В Ню Йорк се появява първият в света конски трамвай. Пътешественикът Брюс открива изворите на Нил. Алберт Айнщайн излага пред публика своята квантова теория за светлината. Репортерката на нюйоркския вестник “Уърлд" Нели Блай (Елизабет Кокрен) обикаля света за 72 дни 6 часа 11 минути и 14 секунди, а Бил Гейтс дарява на Нигерия 25 млн. долара за борба със СПИН.

На 14 ноември излиза от печат “Моби Дик" на Херман Мелвил. На 14 ноември са родени: откривателят на Антарктида адмирал Михаил Лазарев, бащата на Моцарт - цигуларят Леополд Моцарт, откривателят на параходите Роберт Фултън, неподражаемият импресионист Клод Моне, Джавахарлал Неру, изобретателят на инсулина Фредерик Бантинг, авторката на “Пипи Дългото чорапче" Астрид Линдгрен и политикът на “студената война" Джозеф Маккарти.

На 14 ноември умират математикът Готфрид Вилхелм Лайбниц и философът Георг Фридрих Хегел.

2014 г.

Президентската библиотека "Борис Николаевич Елцин“ изрази намерение да създаде по-подробна онлайн енциклопедия на руски език от Уикипедия на руски език.

2013 г.

Двама агенти на тайните служби са отстранени от охраната на президента Обама поради нерегламентирани връзки с проститутки.

2012 г.

В Русия влиза в сила закон за държавната тайна.

В Гърция, Италия, Испания и Португалия започват стачки срещу строгите бюджетни икономии.

2011 г.

От космодрума Байконур стартира последната ракетата от серията Съюз ТМА-22 с аналогова система на управление за извеждане на новия екипаж от космонавти за международната космическа орбитална станция. Следващите пилотирани кораби са от серията Съюз ТМА-М с цифрово предаване на телеметрична информация и модернизация на системата за бордово управление.

2000 г.

Основателят на Майкрософт Бил Гейтс дарява на Нигерия млн. за борба със СПИН.

1991 г.

14 ноември е обявен за Световен ден за борба с диабета, като годишнина от рождението на Фредерик Бантинг (1891 г.), канадски физиолог, откривател на инсулина, за което през 1923 г. получава Нобеловата награда за медицина.

Захарният диабет е световен проблем и е четвъртата основна причина за смъртността в повечето развити страни. В момента в света има около 194 милиона души, болни от захарен диабет (5,1 % от населението на възраст от 20 до 74 години), а до 2025 г. се очаква броят им да достигне 330 милиона (6,3 % от населението).

1990 г.

Полша и Германия подписват съгласие за признаване на съществуващите граници.

1983 г.

В Ер-Рияд (Саудитска Арабия) е открито най-голямото летище в света. Нарича се "Крал Халид".

1982 г.

След 11-месечно интерниране е освободен лидера на полския профсъюз “Солидарност" Лех Валенса.

През август 1980 г. работниците от корабостроителницата “Владимир Илич Ленин" в Гданск започват голяма окупационна стачка. Месеци след споразумението между стачкуващите работници от корабостроителницата в Гданск и Полската обединена работническа партия – както се нарича тогавашната комунистическа, е основан профсъюзът Солидарност. Тогава той има 10 млн. членове. Лидер на движението е Лех Валенса. През декември 1981 г. икономическото положение в страната се влошава и е обявено военно положение, при което организацията е разформирована, а повечето й лидери - пратени в затвора. Валенса е освободен в края на 1982 г., а година по-късно получава Нобеловата награда за мир. През следващите години организацията му продължава съществуването си като нелегално опозиционно движение, но през 1988 г. е легализирано и през юни 1989 г. печели в първите демократични избори срещу управляващата Полска обединена работническа партия (ПОРП). През август е съставено коалиционно правителство с комунистите начело със съветника на Валенса - Тадеуш Мазовецки. През 1990 г. самият профсъюзен лидер е избран за президент и остава на този пост до 1995 г., когато губи от кандидата на демократичната левица Александър Квашневски.

1977 г.

В Анкара е подписан българо-турски допълнителен протокол към споразумението за изселване между двете страни от 1968 г.. Турция се съгласява да увеличи квотата на емигрантите и до края на ноември 1978 г. да приема по 1300 души седмично, а не както дотогава - по 300. По протокола се изселват още 62 000 души. С него завършва проточилото се десет години "събиране на семейства". Между 1969 г. и 1978 г. в Турция се установяват близо 130 000 души.

