През 1959 г. след преврат Фидел Кастро поема поста министър-председател на Революционното правителство на Куба.

През 1659 г. в Англия Николас Ванакер написва първия в света чек за 400 фунта. Днес този документ се съхранява в архива на Националната банка на Англия. През 1995 г. в САЩ е арестуван 31-годишният Кевин Митник, смятан за най-опасния компютърен престъпник в света. Издирван в продължение на 15 години, след ареста си Митник е обвинен по 25 параграфа (включително и в телефонни измами и незаконно притежаване на компютърни файлове и пароли). Признат е за виновен и изпратен в затвора, където прекарва 5 години.

На 16 февруари са родени: Чеслав Ниемен (псевдоним на Чеслав Видрицки) - полски композитор, изпълнител на електронна музика; Михаил Николаевич Тухачевски - руски военачалник, маршал на СССР. На тази дата умират: византийският император Йоан V Палеолог, Юзеф Хофмен – пианист, педагог и композитор.

2018 г.

Етиопия обявява национално извънредно положение един ден след неочакваната оставка на премиера Хайлемариам Десален.

2017 г.

70 души загиват а други 150 са ранени при самоубийствен бомбен атентат в храма Лаал Шахбаз в Сехуан, Синд, Пакистан.

2017 г.

Кола-бомба експлодира в шиитски квартал в Багдад и убива 48 души. ИДИЛ поема отговорността за атентата.

2017 г.

Служители на ООН обявяват създаването на нов екип в Женева за разследване на възможни военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид по време на гражданската война в Сирия, за да се подготвят за бъдещи наказателни преследвания на отговорните.

2016 г.

Умира Бутрос Бутрос-Гали - египетски политик и дипломат и учен. Бил е генерален секретар на Организацията на обединените нации и министър на външните работи на Египет.

2015 г.

Военновъздушните сили на Египет нанасят възсушни удари по обекти на "Ислямска държава“ в Либия

2014 г.

Поради обилен снеговалеж в Япония загиват 11 човека.

2012 г.

Международната рейтингова агенция Moody's Investors Service поставя под наблюдение оценките на 114 европейски банки. Сред тях са са Дойче банк, Комерцбанк, Роял банк ъф Скотланд, HSBC, холандската ING, испанската Сантандер и италианската Уникредит. Италия фигугира в списъка с 24 банки, Испания 21, Франция 10, Великобритания 9, Австрия 8, Дания 8, Германия 7, Португалия 6, Холандия 6, Швеция 5, Словения 4, Швейцария 2 и Финландия, Норвегия, Белгия и Люксембург с по една банка.

2012 г.

Според аналитиците на швейцарската банка Credit Suisse през януари Русия има най-лошия бюджетен дефицит от 10 години. Това се свързва с популизма на управляващите във връзка с предстоящите президентски избори, които предстои да бъдат проведени през 2012 г.

2011 г.

В официалния сайт на правителството на Южен Судан е известено, че новата независима държава Южен Судан няма да споделя богатството си със Севера. Тя може да направи само някои дарения с филантропска цел, за да може северният съсед да си закърпи бюджета.

2001 г.

Американските военно въздушни сили бомбардират Багдад.

1995 г.

Френската актриса Ванеса Паради е арестувана в Монреал за притежание на хашиш.

1995 г.

В САЩ е арестуван 31-годишният Кевин Митник, смятан за най-опасния компютърен престъпник в света. Той е издирван в продължение на 15 години. Обвинен е по 25 параграфа (включително и в телефонни измами и незаконно притежаване на компютърни файлове и пароли). Признат е за виновен и изпратен в затвора, където прекарва 5 години. Излиза на свобода през 2000 г., когато му е назначен изпитателен срок до 20-ти януари 2003 г. През това време му е забранено да се доближава до компютър и въобще до всякакво електронно оборудване, включително и радио.

1992 г.

На референдум проведен в Швейцария болшинството от хората гласуват срещу забраната за използване на животни за медицински опити.

1991 г.

За седми пореден път класацията на най-популярните албуми във Великобритания се оглавява от групата Queen с албума Innuendo.

1968 г.

В град Хейливил (Алабама) се появява първата телефонна служба за спасение – телефон 911.

1963 г.

Никита Хрушчов обявява, че СССР притежава водородна бомба.

