1877 г. - по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) пет хиляди казаци влизат в Карлово, където са посрещнати тържествено от местното българско население. В рапорт до великия княз Николай Николаевич ген. Й. Гурко предлага Предният отряд да атакува армията на Сюлейман паша, преди тя да е успяла да се съсредоточи. 1879 г. - в Пловдив излиза първият брой на в. "Народний глас", който от 1881 г. е орган на източнорумелийската Народна партия. От 1879 г. до 1885 г. в. “Народний глас" излиза два пъти седмично. Негов издател е Др. Манчов. Редактори са Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайловски. 1923 г. - Демократическата и Радикалдемократическата партии се обединяват в Съюз на демокрацията на паритетна основа. Обединената Народнопрогресивна партия фиктивно се влива в Народния сговор. На 24 юли е роден генерал-майор Михаил Сапунаров. На тази дата умира Петко Стоянов Стайнов (1890 - 1972) - български юрист, публицист и общественик.

2014 г.

Министър-председателят на Република България Пламен Орешарски подава оставка на 421-ия ден от управлението на правителството.

Въпреки гласуваната в парламента оставка, правителството продължава дейността си до 5 август, когато Народното събрание се разпуска. На 6 август президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет до изборите на 5 октомври.

2007 г.

С помощта на френската първа дама Сесилия Саркози и комисарят по външните връзки на ЕС Бенита Фереро-Валднер, петте български медицински сестри и палестинският лекар се завръщат благополучно от Либия в София на борда на френски правителствен самолет. Техните смъртни присъди са заменени с доживотен затвор, но при пристигането им в България са помилвани от президента на страната Георги Първанов.

2006 г.

Във Виена за се провеждат първите разговори на високо равнище по отношение на статута на Косово. Сръбският президент Борис Тадич и министър-председателят Воислав Кощуница, косовският президент Фатмир Сейдиу и министър-председателят Агим Чеку присъстват на срещата и съответно представят платформи си за бъдещия статут на провинцията.

2001 г.

Осемдесет и петото правителство на България, начело с премиера Симеон Сакскобургготски встъпва в длъжност. Така Сакскобургготски става първият монарх в световната история, който си възвръща властта чрез демократични избори.

2001 г.

Тридесет и деветото НС гласува новото правителство на Симеон Сакскобургготски. Премиерът обявява, че ще заложи на младостта и творчеството, че ще включи в управлението повече професионалисти, отколкото професионални политици. От 16-те министри нито един по-рано не е бил такъв, а половината от тях са непознати за обществото. За правителството гласуват 147 депутати, против са 50 и се въздържат 40.

В първоначалния вариант на кабинета министерството на икономиката е поверено на Николай Василев, министерството на финансите на Милен Велчев, а това на вътрешните работи на Георги Петканов.

2000 г.

Завършва петдневното посещение в България на Бодо Хомбах, европейски координатор на Пакта за стабилност. Той посещава Видин, за да стимулира подготвителните работи по изграждането на моста над р. Дунав.

Очаква се мостът да бъде готов до края на 2008 г. Неговата обща дължина ще бъде 1 440 м автомобилен път и 2 480 м жп линия. Той ще има четири пътни ленти, железопътен път, пешеходна алея и аварийна пътека.

1992 г.

БСП внася в парламента вот на недоверие за цялостната политика на правителството на Филип Димитров, който е отхвърлен със 130 гласа. Филип Димитров е 56-ят министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 8 ноември 1991 г. до 30 декември 1992 г.

1990 г.

ВНС прекратява правомощията на президента Петър Младенов и открива процедура по избор на нов президент.

