На тази дата през 1894 г. Пиер дьо Кубертен основава Международния олимпийски комитет. През 1968 г. при масови сбивания на футболен стадион в Буенос Айрес загиват 74 души, а 150 са ранени. През 1961 г. е подписан международният договор за Антарктида, според който цялата територия на ледения континент е обявена за свободна за изследвания на всяка страна, желаеща да построи там своя база. През 1860 г. са създадени са американските тайни служби с цел охрана на президента и борба с престъпления от особена опасност за САЩ. На 23 юни са родени: Дон Айзъл - американски астронавт, майор от ВВС; Жозефина Боарне – френска императрица и жена на Наполеон Бонапарт. На тази дата умират: Вилхелм Едуард Вебер – немски физик, работил в областта на електричеството и магнетизма; Борис Виан - френски писател, драматург, автор.

2014 г.

Съдът в Кайро осъжда на седем години затвор трима журналисти от "Ал-Джазира“ по обвинения за оказване на помощ на "Мюсюлманско братство“.

2013 г.

Провеждат се парламентарни избори в Албания, които печели Демократическата партия на Албания.

2013 г.

Главният ашкенази равин на Израел Йона Мецгер доброволно прекратява пълномощията си във връзка с разследване свързано със съмнение за рушвети, пране на пари и присвояване на пожертвания на стотици хиляди шекели. Задържани са трима негови помощници.

2012 г.

Бразилия, Аржентина и Уругвай отзовават посланиците си от Парагвай във връзка с импийчмънта на президента на страната Фернандо Луго. В тази връзка Бразилия ревизира партньорството си с Меркосур (южноамериканския общ пазар) и Унасур (Съюза на южноамериканските нации).

2011 г.

Директорът на Централната банка на Италия Марио Драги е назначен за председател на Европейската централна банка по решение на лидерите на ЕС.

2000 г.

В дните между 20 и 23 юни се състои Конференция, посветена на Пакта за сигурност за Югоизточна Европа. Отчетено е, че средствата идват късно и са недостатъчни. Финансиране от ЕС получава проектът за изграждане на втори мост над р. Дунав при Видин-Калафат.

1977 г.

Във Варшава приключва 31-та сесия на СИВ, която утвърждава програма за координация на народностопанските планове на страните от организацията за 1981-1985 г. Съветът за икономическа взаимопомощ е междуправителствена организация за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Основана е през 1949 г. от България, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия. По-късно се присъединяват Албания (до 1961 г.), ГДР, Монголската народна република, Куба, Виетнам. Съществува до 1991 г.

1968 г.

При масови сбивания на футболен стадион в Буенос Айрес загиват 74 души, а 150 са ранени.

1961 г.

Подписан е международният договор за Антарктида, според който цялата територия на ледения континент е обявена за свободна за изследвания на всяка страна, желаеща да построи там своя база.

1948 г.

Във Варшава започва първата съвместна конференция на министрите на външните работи на СССР, Албания, България, Чехословакия, Полша, Югославия, Румъния и Унгария. Конференцията е в отговор на проведената преди това Лондонска конференция на САЩ, Великобритания и Франция по германския въпрос. Приема се съвместна декларация с искания за демилитаризиране на Германия, сключване на мирен договор с нея и създаване на демократично общогерманско правителство.

1934 г.

Италия анексира Албания.

1902 г.

Германия, Австро-Унгария и Италия - Тройния съюз с още 12 години. В този вид през 1914 г. той започва Първата световна война.

1894 г.

Пиер дьо Кубертен основава Международния олимпийски комитет. "В олимпийските игри е много важно, че участваш", казва в словото си Пиер дьо Кубертен на конгреса в Париж на 23 юни 1894 г. На форума, свикан от френските лекоатлетически дружества, баронът прокарва идеята, че спортът има възпитателен характер и е средство за постигане на мир. Тогава представители от над 30 страни решават да възстановят античните игри, които са на всеки 4 години. Те учредяват и Международния олимпийски комитет (МОК) с ръководен орган от 12 души. За президент е избран Деметриос Викелас. Първоначално седалището на МОК е подвижно, но след избухването на Първата световна война Кубертен го мести за постоянно в Лозана и от 1915 г. градът става олимпийска столица. До днес МОК е сменил 8 президенти, а в момента членове на организацията са 203 страни - 53 от Африка, 42 от Америка, 44 от Азия, 48 от Европа и 16 от Океания.

1860 г.

Създадени са американските тайни служби с цел охрана на президента и борба с престъпления от особена опасност за САЩ.