1969 г.

Осъществен е вторият полет до Луната.

1944 г.

Във френските Алпи при авиокатастрофа загива командващия на английските Военновъздушни сили маршал Траффорд Лей-Маллори.

1940 г.

Неуспешно завършват съветско-германските преговори за присъединяване на СССР към алианса на фашистките държави.

В хода на Втората световна война град Ковънтри е почти изцяло разрушен при една от най-тежките германски бомбардировки над Великобритания. Загиват над 1000 души. В атаката участват над 500 фашистки бомбардировача.

1939 г.

В Москва е произведен милионният съветски автомобил.

1933 г.

Подписан е гръцко-турски пакт за гаранция на границите, насочен против България. През октомври е подписан подобен договор между Турция и Румъния, а през ноември - между Турция и Югославия.

1927 г.

В Питсбърг (САЩ) по време на ремонтни работи се взривява най-голямото в света по това време нефтено хранилище. Загиват 28 души.

1915 г.

Отбита е англо-френската атака при Криволак и р. Черна. Антантата дава 6000 жертви. На 14 ноември е освободено Крушово. На 21 ноември 5-и конен полк

влиза в Битоля, а Конната дивизия завзема Ресен. На 24 ноември (в деня преди празника на Св. Климент) 2-ра Тунджанска бригада и 4-ти конен полк освобождават Охрид, а след ден - Поградец и Струга. На 29 ноември са завзети Гевгели и Дойран, като българските войски разбиват 10-а Британска дивизия.

1910 г.

В Норфолк, САЩ от борда на крайцер излита първият самолет.

1908 г.

Алберт Айнщайн излага пред публика своята квантова теория за светлината.

Алберт Айнщайн е един от създателите на съвременната физика. Роден е на 14 март 1879 г. в Германия. От 1893 г. живее в Швейцария. Завършва училището в Аарау при проф. Вебер, след което през 1900 г. се дипломира като преподавател по физика в Цюрихската политехника. През 1902 г. започва работа във федералното Бюро за патенти в Берн като експерт. През 1933 г. емигрира в САЩ. През 1905 г. Айнщайн създава частната, а през 1907-1916 г. и общата Теория на относителността. Автор е на основни трудове по квантова теория на светлината. Той въвежда термина "фотон" през 1905 г., открива Закона за фотоефекта, основния закон на фотохимията, наречен Закон на Айнщайн и доказва теоретично индуцираното излъчване през 1917 г. Развива статистическата теория на Брауновото движение, като полага основите на теорията за флуктуацията и създава квантовата статистика на Бозе-А. От 1933 г. Айнщайн работи върху космологията и единната теория на полето. Инициатор е за създаването на Йерусалимския университет през 1925 г. През 30-те години на ХХ век той се обявява срещу фашизма, а през 40-те - срещу използването на ядрено оръжие. През 1940 г. пише писмо до американския президент за опасността от създаването на ядрено оръжие в Германия, с което стимулира ядрените изследвания в САЩ. Айнщайн е един от инициаторите за създаването на държавата Израел. През 1921 г. получава Нобелова награда за трудовете по теоретична физика и по-точно за закона за фотоефекта. Умира на 18 април 1955 г. в САЩ.

1889 г.

Подписан е първият временен търговски договор с Великобритания, влязъл в сила от 1 януари 1890 г.

1851 г.

Хърман Мелвил публикува в САЩ своя роман "Моби Дик".

1832 г.

В Ню Йорк се появява първият трамвай в света. Задвижван е от конска тяга.

1805 г.

Наполеон влиза във Виена.

Наполеон Бонапарт е роден на 15 август 1769 г. в Аячо, о-в Корсика. Той е император на Франция от 1804 г. до 1814 г., както и от март до юни 1815 г. Завършва военно училище в Париж през 1785 г. и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. На 14 януари 1794 г. е произведен в звание бригаден генерал. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. През 1798-1799 г. организира и командва египетския поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Той се опитва да се задържи на императорския престол посредством нови войни и победи. В отговор Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804 г.) - политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. От своя страна Англия организира морска блокада на Франция. На този акт Наполеон I отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир (1808 г.) разделя Европа на 2 зони на влияние - френско и руско. Предприема поход за завоюване и окупиране на Испания (1808-1811 г.). През 1809 г. побеждава Австрия без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия, но е принуден е да отстъпи, след като Александър I и царедворците го обявяват за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война за защита на вярата и отечеството и войната става отечествена. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон Бонапарт отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната. Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и през 1914 г. е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г.) Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където умира на 5 май 1821 г.