Петър Тошев Младенов е първият президент на Република България (3 април 1990 г. – 6 юли 1990 г.). Той е роден на 22 август 1936 г. в с. Урбабинци, Видинско. През 1954 г. завършва Суворовското училище в София. След това учи философия в Софийкия университет, а през 1963 г. се дипломира в Института за международни отношения в Москва. Работи за Министерството на външните работи в периода 1971-1989 г. Член е на Политбюро на ЦК на БКП от 1977 г. Оглавява движението на недоволните в ръководството на БКП от края на 80-те години на ХХ в. След 10 ноември 1989 г. замества Тодор Живков като генерален секретар на ЦК на БКП, подкрепян от М. Горбачов. Член е на Председателството на Висшия партиен съвет от февруари до септември 1990 г. Подава оставка като президент под натиска на протестиращите студенти. Петър Младенов умира на 31 май 2000 г. в София.

1988 г.

Във вестник "Отечествен фронт" е отпечатана статията на Васил Проданов "Истинската възможност за избор", в която авторът защитава тезата, че самоуправлението и плурализмът трябва да се пренесат от икономиката в обществената, а дори и в политическата сфера. Статията е свидетелство за активизирането и раздвижването на българската интелигенция.

Васил Проданов е директор и завеждащ секция "Философия на историята" към Института за философски изследвания при БАН. Той е председател на Националната комисия по биоетика. От 1995 г. е член на Общото събрание на БАН, член е на Института по глобална етика (САЩ), член е и на Асоциацията по изследване на етничността и национализма във Великобритания.

1978 г.

Българското Министерство на външните работи издава декларация за развитието на българо-югославските отношения. В нея се изтъква, че "българите в Македония са едни от най-активните във формирането на българската нация" и затова "никой не може да се съгласи с присвояването на историческото и културното наследство" на българския народ. Декларира се, че българското правителство приема "съществуващите реалности" в СФРЮ и в Македония и разглежда въпроса за народностите и нациите в СФРЮ като "чисто вътрешен въпрос", без да го коментира. Същевременно се отбелязва, че "единственото, с което не можем да се съгласим, е формирането на македонската нация да става на антибългарска основа".

1923 г.

Демократическата и Радикалдемократическата партии се обединяват в Съюз на демокрацията на паритетна основа. Обединената Народнопрогресивна партия фиктивно се влива в Народния сговор.

1879 г.

В Пловдив излиза първия брой на в. "Народний глас", който от 1881 г. е орган на източнорумелийската Народна партия. От 1879 г. до 1885 г. в. “Народний глас" излиза два пъти седмично. Негов издател е Др. Манчов. Редактори са Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайловски.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) пет хиляди казаци влизат в Карлово, където са посрещнати тържествено от местното българско население.

В рапорт до великия княз Николай Николаевич ген. Й. Гурко предлага Предният отряд да атакува армията на Сюлейман паша, преди тя да е успяла да се съсредоточи.

Руският генерал Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Могильовска губерния, Русия. Той е участник в Кримската и Руско-турската война от 1877-1878 г. Преминава Хаинбоазкия проход, смятан от турците за непроходим. При обсадата на Плевен (октомври 1877 г.), превзема турските укрепления при Горни и Долни Дъбник, а след падането на Плевен разбива турците при с. Богров, както и в тридневната битка при Пловдив от 16 до 18 януари 1878 г. След това преследва победените турските войски до Одрин. По-късно е генерал-губернатор на Петербург. Член е на Държавния съвет на Русия в периода 1886-1894 г. Ген. Гурко е последовател на принципите на Суворовската военна школа. Й. Гурко умира на 28 януари 1901 г. в Сахарово, Русия.

1871 г.

Завършват заседанията на църковно-народния събор в Цариград. В работата му участват 50 народни избраници, от които 11 духовни и 39 мирски (светски) лица. Църковно-народният събор е открит на 23 февруари 1871 г. и се занимава с изработване на екзархийския устав и редица други въпроси около организационното устройство на Българската екзархия - кандидатурите за бъдещия екзарх, териториалното преустройство на отделните екзархии и пр.

На тази дата са родени:

1959 г.

