14:25 / 22.09.2026
387
С настъпването на есента и наближаването на новия отоплителен сезон въпросът за коректността на фактурите за парно и топла вода отново излиза на преден план. Тези задължения традиционно са сред най-честите поводи за спорове между гражданите и топлофикационните дружества, а съдилищата разглеждат хиляди подобни казуси всяка година. За да не се стига до плащане на недължими суми, потребителите трябва да познават добре ключовите правни механизми и срокове, като експертите от дигиталната платформа Imamadvokat.bg разясняват най-важните правила и капани, за които трябва да внимаваме, а ФОКУС се позовава на експертното мнение.
От юридическа гледна точка, може би най-важното правило, с което трябва да са запознати потребителите е, че за всяка сметка към топлофикация важи 3-годишната погасителна давност. Основание за тази погасителна давност законодателно е предвидена в чл. 111, б. "в“ от Закона за задълженията и договорите, където е регламентирано, че за задълженията с периодичен характер, каквито са тези към топлофикационните дружества, защото възникват през определен период, важи кратка погасителна давност в рамките на 3 години. Важно е да се отбележи, че давността представлява период от време, в рамките на който ако не е налице действие от страна на надлежния орган по събиране на задължението, то се погасява. Това означава, че плащането по него не е дължимо.
Погасяването на задължението обаче не се случва автоматично с настъпването на съответния срок. Ако например задължението ви е възникнало на 15.09.2026 г, на 15.09.2029 г. давността е настъпила, но тя не се прилага служебно. Ако на 16.09.2026 г. получите писмо от топлофикационното дружество с искане за доброволно плащане или с информация, че са предприети действия по надлежното събиране на задължението, за да може потребителят да се възползва от изтеклата погасителна давност, той трябва да прояви активни действия. Нужно е да бъде подадено изрично възражение за изтекла давност.
Един от най-честите ходове на топлофикационните дружества, които са наясно с изтеклата давност за част от задълженията на клиента, но въпреки това целят да съберат плащане по всички задължения, е да предложат подписването на споразумение за разсрочване на задълженията или да предявят иск в съда или да образуват изпълнително дело. В предложението за подписване на споразумение за разсрочване на задълженията обаче е налице важна уловка. Ако потребителят подпише подобно споразумение, то прекъсва давността. Поради тази причина е важно преди подписване, потребителите да се консултират с опитен адвокат, който да провери дали част от задълженията вече не са погасени по давност.
В практиката е критично да се прави разлика между спиране и прекъсване на погасителната давност. При спирането, определено обстоятелство парира срокът, но след неговото отпадане, срокът продължва да тече от там, откъдето е спрял. Докато при спирането часовникът временно застава на "пауза" (например по време на висящо съдебно дело) и след отпадане на основанието броенето продължава оттам, докъдето е стигнало, при прекъсването натрупаният до момента срок се нулира напълно и започва да тече чисто нов 3-годишен период.
Най-често прекъсването настъпва при предприемане на съдебни действия от топлофикационното дружество или чрез признаване на дълга от страна на потребителя. Заплащането на задължението, дори да е налице погасителна давност е равносилно на признаване на дълга, и плащането по него е напълно законно. Поради тази причина гражданите не бива да подписват споразумения за разсрочване или протоколи за признаване на стари сметки, без предварително да проверят дали част от тях вече не е погасена по давност, тъй като подобен подпис автоматично подарява на дружеството нови три години за принудително събиране.
Друго често предприемано действие от страна на топлофикационните дружества е вземането да бъде събрано по реда на заповедното производство. В рамките на това производство, взискателят- топлофикационното дружество, може да поиска от районния съд издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс. Въз основа на тази заповед, дружеството може да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело при съдебен изпълнител. Самото заповедно производство се реализира в рамките на много кратки срковоте.
Когато топлофикационното дружество е подало искане за издаване на заповед за изпълнение, длъжникът получава съобщение от съда, като разполага с 14 дни от връчването, за да подаде писмено възражение. Във възражението не е нужно да се описват подробни аргументи или доказателства – достатъчно е да се заяви: "Възразявам срещу издадената заповед за изпълнение, не дължа претендираната сума.“ Ако длъжникът подаде възражение, дружеството разполага с 1 месец да заведе исков процес (чл. 422 ГПК), в който в пълнота да докаже реалното потребление, методиката на начисляване и коректността на уредите. Много често съдът не успява да уведоми длъжника, особено ако той не пребивава на постоянния си адрес. Това най-често води до издаване на заповедта за изпълнение, без длъжникът реално да е имал информация за производството и да е имал възможност да се защити. Това се дължи на факта, че съгласно разпоредбите на ГПК при пропускането на 14-дневния срок, заповедта влиза в сила, издава се изпълнителен лист и парите могат да бъдат събрани директно чрез частен съдебен изпълнител (ЧСИ).
Друг често срещан спорен момент в правоотношенията между топлофикационните дружества и потребителите е задължението за заплащане на такса за сградна инсталация, въпреки че потребителят не използва реално топлоенергията, а радиаторите в жилището са свалени или напълно спрени.
Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) и решенията на Конституционния съд и Съда на ЕС, инсталацията преминава през общите части и отоплява сградата като цяло. Собственикът остава етажен собственик и дължи дял от тази енергия. В случай, че е налице съдебен спор по отношение на задължението за заплащане на такса за сградна инсталация, в съда дружеството трябва да докаже, че процентът за сградна инсталация е изчислен коректно съгласно приетия от общото събрание на етажната собственост диапазон (между 20% и 40%), както и че самата инсталация е технически изправна.
Сериозен финансов капан крият и годишните изравнителни сметки, при които неосигуряването на достъп за отчет води до служебно начисляване на енергията по пълната проектна мощност на радиаторите. Засегнатите граждани разполагат с краен срок до 31 август да заявят допълнително отчитане и преизчисляване, след което сметките стават окончателни и тяхното оспорване по съдебен или административен ред става изключително трудно.
Тези проблеми с физическия достъп обаче вървят към своя край заради европейските и национални изисквания, според които до 1 януари 2027 г. всички водомери за топла вода, индивидуални топломери и разпределители върху отоплителните тела задължително трябва да бъдат заменени с дистанционни. Задължението важи и за всеки уред с изтекъл 10-годишен метрологичен срок за проверка преди тази дата, като макар инвестицията да остава изцяло за сметка на етажните собственици, тя практически елиминира риска от шокови служебни фактури заради пропуснато посещение на отчетник.
За да защитят правата си при спор, потребителите никога не бива да пренебрегват официалните съобщения и книжа от съда, тъй като те задействат важни срокове за реакция. Наложително е стриктно да се следи давността на всяка отделна фактура и старите вземания над три години да се парират с изрично писмено възражение. Допълнително гражданите трябва внимателно да пазят всички приемо-предавателни протоколи от топлинните счетоводители като основни писмени доказателства и категорично да избягват телефонни уговорки, като депозират всяко искане, рекламация или възражение единствено на хартия с входящ номер. За да може да завърши успешно едно такова дело е важно да се консултирате с опитен адвокат, който да прегледа цялата документация и да избере най-добрата възможност за защита.