1611 г.

Английският мореплавател Хенри Хъдсън, известен с опитите си да намери път от Европа до Азия през Северния ледовит океан, е изоставен в Хъдсъновия залив от метежници, вдигнали бунт на кораба "Дискавъри".

На тази дата са родени:

1930 г.

Роден е Дон Айзъл - американски астронавт, майор от ВВС. Възпитаник на Военноморската академия на САЩ (1952 г.) и Школата за подготовка на астронавти в базата "Едуардс" (Калифорния). Получава магистърска степен по космонавтика в Технологичния институт на ВВС в авиационната база "Райт Патерсън" (Охайо). Работи като летец изпитател на специални видове бойни машини в авиационната база "Къртланд" (Ню Мексико). От 1963 г. е в групата на астронавтите към НАСА. От 11 до 22 октомври 1968 г. заедно с У. Кънингам и У. Шира лети в Космоса като член на екипажа на космическия кораб "Аполо-7". Има 163 обиколки около Земята за 10 денонощия, 20 ч и 9 мин.

1929 г.

Роден е Клод Горета - швейцарски режисьор. Работи в телевизията и театъра. В киното дебютира през 1970 г. - "Безумецът". Филмите му са пряко свързани със стила и проблематиката на новото швейцарско кино, което разглежда нравствените проблеми в социалнокритичен план - "Поканата" (1973 г.), "Плетачката на дантели" (1977 г.), "Последните години на Жан-Жак Русо" (тв, 1979 г.), "Провинциалистката" (1980 г.), "Смъртта на Мерио Ричи" (1983 г.), "Гийом Т - Донесението на полицая" (1992 г.), "Последната песен" (1995 г.), "Тереза и Леон" (2001 г.).

1927 г.

Роден е Боб Фос – американски театрален и филмов хореограф и режисьор. Рожденното му име е Робърт Луис Фос. Роден е в Чикаго. Син на актьор на водевили. Първата му официална хореографска постановка е на Бродуей през 1954 г.

1907 г.

Роден е сър Джеймс Едуард Мийд - британски икономист. Учи в университетите в Кеймбридж и Оксфорд. Преподавател е по икономика в Хертфорд колидж, Оксфорд, в периода 1930-1938 г., където с участието си в Кеймбриджкия кръг допринася за появата на макроикономиката на Кейнс. По-нататъшната му кариера е свързана с Обществото на народите (1940 - 1947 г.), след което е професор по търговия в “Ландън скул ъф економикс" от 1947 г. до 1957 г. и в Кеймбридж като професор по политическа икономия от 1957 г.до 1967 г. Почетен член е на Белгийското кралско дружество по политическа икономия, Американската икономическа асоциация и Американската асоциация за развитие на науката. Заедно с Олин получава Нобелова награда за икономика през 1977 г. за трудовете си по международна търговия. В многобройните си разработки засяга теорията за капитала, разпределението на богатството и политиката на доходите. От 1978 г. ръководи т. нар. Комисия на Мийд по структурата и реформата в прякото данъчно облагане.

1889 г.

Родена е Анна Андреевна Ахматова - руска поетеса. Учи в Киев и в Юридическия факултет на Киевския университет. От 1910 г. живее предимно в Санкт Петербург. Първата й стихосбирка "Вечер" излиза през 1912 г. След нея - "Броеници" (1914 г.) и др. След Октомврийската революция (1917 г.) настъпват трудни времена за поетесата. През 1921 г. органите за сигурност разстрелват без съд и присъда съпруга й (известния руски поет Николай Гумильов). През 20-те и 30-те години е преследвана от болшевишката власт. Синът й Л. Н. Гумильов прекарва дълго време в концлагер. През тези години се разширява политическият диапазон на Ахматова, в стиховете й се засилват интимните теми за родината, за призванието на поета. През Втората световна война пише патриотични стихове ("Клетва", "Мъжество"). Поезията на Ахматова се характеризира с класическа простота и ясен стил, конкретност, висок лиризъм и мелодичност. Превежда стихове от източно- и западноевропейски. поети. Книгите й са преведени на много езици. Умира на 5 март 1966 г. в Домодедово, край Москва.

1763 г.

Родена е Жозефина Боарне – френска императрица (1804-1809) и жена на Наполеон Бонапарт.

Родена е на остров Мартиника, където е служил нейния баща.

След смъртта на първия си съпруг виконт Александър Боарне, Жозефина се омъжва за безизвестния тогава генерал Бонапарт. Отначало равнодушна към него, Жозефина в последствие се привързва все повече и повече към Наполеон, въпреки неговите чести изневери, които и причиняват немалко страдания.