Родена е Здравка Евтимова - българска писателка, преводач и сценарист. Завършва английска и немска гимназия в София през 1978 г.; специализира "Английска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1985 г. Работи като преводач (1980-1992 г.), като преподавател по американска литература в ЕГ "С. Радев", Перник (1993-1999 г.); експерт по английски и немски език в Министерството на отбраната от 1999 г. Автор е на 5 книги с разкази, на 3 романа. Книги: "Разкази срещу тъга" (1984 г.), "Разкази от сол" (1989 г.), "Разкази за приятели" (1990 г.), "Кръв от къртица. Роман" (1992 г.), "Сълза за десет цента" (1995 г.), "В студената ти сянка, лейди. Роман" (1998 г.), "На две крачки от мен. Роман" (1998 г.), "Линди. Роман" (2000 г.). Много нейни разкази са публикувани в чужди литературни списания, включени са в престижни чужди антологии. Носител е на: награда "Чудомир" (1982 г.), награда за проза от конкурса за дебютна книга "Южна пролет" (1984 г.), награда за белетристика на вестник "Пулс" (1987 г.), национална награда за научно-фантастичен разказ (1992, 1993 г.), национална награда "Ана Каменова" (1995 г.), награда за разказ от конкурсите на вестник "Век 21" (1996 г.) и вестник "Труд" (1999 г.), на списание "Български месечник", награда на фонд "Развитие" за романа "В студената ти сянка, лейди" (1998 г.); награда в чужбина: за разказ в анонимен конкурс на немска фондация "LEGE Artis" (1998 г.), за проза на английското списание "The TEXT" (Великобритания, 2000 г.), на английски вестник "TIMES", след което е приета за редовен член на гилдията на писателите "Yorkshire Humberside" (Великобритания, 2000 г.). Пълноправен член е на литературното студио на Фр. Ф. Копола - "Zoetrope" (САЩ, 2001 г.; по Интернет рецензира разкази до 6 000 думи от англоезични автори). Преводи на български език: 34 романа ("Червеният Марс" от К. С. Робинсън,1996 г.; "Проектът" от Кл. Саймък,1997 г.; "Небесна клавиатура" от Д. Янгхоулм, 1997 г.; серията романи фентъзи "Belgariad", 1995-1997 г.); сборник с разкази. Сценарист на игралният филм "Courage Island" (САЩ, 1999 г.; реж. - Виктор Кънчев).

1950 г.

Роден е Андрей Дреников - български естраден композитор, певец и инструменталист. Завършва БКД, специалност цигулка. Работи в Симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио (до 1981 г.), в театър "Сълза и смях". Автор е на детски песни и театрална музика. Дебютира през 1977 г. Участва на фестивала "Златният Орфей" (1977 г., 1978 г.), в движението "Ален мак". Негови песни са награждавани на български конкурси за забавни песни.

1939 г.

Родена е Светла Венциславова Протич - българска пианистка. Светлана Протич учи пиано при Д. Ненов и Л. Енчева. Завършва БДК в София през 1961 г. като ученичка на П. Пелишек. От 1962 до 1965 г. специализира в консерваторията в Букурещ при Фл. Музическу. Работи като солистка в Пловдивската държавна филхармония в периода от 1965 г. до 1968 г. От 1968 г. Протич е концертираща артистка. Изнася самостоятелни концерти, свири и в камерни състави. От 1974 г. е в камерно дуо с Ал. Милчева. Проявява предпочитание към произведения от музикалната класика.

1927 г.

Роден е Минко Балкански, български физик

1919 г.

