Босилеградското клане от 15 и 16 май 1917 г. оставя отпечатък върху местното население, което е осъдено на безпаметност. В продължение на десетилетия събитието е затъмнявано заради едно криворазбрано сътрудничество между България и Югославия в периода на социализма. Това каза Ангел Джонев – председател на Научния институт "Западни покрайнини“, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

На 17 май Научният институт организира панихида по повод 108 години от погрома в Босилеградско в църквата "Свети Николай Софийски“.

На 15 и 16 май 1917 г. четата на войводата Коста Печанац прониква в Босилеградския край. Тогава живота си губят над 35 души, унищожено е имуществото на 317 домакинства, а щетите се изчисляват на около 2,5 милиона тогавашни лева. Редица селища в Босилеградско заедно със средищното село Босилеград са подложени на тотално унищожение, разказа Ангел Джонев. За това свидетелстват не само документи, но и фотографии.

По думите му живата памет за това събитие отслабва, защото потърпевшите и техните близки отдавна са починали. "На терен са запазени само няколко надгробия в Долна и Горна Любата, в Босилеград и в Горна Лисина. Сръбската страна се опитва по всякакъв начин да затъмни случилото се.

"Преди осем години със съдействието на Културно-информационния център в Босилеград създадохме една изложба – "Погромът в Босилеградско“. Тя посети много градове в Сърбия и в България. Това също е едно своеобразно място на памет, което напомня за случилото се“, допълни Джонев.

Дейността на Научния институт "Западни покрайнини“ е насочена към проучване на миналото, на политическия, стопанския и културния живот на Западните покрайнини, но и към проблемите на населението днес. "Общините Босилеград и Цариброд в Западните покрайнини са най-бедните в Република Сърбия. В тях икономика не съществува. Населението е подложено на перфидна денационализация. На думи и на документи са гарантирани техните права, но всъщност се получава точно обратното – има едно ограничаване на паметта за историческото минало за този район и за българските корени. Една от целите на Научния институт е постоянно да напомня на българската общественост и на българския политически елит, че има ангажимент по отношение на българското малцинство в границите на Република Сърбия, не само в Западните български покрайнини“, обясни председателят на Института.

На 15 май в 17.00 часа в читалище "Братство“ в Кюстендил ще бъде представен ІV том на книгата "Съдбата на българите в Западните покрайнини“, обяви още Джонев.