1959 г.

След преврат Фидел Кастро поема поста министър-председател на Революционното правителство на Куба. Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли" (1955-1956 г.). От 1965 г. е първи секретар на ЦК на КП на Куба, а през 1959-1976 г. е премиер-министър От 1976 г. е председател на Държавния съвет и на Министерския съвет на Куба. Председател е на Движението на необвързаните страни (1976-1979 г.).

1956 г.

В Англия е отменено смъртното наказание.

1951 г.

Сталин заплашва, че СССР ще напусне ООН, която според него се е превърнала в оръдие на агресия в ръцете на западните държави.

1944 г.

Би Би Си обявява за създаването на първата в света образователна радиопрограма за ученици.

1942 г.

Японският император Хирохито обявява 15 февруари за национален ден на победата. Тогава японските войски завземат Сингапур, с което завършва Малайската (Сингапурската) операция (8 декември 1941 г. - 15 февруари 1942 г.).

1918 г.

Литва провъзгласява своята независимост.

1916 г.

След двуседмичен щурм руските войски превземат турската крепост Ерзерум.

1903 г.

За първи път за пломбиране на зъби е използван порцелан.

1900 г.

Уинстън Чърчил дебютира като писател. Той е автор на исторически и мемоарни книги. През 1953 г. получава Нобелова награда за литература.

1878 г.

В САЩ в оборот е въведен сребърният долар.

1877 г.

Подписан е мирен договор между Сърбия и Турция, който възстановява положението, съществувало между тях преди започването на Сръбско-турската война. Войната избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.). Тя започва на 18 юни 1876 г. и с известни прекъсвания продължава до 19 октомври 1876 г. Първоначално сръбските войски имат превес и освобождават редица градове и селища в Поморавието и Тимошко. Скоро обаче силите им се изчерпват и започват да търпят поражения. След поражението при Джунис на 17 октомври 1876 г. турските войски нямат препятствие по пътя си към Белград. Бързата намеса на Русия спасява Сърбия от пълен военен погром. На 19 октомври Русия отправя ултиматум до Високата порта, в резултат на който на 20 октомври е сключено примирие между двете воюващи страни и военните действия между тях са преустановени. В Сръбско-турска война вземат участие и голям брой български доброволци. Със свои чети се включват Панайот Хитов, Филип Тотю, Илю Марков и др.

1871 г.

По време на революцията във Франция Адолф Тиер е провъзгласен за президент на Третата Република. Адолф Тиер е френски политик, журналист и историк, член на Френската академия (1833 г.). По време на Юлската монархия организира потушаването на Лионското въстание (1834 г.). През 1836 г. и 1840 г. е министър-председател. През февруари 1871 г. оглавява изпълнителната власт във Франция. През 1871 г. ръководи борбата против Парижката комуна. От 1871 г. до 1873 г. е президент на Третата република. Автор е на историческите трудове: “История на Френската революция" (10 т., 1823-1827) и “История на Консулството и Империята" (20 т., 1845-1862).

1793 г.

Правителството на Австро-Унгария издава декрет, позволяващ на земевладелците да наказват крепостните селяни.

1641 г.

Английският крал Карл I издава Тригодишен акт за задължително свикване на парламента, който действа и до днес

1581 г.

Английският парламент приема строги закони против католицизма.

1571 г.

Иван Грозни постановява първия руски войнски устав.

1526 г.

Австрийският ерцхерцог Фердинанд І Хабсбургски става крал на Унгария и Бохемия. Фердинанд І Хабсбургски е първи крал (от 1526 г.) на Бохемия и Унгария от династията на Хабсбургите. От 1556 г. е император на Свещената римска империя. Той е по-малък брат на Карл V, от когото по договорите от 1521 г. и 1522 г. получава австрийските територии. В отсъствието на брат си е негов наместник в Германия. Утвърждава се като крал само в част от Унгарското кралство след продължителна борба с трансилванския войвода Я. Запойяи и войските на Османската империя, достигнали до стените на Виена (1529 г.). Провежда редица административни реформи, насочени към усилване на централната власт. Става император след отричането на Карл V (1556 г., коронован през 1558 г.).

1446 г.