Роден е Тодор Динов – български анимационен режисьор и художник-карикатурист. Член-кореспондент на БАН от 1977 г. През 1943 г. завършва Художествената академия в София, работи в областта на живописта, графиката, илюстрацията, карикатурата и плаката. Той е създател на българската анимационна школа. Повече от анимационните му миниатюри са носители на международни и национални отличия. Тодор Динов е единственият българин в Управителния Съвет на Международната организация на изкуствата; член-кореспондент на Академията за изкуства на Германия. Автор на статии за анимационното изкуство, включително в справочника "В света на киното", том 1, 1983 г. Награден с орден "Стара планина", I степен (1999 г.). "Доктор хонорис кауза" на НАТФИЗ за 2002 г. Режисьор на анимационните филми: "Юнак Марко" (1955 г.), "Излъганата лисица" (1957 г.), "Малкото Анче" (1958 г.), "Тайната на златните обувки" (1959 г.), "В страната на човекоядците" (1959 г.), "Прометей" (1959 г.), "Дует" (1961 г.), (съвместно с Донев), "Приказка за боровото клонче" (1962 г.), "Гръмоотводът" (1962 г.), "Ябълката" (1963 г.), "Маргаритка" (1965 г.), "Приключения" (1965 г.), "Епиграма" (1966 г.), "Прометей ХХ" (1970 г.), "Верижна реакция" (1971 г.), "Ревност" (1973 г.), "Тъпанът" (1973 г.), "Перпетуум мобиле" (1975 г.), "Петното" (1977 г.), "Сватба" (1979 г.), "Парижки дъжд" (1981 г.). Снима и игрални филми, в които продължават търсенията му от анимацията: "Иконостасът" (заедно с Христо Христов, 1969 г.), "Ламята" (1974 г.), "Барутен буквар" (1977 г.), "Грехът на Малтица" (тв, 1984 г.).

1911 г.

Роден е Христо Иванов Кърпачев – български поет, партизанин. Учи в Педагогическото училище в Ловеч. Постъпва в Школата за запасни офицери по поръчение на Комунистическата партия. Осъден е за антидържавна дейност. От 1941 г. е в нелегалност. Командир на отряд “Чавдар" (от 1943 г.). Убит от полицията. През 1959 г. излизат неговите “Избрани произведения" (подбор и предговор от В. Андреев). Умира на 23 май 1943 г. край Ловеч.

1901 г.

Роден е Илия Бешков, български художник

1900 г.

Роден е Иван Ценов Фунев - български скулптор и живописец, професор (1945 г.). Завършва скулптура в Държавната художествена академия в София при професор Ж. Спиридонов (1927-1930 г.). Изобразява безработни, хора на тежкия физически труд, създава портрети на писатели, поети, образи на български жени. Работи в областта на високия релеф и освен мрамор използва стоманобетон, чугун, електролитна мед.

По-значителни творби: “Рабкори" (1931 г.), “Николай Хрелков" (1932 г.), “Георги Караславов" (1932 г.), “Машинист" (1933 г.), “Стачен пост" (1934 г.), “Събрание" (1934 г.), “Майка" (1934 г.), “Трета класа" (1936 г.), “Жътварка" (1937 г.), монументалната скулптура “Партизани" (1945 г.) и др.

1867 г.

Роден е генерал-майор Михаил Сапунаров. Завършва Военното училище в София през 1887 г. и служи в пехотата. През Балканската война (1912 - 1913) е командир на дружина в 48-ми пехотен полк, с който воюва при Люлебургас и Чаталджа. През Втората балканска война (1913) е командир на 63-ти пехотен полк и воюва срещу сърбите при Черни връх и връх Тумба. По време на Първата световна война (1915 - 1918) е началник на полевата канцелария при Главната квартира (1915 - май 1917) и командир на Планинската пехотна дивизия (май 1917 г. - септември 1918 г.), с която воюва на Македонския фронт. През 1919 г. излиза в запас.

На тази дата умират:

1972 г.

Умира Петко Стоянов Стайнов (1890 - 1972) - български юрист, публицист и общественик. Роден на 19 май 1890 г. в Казанлък. Завършва право в Гренобъл и Париж, специални занятия по администрация и финансови науки в Париж и Лайпциг. Доцент по административно право в Софийски университет. Народен представител, министър на железниците (1926), пълномощен министър в Париж (1926). Трудове: “Съвременните демокрации" (1921), “Администрация и правосъдие в Германия" (1923), “Компетентност и народовластие" (1923), “Чиновническо право", т. I (1932).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;