Урологът д-р Младден Кацаров в дневния блок "Добър ден, България" на Радио "Фокус". 

Първо да поговорим за рака на простатата. Кое е най-рисковата възраст за появата на рака на простатата? 

Най-рисковата възраст е около 50-годишна възраст. Затова е прието като стандарт след тези години да се прави всяка година веднъж туморен маркер на простатата. Казва се PSA и се прави във всяка лаборатория. Дава някаква гаранция, не е 100%, но поне примерно 80% вероятност за откриване, защото ракът на простатата няма никакви симптоми и много трудно се открива. 

А как преминава един преглед при вас?  

Един преглед при мен преминава в зависимост от това какъв е проблемът.  

За рак на простатата? 

За рак на простатата се прави ехографско изследване за големината на простатата. Ако се налага, се прави туширане ректално. По принцип преди да се направи такъв преглед, е хубаво да има туморен маркер, защото той вече ни дава светилна какво да направим по-нататък като изследвания и прегледи.  

Има ли превенция, може ли да бъде лекувано? 

Няма превенция, но лечението на рака на простатата вече е много, много по-различно от това, което беше едно време, когато аз започнах да се занимавам с урология. Ние тогава даже не оперирахме рак на простатата, а го лекувахме само с лекарства, и то много несигурно. Сега вече нещата са съвсем други, оперативни, има брахитерапия с радиоактивни вещества, т.е. има много, много терапии. Прогнозата е доста добра, ако се хване на време.  

А има ли наследствен фактор за това заболяване? 

Не е доказано. Има различни писаници по този въпрос, но не е доказано.  



Основният извод от нашия разговор е, че при ранна диагностика може да бъде отстранено и съответно хората да продължат да живеят по нормалния си начин. 

Абсолютно нормално, да. Имаме добра диагностика, затова пак казвам, туморен маркер след 50-годишна възраст – казва се простатно-специфичен антиген, е задължително да се прави поне веднъж годишно. Това е най-добрата превенция за рак на простатата. Прегледите на ехограф не могат да установят рака на простатата в начални стадии, дори и ректалното туширане невинаги го установява. Така че туморен маркер на рак на простатата след 50-годишна възраст веднъж е задължително, даже джипитата по принцип са длъжни да го правят.  

Доста ваши пациенти всъщност ходят при вас с различни оплаквания. Кои са най-честите в последните две години? 

Аз основно се занимавам с мъжки стерилитет и еректилна дисфункция. Стерилитетът при мъжете и при жените горе-долу е 50 на 50, но все още битува схващането, че жените са основната причина за стерилитет, което не е така. Аз се занимавам от 1982 г. с това нещо, бях кръжочник, ако приетите норми за спермограмата бяха едни преди години, сега са наполовина от тези, които бяха преди 40 години.  

И на какво се дължи това? 

Това според мен се дължи на средата, в която живеем, храната, която ядем, и начина на живот. Защото дрога и такива работи едно време не е имало, но сега вече пушенето на марихуана се приема за нещо нормално. Но тя примерно дава доста сериозно отражение върху качеството на спермата. Цигарите и алкохолът – също. Стресът в известен смисъл също сега е доста по-голям от този, който е бил едно време. За мен няма друго обяснение. Това е, защото не може преди 30-40 години да е било едно, сега да е друго. Макар че възможностите преди 40 години за лечение бяха много по-различни. От 20-30 години вече има инвитро процедури, които също помагат много за решаване на проблемите с мъжкия стерилитет, защото има случаи, в които не може да се помогне с медикаменти. Преди години нямаше много какво да правим. Сега вече с инвитро процедурите този проблем е отстранен. Дори един сперматозоид да намерим в тестисите, пак може да се прави инвитро процедура и да се родят нормални деца. Т.е. ние непрекъснато работим в колаборация с инвитро центровете и когато не можем да помогнем с медикаменти, се обръщаме към колегите. Що се отнася до еректилната дисфункция, тя си е съществувала винаги. В последните години е малко повече, защото там вече стресът е най-големият фактор за еректилната дисфункция. Истината е, че има доста медикаменти, с които можем да помогнем. След като установим, че този проблем е органичен или психологичен, вече се прилага лечение. В 90% от случаите то е успешно. Но трябва една правилна диагностика и правилно лечение. Но стресът е основният фактор.  

Съществува твърдение, че когато пандемията, проблемите от това естество при мъжката част са се увеличили. Така ли е наистина, какви са вашите наблюдения? 

Там има два фактора и се правеха някакви проучвания. Единият фактор – понякога при болните от коронавиру, то при всеки вирус може да падне тестостеронът, което естествено води до някаква еректилна дисфункция, но последните проучванията показаха, че повече превалира стресът и ужасът от това, че си болен от коронавирус. И все пак, като си болен от някакъв вирус, ти нямаш физически сили и затова не ти е до секс. Получават се и проблеми с ерекцията. След това, като си ги вкараш в подсъзнанието, се завърташ в едно колело. По-скоро стресът, в много малък процент от случаите намерихме по-нисък тестостерон, и то при по-пълни хора, които така или иначе са предразположени към нисък тестостерон. Но иначе органични причини от сорта на запушени съдове, увредени нерви – няма такова нещо. Но водещата причина пак беше стресът.  

Т.е. големият проблем е стресът. Да посъветваме вашите пациенти да живеят по-спокойно, за да нямат тези проблеми.  

Това е добър съвет, но на практика е трудна реализацията му. Иначе на теория звучи добре. Аз всеки ден се сблъсквам с хора и те казват: "Ние сме подложени на хроничен стрес“. Този стрес те няма как да го преодолеят, защото работата им е такава, т.е. трябва да си променят и работата, което е доста трудно. 

 

Да обърнем сега внимание към нашите слушатели от мъжки пол да обръщат внимание на здравето си и че няма нищо страшно да посетят вашия кабинет.  

По принцип ние, мъжете, не ходим много на лекари, както жените си ходят поне веднъж годишно на гинеколог. Мъжете какво мога да ги посъветвам – да си следят как са с уринирането, да си опипват тестисите от време на време, защото за разлика от женските органи, поне мъжките лесно се опипват. Ако имат някакви промени по тях, да се обърнат към специалист. И поне на две-три години веднъж да ходят на лекар за преглед. Особено след 50-годишна възраст е хубаво поне на една-две години да се ходи на лекар за прегледи. При по-младите мъже, между другото, до 35-годишна възраст е много интересно, че туморът на тестиса за тази възраст е с много по-голяма честота, отколкото след нея. Т.е. по-младите мъже наистина трябва да си опипват тестисите периодично, защото туморите на тестисите са характерни за млади мъже, докато повечето тумори в човешкия организъм се развиват на по-късна възраст, докато туморите след 35-40 на тестиси са изключително редки. 

А на какво се дължи това? 

Никой не може да ви каже, просто това е доказан факт и вече от 40-годишна практика го виждам.  

Габриела ГЕОРГИЕВА