Въстаналите московчани ослепяват и заточват в Углич сваления руски княз Василий II Тъмни. Василий II Василиевич Тъмни е велик княз на Московското княжество от 1425 г. до 1462 г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Обявен е за велик княз на десетгодишна възраст. Неговото управление съвпада с разпадането на Златната орда на няколко независими ханства. През 1446 г. Василий II е заточен в Углич и е ослепен, откъдето идва прозвището му Тъмни. Малко по-късно му е възложено управлението на Вологда, но той успява да събере привърженици и се връща на власт като велик княз. След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидира малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през 1441—1460 г. и принуждава Новгород Велики, Псков и Вятка да признаят върховенството му.

На тази дата са родени:

1939 г.

Роден е Чеслав Ниемен (псевдоним на Чеслав Видрицки) - полски композитор, изпълнител на електронна музика, певец. Учи в музикалното училище в Гродно. През 1958 г. семейството му се премества в Полша, където се записва в класа по фагот в музикалния лицей в Гданск. Печели Първа награда на фестивала за млади таланти в Щечин и постъпва като солист в оркестъра "Синьо-черни". През 1963 г. концертира в парижката зала "Олимпия". Творчеството му еволюира от блус и соло през джаз и рок до експериментите с електронна музика.

1929 г.

Роден е Казимеж Куц - полски режисьор. Куц завършва Висшата театрална и филмова школа в Лодз. В началото на кариерата си е асистент на Вайда. Представител на популисткото течение в полското кино. Режисьор е на филмите -“Кръст за храброст" (1959 г.), “Никой не вика" (1960 г.), “Скок" (1969 г.). Негови филма са и “Хората от влака" (1961 г.), “Мълчание" (1963 г.), “Който и да знае" (1966 г.), “Солта на Черната земя" (1970 г.), “Перла в короната" (1972 г.), “Линия" (1975 г.), “Мъниста от една броеница" (1980 г.), “Братята ще дойдат скоро" (1986 г.), “Смъртта като филия хляб" (1994 г.), “Полковник Квиатковски" (1995 г.).

1925 г.

Роден е Джон Шлезинджър - англо-американски режисьор. От 1952 г. поставя късометражни документални филми. През 1960 г. режисира документалния филм “Terminus". Изследва сблъсъка на самотния човек с обкръжаващия го свят - “Начин да се обичаме" (1962 г.), “Били Лъжеца" (1963 г.), “Скъпа моя" (1965 г. ). На тази тема е посветен и най-добрият му филм “Среднощен каубой" (1969 г., “Оскар"). Шлезинджър режисира “Денят на скакалеца" (1975 г.), “Далече от влудяващата тълпа" (1967 г.), “Неделя, проклета неделя" (1971 г.), “Маратонецът" (новела от филма “През погледа на осемте", 1972 г.), “Маратонецът" (1976 г.), “Янки" (1979 г.), “Хофманови приказки" (1981 г.), “Кошмарната автострада" (1983 г.), “Мадам Сузацка" (1988 г.), “Къща в хубав квартал" (1990 г.), “И небето затихна …" (1993 г.), “Невинният" (1993 г.), “Око за око" (1995 г.), “Почти идеално" (2000 г.).

1893 г.

Роден е Михаил Николаевич Тухачевски - руски военачалник, маршал на СССР (1935 г.). Той завършва Александровското военно училище (1914 г.). Участва в Първата световна война в лейбгвардията на Семьоновския полк като поручик. През 1915 г. попада в плен, а през 1917 г. бяга в Русия. В Червената армия е от 1918 г. В този период е приет в партията на болшевиките. Назначен е за военен комисар на отбраната на Московски район (1918 г.). След Гражданската война се включва в провеждането на военната реформа (1924-1925 г.). Началник е на Военната академия на Червената армия (1921 г.). От май 1928 г. до юни 1931 г. командва войските на Ленинградския военен окръг. От 1934 г. е заместник народен комисар на отбраната, от 1936 г. - първи заместник на народния комисар на отбраната и началник на управлението по бойна подготовка. Решаваща е ролята му за техническото превъоръжаване на Червената армия, промяната на организационната структура на войските, развитието на нови родове войски и видове въоръжени сили. Инициатор е за създаване на редица самостоятелни военни академии. Автор е и на много статии, книги и доклади по проблемите на съвременната война. Маршал Михаил Николаевич Тухачевски е убит на 11 юни 1937 г. по заповед на Й. В. Сталин.