1770 г.

Английският пътешественик Дж. Брюс открива изворите на река Нил.

Нил е най-голямата река в Африка (протича през Руанда, Танзания, Уганда, Судан и Египет). Нейната дължина е 6 671 км., а общата площ на басейна й е

870 000 кв. км. Извира от Източноафриканското плато под името Рукарара. По пътя си пресича ез. Виктория, ез. Кьога и ез. Мобуту Сесе Секо. Излизайки от платото, образува многобройни прагове и водопади и продължава по равнините на Южен Судан, където преминава през заблатения район Сед. След това продължава през пустините на Судан и Египет. Влива се в Средиземно море, като образува делта с площ 24 000 кв. км, с много ръкави и лагунни езера. Долината на Нил е гъсто населена още от древността.

На тази дата са родени:

1935 г.

Роден е Хюсеин Първи, бивш крал на Йордания.

1930 г.

Роден е Едуард Уайт – американски летец космонавт, подполковник от ВВС. Завършва Военновъздушната академия през 1952 г. и Мичиганския университет през 1959 г., където получава научна степен магистър по космонавтика. Завършва курс за пилоти-изпитатели през 1959 г. и служи като изпитател в авиационната база Райт Патерсън в щата Охайо. В групата на космонавтите постъпва през 1962 г. Заедно с Дж. Магдивид лети на космическия кораб “Джемини - 4" като втори пилот (3. - 7.06.1965) и за пръв път излиза в космическото пространство за 20 мин. В Космоса е бил 97 ч и 56 мин и е пролетял ок. 2,06 млн. км. Загива като чл. на екипажа на първия кораб “Аполо" при авария на Земята. Името на У. носи кратер на обратната страна на Луната.

1922 г.

Роден е Бутрос Гали - египетски политик, дипломат, интелектуалец, вицепремиер и министър на външните работи на Египет (1991-1997 г.). Завършва право и политически науки в Кайро и Париж. Професорът е автор на трудове по международно право, икономика, социално развитие, по проблемите на деколонизацията. Генерален секретар е на Международната организация на франкофонията (от 1997 г.). Шести Генерален секретар е на ООН (1992-1996 г.).

1908 г.

Роден е Джозеф Реймънд Маккарти - американски политик, председател на сенатската комисия на Конгреса на САЩ по правителствените въпроси от 1953 г. Разгръща кампания за преследване на прогресивни дейци и организации, привърженик на политиката на “студената война" и надпреварата във въоръжаването.

1907 г.

Родена е Астрид Ана Емилия Линдгрен - шведска писателка. Автор е на над 100 произведения, преведени на 80 езика, отпечатани в над 130 млн. екземпляра. По нейни сюжети са снимани над 40 филми и сериали. Носителка е на 10 шведски и международни награди, включително и на най-престижният за детските автори медал "Ханс Кристиан Андерсен". В родния й град и в Стокхолм са открити (1989 г.) национални музеи "Светът на Астрид Линдгрен". Авторка е на повестите: "Пипи Дългото чорапче" (1945-1952 г.), "Знаменитият детектив Кале Блумквист" (1946 г.), "Ние, от Бюллербю" (1946 г.), "Мио, мой Мио" (1954 г.), "Три повести за Карлсон, който живее на покрива" (1955-1968 г.), "Расмус бродягата" (1956 г.), "Емил от Льонеберя" (1963 г.), "Новите приключения на Емил от Льонеберя" (1966 г.), "Още е жив Емил от Льонеберя" (1970 г.), "Братя Лъвско сърце" (1973 г.), "Роня, дъщерята на разбойника" (1981 г.). Умира на 28 януари 2002 г. в Стокхолм.

1891 г.

Роден е Фредерик Бантинг – канадски физиолог, изобретател на инсулина. Нобелов лауреат.

1889 г.

