За психиатричните болници са отделени от Министерство на здравеопазването 12,5 млн. лева за увеличаване на заплатите. Това е първата и изключително малка стъпчица, която трябва да стане началото на един дълъг, труден, изключително финансовоемък процес по реформиране на психичноздравната помощ в България. Това каза директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" д-р Цветеслава Гълъбова в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" по повод анонсираната новина за одобрените от Министерския съвет допълнителни разходи в бюджета на Министерството на здравеопазването в размер на 39,5 млн. лева за политиката в областта на диагностиката и лечението в бюджетната програма "Психиатрична помощ".

По думите й психиатричните болници са изправени пред множество проблеми, като за институцията, ръководена от нея, д-р Гълъбова очерта няколко проблема, като по-сериозните са отдалечеността на Държавната психиатрична болница от най-близката многопрофилна болница в града, както и проблемът с липсващия и застаряващ персонал, който по думите й "освен че е възрастово изхабен, е чисто професионално изхабен". Към днешна дата във всяко едно от 4-те отделения с по 30 болни има по една сестра, един санитар и един дежурен лекар на 120 болни, който обикаля 5 сгради, разположени на 50 декара.

"Кажете ми това медицина ли е, здравеопазване ли е или е пазарлък?", попита тя. 

"Един от хроничните проблеми са живеещите в нашата болница психично болни хора. Трудностите с тези хора са свързани и с обгрижването, и с това, че получаваме едни пари от Министерството за социални услуги, което не знам доколко е правомерно, но ги институционализираме, и всъщност се опорочава изцяло идеята за деинституционализирането им", обясни тя и добави, че към този проблем на хронично живеещите в болницата пациенти, се добавя и друга тенденция от последните месеци – настаняването на психично болни хора, които са извършили тежки противоправни деяния.

"Ние нито имаме съдебно отделение, нито имаме охрана, нито сме болница, която със закон или друг нормативен акт да е определена като специализирана такава. Нашата болница е лечебно заведение по член 5 от Закона за лечебните заведения, а не място за задържане. Ние сме се обърнали на всичко – на приют, на следствен арест. Нашата болница, предполагам, че и при колегите не е много по-различно, се превръща във всичко друго, но не и в лечебно заведение. Има някакъв тотален хаос, някакво неразбиране за какво става думата", каза тя и посочи, че решението на този хаос тя вижда в координирането на работата на различните имащи отношение към проблема институции и разрешаването му в най-кратки срокове.