1868 г.

Роден е Вилхелм Шмид - австрийски етнограф и лингвист. Той е ръководител на Виенската културно-историческа школа в етнографията. Професор е във Виенския (1921-1938 г.) и Фрибургския (от 1939 г.) университети. Специалист е по езици от Югоизточна Азия, Океания и Австралия, тяхната класификация и сравнително изучаване. Своята етнографска ерудиция подчинява на обосноваването на богословската теория за “първобитното божествено откровение" и основаната на нея теория на прамонотеизма. През 1906 г. Шмид основава мисионерското сп. “Антропос", превърнало се по-късно в научно издание.

1848 г.

Роден е Октав Мирбо - френски писател. Автор на романите: “Голгота", “Абат Жюл", “Градината на мъченията", “Дневникът на една камериерка"; комедиите- “Лошите овчари", “Сметките са сметки" и др. Последните му съчинения са пътни очерци - “Автомобил 628-Е8" (1908 г. ) и пиесата “Огнище" (1908 г.).

1848 г.

Роден е Хюго де Вриз - холандски ботаник. Изказва схващания върху проблемите на наследствеността. През 1901 г. Вриз създава мутационната теория. Неговите представи за същността на мутационните явления коренно се различават от съвременните възгледи за същността на мутациите.

1822 г.

Роден е Френсис Галтон - английски психолог и антрополог. Открива антициклоните и им дава теоретично обяснение. Антропологичните му изследвания получават практическо приложение в криминалистиката (особено в дактилоскопията). Преломен момент в творчеството му е публикуването на труда на Ч. Дарвин “Произход на видовете" (1859 г.). Под негово влияние Галтон въвежда в психологията и антропологията идеята за наследствеността, като се стреми чрез нея да обясни индивидуалните различия между хората. Основоположник е на диференциалната психология и един от първите, които започват експериментални изследвания на асоциациите и образната памет. Умира на 17 януари 1911 г.

1821 г.

Роден е Хенрих Барт – немски историк, филолог, географ-пътешественик. Той изучава Сахара, която прекосява два пъти, Судан, Балканския полуостров и Мала Азия.

1804 г.

Роден е Жул Габриел Жанен - френски писател, критик, журналист и преводач. От 1870 г. е член на Френската академия. Ранните му романи са "Мъртвото магаре и обезглавената жена" (1829 г.), "Изповед" (1830 г.). След революцията от 1830 г. работи като постоянен театрален критик на правителствения вестник "Журнал де деба" ("Journal des debats"), където публикува очерци и фейлетони. Издава продължение на романа на Дидро "Краят на един свят и на племенника Рамо" (1861 г. ), превежда и творби от английските класици С. Ричардсън, Л. Стърн и др. Умира на 19 юни 1874 г.

1620 г.

Роден е Фридрих Вилхелм - курфюрст на Бранденбург (от 1640), от династията Хохенцолерни. В немската историография е Наричан Великият курфюрст. По време на управлението му към Брандербург окончателно е присъединено херцогство Прусия. По Вестфалския мир (1648 г.) са присъединени Източна Померания и други немски земи. Поставя основите на абсолютизма в Пруско-Бранденбургската държава, създава редовна наборна армия. Потушава съпротивата на източно-пруското дворянство.

1519 г.

Роден е Адмирал Гаспар де Колини – един от вождовете на хугенотите във Франция. Той участва в Италианските войни (1494-1559 г.). През 1547 г. е назначен за началник на френската пехота. В сражението при Сен Кантен (1557 г.) е пленен от испанците и откаран в Гент. След завръщането си във Франция през октомври 1559 г. се присъединява към хугенотите, които оглавява след смъртта на принц Конде (1569 г.). Защитник е на веротърпимостта и свободата на култа. Помага за сключването на изгодния за хугенотите Сен-Жерменски мир (1570 г.) и става съветник на френския крал Карл IХ, когото подбужда към активна външна политика: колониални завоевания в Америка и главно - война с католическа Испания чрез съюз с Англия. Колини тайно подготвя интервенция в Нидерландия. Влиянието му върху краля предизвиква тревога. Използвайки засилващото се недоволство на парижани от хугенотите, на 22 август 1572 г. Катерина Медичи организира покушение срещу него, но наемният убиец само успява да го рани. Убит е през Вартоломеевата нощ на 24 август 1572 г.