Роден е Джавахарлал Неру - индийски политик и общественик, сподвижник на Махатма Ганди в борбата за национално освобождение, един от лидерите на Индийския национален конгрес. В колониална Индия (до 1947 г.) многократно е задържан от британските власти. Известен е в историята като "строител на нова Индия". Министър-председател и министър на външните работи на Република Индия (от 1947 г.). Под негово ръководство правителството взема крупни мерки за ликвидиране на изостаналостта на страната. Привърженик е на политиката на необвързване и на "позитивен неутралитет". Един от инициаторите е за създаването на Движението на необвързаните страни. Умира на 27 май 1964 г.

1840 г.

Роден е Клод Моне – френски художник-импресионист. Автор на "Поле от макове", "Копа сено", "Водни лилии", “Закуска на тревата", “Камила", “Жени в градината", “Размишления", “Впечатления. Изгряващо слънце", “Булевардът на капуцините в Париж", “Гара Сен Лазар" и др. В последните години от живота си рисува почти сляп.

1788 г.

Роден е Михаил Лазарев – руски адмирал, мореплавател и първооткривател на Антарктида. Изследва също така и черноморското крайбрежие.

1765 г.

Роден е Роберт Фултън - американски изобретател. Пръв прилага на практика използването на парата за задвижване на корабите. Построява първия си параход (steam-boat) през 1803 г. и го изпитва във Франция, по р. Лоара. Предлага на Франция и Англия изобретението си, но те отклоняват предложението му. Връща се в родината си, но и американското правителство отказва да се занимае с изобретението му. Построява нов параход (“Клермонт")

и с него започва да пренася по р. Хъдзън пощата между Ню Йорк и Олбани. Едва през 1807 г. американското правителство поръчва пародвигателна фрегата за американското адмиралтейство.

На тази дата умират:

1831 г.

Умира Георг Фридрих Вилхелм Хегел - германски философ, представител на немската класическа философия. Роден е на 27 август 1770 г. Създател е на систематичната теория на диалектиката върху основата на обективния идеализъм. Хегел учи теология и философия в Тюбингенския университет (1788 г.). Заедно с Хьолдерлин и Шелинг членува в студентски политически клуб, увлечен от идеите на Френската революция. След завършване на пълния курс (1793 г.) получава научна степен кандидат по богословие. Работи като домашен учител в Берн, а след това във Франкфурт на Майн (1793-1801 г.). По това време освен с философия се занимава с религиозни и политически дисциплини. От 1801 г. живее в Йена, където се занимава с научен и литературен труд, след това е редактор на в. Бамберг (1807 г.), директор е на гимназия в Нюрнберг (1808-1816 г.). От 1816 г. до края на живота си е професор по философия в Хайделберг (1816-1818 г.) и в Берлин (от 1818 г.). Философските схващания на Хегел се формират под влиянието на Великата френска революция. В тях се отразяват основните противоречия на буржоазния прогрес. Хегел започва философската си кариера като последовател на “Критическата философия" на И. Кант и И. Фихте, но скоро под влиянието на Шелинг се освобождава от “трансценденталния" (субективния) идеализъм и застава на позициите на “абсолютния" (обективния) идеализъм. Различава се от другите представители на немския класически идеализъм с изостреното си внимание към историята на човешката духовна култура. В най-ранните си съчинения (“Животът на Иисус") разглежда юдаизма, античността и християнството като последователност от закономерно сменящи се едно с друго стъпала в развитието на духа и епохи в развитието на човечеството, опитва се да възстанови историческата им същност. Доказва, че поради липсата на действително единство във военното и гражданското устройство на Германия и след загубване на религиозното единство по време на Реформацията Германия не съществува като едно реално цяло, тя не е държава в действителност, а само мислена държава, в противоположност на действителността. Предлага рационално устройство на германската империя, построено върху взаимодействието на централната власт и народа под форма на представително управление. По време на престоя си в Йена заедно с Шелинг издават “Критическо списание за философия". След пристигането си в Йена публикува съчинение “За разликата между философските системи на Фихте и Шелинг". Като привърженик на Шелинг се проявява и в очерка за своята философска система, която започва да излага още във Франкфурт и завършва в Йена (“Фрагмент на системата", 1800 г., непубликувана). През 1803 г. се разделят с Шелинг. Хегел не изменя нищо в съдържанието на своята система и смята, че трябва да я излага чисто философски, чрез диалектическо развитие на понятието, а да не се опира само на “умственото съзерцание на истината". Чете философски курс в Йенския университет - “Енциклопедия на философските науки", състоящ се от 3 части: логика (метафизика), философия на природата и философия на духа. След окупацията на Йена от пруските, а след това от френските войски (1806 г.) се преселва в Бамберг (Бавария), издава “Феноменология на духа" (1807 г.), в която развива основните принципи на своята философска система. През 1812 г. издава фундаменталното си съчинение “Науката логика". Универсалната схема на творческата дейност на “световния дух" Хегел нарича абсолютна идея, а науката логика определя като научно-теоретично “самосъзнание" на тази идея. “Абсолютната идея" се разкрива в нейното всеобщо съдържание във вид на система от категории, започвайки от най-общите определения - битие, небитие, качество, количество и т. н., и завършвайки с конкретни, т. е. многообразно определени понятия - действителност, химизъм, организъм (телеология), познание и др. След като издава “Науката логика" в 3 тома (1816 г. ), му предлагат катедри в 3 университета: в Ерланген, Берлин, Хайделберг. Отначало Хегел е професор в Хайделберг, където издава тритомната енциклопедия на философските науки (1816 г.). Преселва се в Берлин (1818 г.), където остава до смъртта си. Развива философията на духа в следващото си произведение “Философия на правото" (1821 г.) и в издадените след смъртта му лекции по философия на историята, естетика, философия на религията, история на философията. Развитото във “Философия на правото" учение на Хегел за “обективния дух" оказва огромно влияние върху развитието на социологията и социалната философия. “Обективният дух" обхваща областта на социалния живот и се разбира като свръхиндивидуална цялост, която в своята обективна закономерност се издига над отделните хора и се проявява чрез техните различни връзки и отношения. “Обективният дух" се развива в правото, морала и нравствеността. Голямо внимание отделя на анализа на труда, който смята за основен фактор в процеса на формирането на човека. Разглежда историята като “прогрес на духа в осъзнаване на свободата", при това този прогрес се развива чрез “духа" на отделните народи, сменящи се един с друг в историческия процес, след като изпълнят своята мисия. В естетиката най-важно за нейното следващо развитие е разглеждането на прекрасното като “чувствено явление на идеята". Идеята се взема не в нейната “чиста" логическа форма, а в нейното конкретно единство с някакво външно битие. Това определя Хегеловото учение за идеала и степените на развитието му. В лекциите си по история на философията пръв изобразява историко-философския процес като постъпателно движение към абсолютната истина, а всяка отделна философска система - като определена степен в този процес.

