно училище по кинематография и фототехника през 1952 г. Работи в Студия за игрални филми “Бояна" (1952 - 1991); член е на Съюза на българските филмови дейци (СБФД). До средата на 60-те год. на XX в. работи като асистент - режисьор (“Животът си тече тихо", 1958; “Звезди", 1959; “А бяхме млади", 1961). Утвърждава се като един от признатите майстори на българското кино. Хеския интерпретира националната литературата във филми като “Горещо пладне" (1966), снима партизански екшъни - “Осмият" (1969), и епоси - “Бой последен" (1976), прави творби за т. нар. Отечествена война - “Тримата от запаса" (1971) и “Зарево над Драва" (1974), популярни и професионално реализирани тв сериали - “Сами сред вълци" (1979) и “Нощем с белите коне" (1985), детски филми - “Йо-хо-хо!" (1981). Промяна в неговото творчеството настъпва с новаторската психологическа драма - “Без драскотина" (1989). Автор е и на документалните филми - “По време на едно учение" (1995). Печели наградите “Златна роза", Варна (1974 и 1978), специална награда на журито на Московския фестивал за филма “Йо-хо-хо" (1981) и др.

2000 г.

Умира Невена Коканова – българска актриса. Родена е на 12 декември 1938 г. в Дупница. Дълго време е наричана "първата дама" на българското кино. Дебютира в средата на 50-те години в театъра, а в киното се появява за пръв път във филма "Години за любов" на режисьора Янко Янков. Звездният й път на екрана започва с ролята на Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962 г.). Следва печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964 г.), обречена на любов жена в безпощадно време. Идва ред на Ана от "Карамбол" (1966 г.), на Герда от "Дъх на бадеми" (1967 г.), на Неда от "Отклонение" (1967 г.) и т.н.

Участва още в "Инспекторът и нощта", 1963 г., "Момчето си отива", 1972 г., "Дърво без корен", 1974 г., "Матриархат", 1976 г., "Трите смъртни гряха", 1980 г. и др.

1395 г.

Умира цар Иван Шишман - последният владетел (1371 г. – 1393 г.) на Търновското царство. Син е на цар Иван Александър (1331 г.-1371 г.) от брака му с втората му съпруга Сара (еврейка, която след покръстването си приема името Теодора, като на първата му жена). Цар Иван Шишман заема търновския престол след смъртта на баща си и след лишаването на по-големия му брат Иван Срацимир от трона. Това става причина за създаване на враждебни отношения между двамата братя, което не им позволява да обединят силите си против напора на османските нашественици. Същевременно засилените сепаратистични тенденции (откъсването на Добруджанската и Видинската област) води до чувствително отслабване на българската държава в териториално, икономическо и политическо отношение. За да спре нашествието на османските турци, цар Иван Шишман дава сестра си Мара (Кера Тамара) за жена на турския султан Мурад I (1362 г.-1389 г.). Но този компромис не води до трайни резултати. След победата на сърбите в битката при Плочник през 1387 г. той прави опит да влезе в съюз със своите западни съседи. През следващата година османските турци предприемат настъпателни действия против Търновското царство и обсаждат цар Иван Шишман в Никополската крепост. Поставен в безизходно положение, той е принуден да сключи мир с тях при тежки условия. Този мир обаче не продължава дълго. През 1393 г. последва ново нападение на османските турци, в резултат на което е покорено Търновското царство. Цар Иван Шишман успява да избяга и известно време се укрива в Никополската крепост. През 1395 г. е пленен и убит. Заради неговата борба против османските поробители името му било възпято в народния епос.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;