1497 г.

Роден е Филип Меланхтон - немски протестантски богослов и педагог. Редактира заедно с Камерариус Аугсбургското вероизповедание. През 1537 г. Меланхтон подписва Шмалкалденските постановления.

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Бутрос Бутрос-Гали - египетски политик и дипломат и учен. Бил е генерален секретар на Организацията на обединените нации и министър на външните работи на Египет.

1956 г.

Умира Юзеф Хофмен – пианист, педагог и композитор. Възпитаник на М. Мошковски и А. Г. Рубинщайн. От 1898 г. живее в САЩ. От 1924 г. до 1938 г. е професор и директор на Музикалния институт “Къртис" във Филаделфия. Концертира от 1894 г. до 1946 г. Композира музикални творби - предимно салонни пиеси. Пише книги за изпълнителското изкуство със спомени за А. Рубинщайн (“Свиренето на пиано. Отговори на въпроси за свиренето на пиано", 1915 г.).

1907 г.

Умира Джозуе Кардучи - италиански поет и общественик. Роден е на 27 юли 1835 г. Завършва гимназия във Флоренция, университет в Пиза и 21-годишен започва да преподава литература в гр. Сан Минято. Обвинен в свободомислие, Кардучи е принуден да напусне работа и да замине за Флоренция, където известно време се издържа чрез частни уроци. Посреща възторжено преврата от 1859 г., който сваля от престола великия херцог на Тоскана (по това време Флоренция е столица на херцогство Тоскана). На 24 годишна възраст Кардучи е назначен за професор по гръцки език в лицея на гр. Пистоя, близо от Флоренция, а след 1 година заема Катедрата по класическа литература в Болонския университет, която ръководи повече от 40 години. Първият му стихотворен сборник “Рими" (1857 г.) не привлича вниманието на критиката. Известност придобива с поемата си “Химн на Сатаната" (1863 г.), посрещната с негодувание от консерваторите и клерикалите. Като поет се опитва да реформира италианското стихосложение и да разшири тематиката на поезията си. През последния период от творчеството си Кардучи е възприеман като официален поет на обединена Италия. През 1890 г. му е присъдено званието сенатор. Недоволните от този акт студенти устройват обструкция и принуждават Кардучи да напусне лекционната зала. Дълги години името му е синоним на понятието “съвременна италианска поезия". Негови стихосбирки са: “Леко и сериозно" (1868 г.), “Ямби и еподи" (1867-1879 г., изд. 1882 г.), “Нови стихове" (1873 г.), “Варварски оди" (1877-1893 г.), “Нови варварски оди" (изд. 1882 г.); Филологически съчинения: “За стихотворенията на Данте" (1865 г.), “За развитието на националната литература" (1868-1871 г.), “Стихотворенията на Фр. Петрарка на исторически, морални и др. теми" (1876 г.), “За духа и формата на поезията на Леопарди" (1898 г.). Носител на Нобелова награда за литература за 1906 г.

1391 г.

Умира Йоан V Палеолог - византийски император. Заема престола на 9-годишна възраст. От негово име управлява регентство: императрицата майка Ана Савойска, патриарх Йоан Калекас, Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Главна фигура в регентството е Йоан Кантакузин, който представя интересите на едрите поземлени собственици. Чрез находчиви действия, проявявайки твърдост в отношенията с българския цар Иван Александър, Кантакузин сключва няколко успешни мирни договора, но по-късно е отстранен от регентството. Йоан V Палеолог става самостоятелен император след отстраняването на регентството през 1354 г. Той се стреми към съюз с България и сключва династичен брак (1355 г. ) между сина си Андроник и дъщерята на Иван Александър - Кераца. Целта на договора е да се започне обща борба срещу турците. Противоречията между двамата владетели, обаче се изострят във връзка с присвояването на крепостите Анхиало и Месемврия от Йоан V Палеолог, което е в нарушение на мирния договор. Избухва последната война между България и Византия (1364 г.). Йоан V Палеолог търси контакти с Римската църква, обещава на папа Инокентий VI, че ще покръсти в католическата вяра Византия, но среща силна съпротива и се отказва от уния с папата. По време на управлението му Византия става васална на османските турци.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".