1716 г.

Умира Готфрид Вилхелм Лайбниц – немски философ идеалист, математик, физик, езиковед. Роден е на 1 юли 1646 г. в Лайпциг. Основател е и пръв председател (1700 г.) на Германската академия на науките в Берлин, член е на лондонското Кралско дружество (1673 г.) и на Парижката академия на науките (1700 г.). От 1676 г. служи на хановерския херцог. По молба на Петър I разработва проекти за развитие на образованието и държавното управление в Русия. Един от създателите на диференциалното и интегралното смятане.

1263 г.

Умира Александър Невски - руски държавник и пълководец, новгородски княз (1236-1251 г.), владимирски велик княз (от 1252 г.). Роден е през 1220 г. Син е на княз Ярослав Всеволодович. Командва руски войски, които защитават Северозападна Русия от шведски и немски завоеватели. Побеждава шведските войски на р. Нева (15 юли 1240 г., оттам идва прозвището “Невски") и рицарите на Ливонския орден в тежка битка върху леда на Чудското езеро (5 април 1242

г.). Поддържа дипломатически отношения с татарите и с други съседи на Русия. Преди смъртта си приема монашеската схима и името Алексий. През 1491 г. храмът в гр. Владимир, където са пазени мощите му, е унищожен от пожар, но те са останали невредими. През 1710 г. император Петър I пренася мощите на А. Н. от Владимир в Александро-Невската лавра в С. Петербург. Православната църква почита паметта му на 30 август и 23 ноември. В Русия е учреден орден “А. Н." (21 май 1725 г.), подобен орден е създаден и по време на Втората световна война (29 юли 1942 г.). В чест на Александър Невски в българската столица София е построен едноименен храм-паметник, който днес е патриаршеска катедрала на Българската православна църква, където се пази частица от мощите на светеца.

1635 г.

Най-старият човек в Англия – Томас Пар, на възраст 152 години, е поканен в двореца на краля. По пътя умира вследствие на преяждане с предоставената му изобилна храна и вино.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.