През 1807 г. Наполеон вече и предлага развод, който тя с нежелание приема.

След състоялия се на 16 декември 1809 г. година развод, запазвайки титлата императрица Жозефина се заселва в замъка Малмезон и започва да се занимава с градинарство. Все така привързана към Наполеон, следила живота му отблизо чрез писмата, които си пишели.

Разболява се от пневмония и умира на 29 май 1814.

На тази дата умират:

1996 г.

Умира гръцкият политик Андреас Папандреу (1919 - 1996). Роден е през 1919 г., син на Георгиос Папандреу. Основател и председател на Общогръцкото социалистическо движение (ПАСОК). Министър е на отбраната на Гърция от 1981 г., министър-председател (1981 - 1989 г., 1994 - 1996 г.).

1959 г.

Умира Борис Виан - френски писател, драматург, автор. Той е писател от следвоенното поколение. Твори в първите 15 години след Втората световна война, когато обществото изживява последните заблуди, наследени от ХIХ в. - вярата в универсалните научни модели, убедеността в глобалната цивилизаторска мисия на Запада, вярата в технологическия прогрес, който автоматически води до социално и нравствено усъвършенстване.

1946 г.

Умира Уилям Съри Харт - американски актьор и режисьор. Той е роден на 6 декември 1870 г. Дебютира в киното през 1914 г. с филма “Беглецът". Участва предимно в уестърни, повечето от които поставя сам. Снима се до 1925 г. Филмография: “Сделката", “Шерифът", “Мълчаливият човек", “Човекът и пустинята".

1905 г.

Умира Полихроний Агапиевич Сирку - руски историк на славянска. литература, езиковед. Роден е на 30 юли 1855 г. Завършва Духовна семинария в Кишинев и славянска филология в Петербургския университет (1878 г.). От 1883 г.е доцент в Петербургския университет. Чете лекции по румънски език и литература, по старобългарски език и по история на руския език. Извършва няколко научни пътешествия в България, Сърбия, Черна гора и събира много документи и литературни паметници (1887 г., 1893-1894 г.). Член е на научни дружества. Научните интереси на Сирку са насочени към българската история, култура и книжнина и са посветени на духовния и културен живот през ХIV-ХVII в.: “Към историята на редактирането на книгите в България в ХIV век" (дв. т., 1890-1899 г.), “Очерци по история на литературните отношения между българи и сърби през ХIV-ХVII век" (1901 г.), “Монах Григорий. Житие на преподобния Ромил" (1900 г.). Ръкописната колекция на Сирку се съхранява в Санкт-Петербургската публична библиотека.

1891 г.

Умира Вилхелм Едуард Вебер – немски физик, работил в областта на електричеството и магнетизма. Той е роден на 24 октомври 1804 г. във Витенберг. Професор е в университетите в Хале, Гьотинген и Лайпциг. Разработва абсолютната система на електричните и магнитните единици. Теоретично доказва закона за взаимодействие на движещи се заряди. Един от авторите е на хипотезата за прекъсваемост на електрическия заряд и електрическия строеж на веществото. На неговото име е наречена единицата за магнитен поток.

1852 г.

Умира Карл Павлович Брюлов - руски художник. Той е роден на 23 декември 1799 г. в С. Петербург. В периода 1823-1835 г. работи в Италия, професор е в Петербургската художествената академия (1836 г.). Произведенията му се смятат за едни от най-големите постижения на руския реалистичен портрет. Сред по–известните му картини са: "Последният ден на Помпей" (1830-1833 г., Руския музей), "Обсадата на Псков" (1839-1943 г., Третяковска галерия), "Автопортрет" (1848 г., в колекциите на М. Ланчи, от 1851 г. в Третяковската галерия) и др.

1795 г.

Умира Алексей Петрович Антрепов - руски живописец. Роден е на 25 март 1716 г. Учи в Петербург (от 1732 г.) при А. М. Матвеев, а от 1739 г. - при И. Я. Вишняков. Участва в декоративното изписване на дворци в Петербург (1744-1750 г.) и околностите му, в Москва и на Андреевския събор в Киев (1752-1755 г.). Антрепов е един от първите руски портретисти. Сред най-известните му портрети са: "Портрет на А. М. Измайлова" (1759 г.), "Атаманът Ф. И. Красношчок" (1761 г.), "Петър III" (1762 г.), "Портрет на А. В. Бутурлин" (1763 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;