Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Бюджет 2027 година е бюджет на пропуснатите възможности. Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС икономистът проф. Боян Дуранкев. 

Силните страни: Стабилност, но без амбиция 

Той очерта силните страни на предложената финансова рамка: "Първо, няма опасност от фискален срив. Това е пределно ясно. Второ, държавният дълг остава под европейските стандарти – известните 60% от брутния вътрешен продукт. Трето, планира се постепенно намаляване на дефицита в бюджетната прогноза за трите години. И четвърто, трудовият пазар остава стабилен, с около 3% безработица. Добрите страни на този бюджет са, че той е стабилен, но не е достатъчно амбициозен.“ 

Къде са основните грешки? 

Според икономиста обаче съществуват и редица проблеми при Бюджет 2027. 

"Всички критики се фокусираха върху разходната част. Даже чух едно предложение, произтичащо от един височайш пазарен институт, че трябва незабавно да се съкратят 100 хиляди души от държавната администрация. Явно хората не знаят какво е държавна администрация и какво се работи там“, отбеляза проф. Дуранкев. 

По думите му първата голяма критика е, че България има европейски разходни амбиции, но не и европейски приходи: "Тоест, не може да искаме едновременно скандинавски обществени услуги и да имаме балкански данъчни приходи. И явно рано или късно трябва да изберем между тези ниски данъци, които имаме, и по-високо качество на публичните услуги. Тоест, това, което тежи не като гири, а като щанги на краката на прогресмените – това е, че управляващите се отказаха от промяна на данъчното облагане. Имам предвид облагането на свръхбогатите личности, вземащи по 200-250 хиляди евро месечна заплата, и свръхбогатите компании. Въпреки че обещаваха да не пипат данъците, сега ще се въведе нещо като облагане на тези свръхпечалби, които ги изчислява правителството. Така че основната критика е, че действително в приходната част не е погледнато по смел и европейски начин. Ние оставаме страна с тежки, зловредни изключения в данъчната система. Смелост липсва на прогресмените“. 

Проф. Боян Дуранкев отчете като втори проблем това, че имаме повече дълг без ясна стратегия за растеж: "Дългът ще се увеличи до над 35% от брутния продукт за 3 години. Само по себе си това не е драматично увеличение, под 60% оставаме, но дългът не е проблем. Проблем е, когато бъдещето плаща сметките на настоящето, понеже нямаме доказателства, че новият дълг ще задвижи една прогресираща икономика. Напротив, това, което виждаме, е стагнираща икономика.“ 

Според него най-слабото място на целия бюджет е това, че икономиката ще продължава да живее над производствените си възможности: "Забележете: търговският дефицит остава около 9% от брутния вътрешен продукт. А текущата сметка също е трайно отрицателна. Или казано най-ясно: България продължава да купува повече от света, отколкото му продава. Нямаме конкурентоспособно производство и износ.“ 

"Следващият проблем – и тук също има драматични нотки в това, което ще кажа – е, че инвестициите се свиват. Как ще имаме при това положение по-висока производителност на труда, ако инвестираме по-малко днес или следващата година? И това е очевидно. Като допълнение към този проблем е, че държавата става все по-малка именно тогава, когато обществото има нужда от повече инвестиции. Тоест, разходите в сектор "Държавно управление“ постепенно спадат до около 38% от брутния продукт, което е ужасно далече от добрите европейски равнища, които са около 50%. Да го преведем на чист български език: няма да можем да модернизираме добре здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата и отбраната с по-малко публичен ресурс. И подобна политика може да изглежда добре в счетоводен план, но не е добра в стратегически план“, коментира още икономистът. 

Кой ще плати сметката? 

Той отчете и проблем, който профсъюзите няма да простят: "Това е, че минималната работна заплата ще продължава да расте, но не непремерено и реално. Това залагане на минимална работна заплата от 660 евро през следващата година означава, че е пратена по дяволите много рекламираната нова формула, която даде по-висока работна заплата... тя трябваше да бъде около 672 евро. И това означава, че ако се доверим на Националния статистически институт, реалната минимална работна заплата ще бъде увеличена с 4 евро и половина месечно – страхотно увеличение!“ 

"Но ако погледнем данните за малката потребителска кошница, която изчислява КНСБ, очевидно е, че се случва едно нещо: най-страдащи от този бюджет и от тази минимална работна заплата ще бъдат хората с най-ниски доходи. Не новобогаташите, не хората, които са спестили много, не хората, които имат по 80-100 жилища и ги дават под наем – а малкият, дребният човек ще плати огромната част от сметката“, добави проф. Дуранкев. 

По думите му най-големият проблем не е дефицитът или дългът на този бюджет, а липсата на нов двигател на растежа: "Показваме чрез този бюджет икономика, която постепенно забавя темпото си: автомобил с включен двигател, който обаче не върви. Инвестираме все по-малко, внасяме повече, отколкото изнасяме, и разчитаме прекалено силно на потребление и кредит. Това е бюджет на стабилността, а не на развитието. Това е бюджет на пропуснатите възможности със силно неолиберална тенденция на новите управляващи.“ 

"Не трябва тежестта на всички тези проблеми, които имаме в момента, да се носи от малкия човек, от работника, който е на минимална работна заплата, от хората, които вече са с изядени спестявания от инфлацията. Проблемът трябваше да бъде решен първо с промяна на приходната част, и второ – с по-голямо участие на държавата (не 38%, а над 45%). Тогава проблемите щяха да бъдат по-малко драматични от тези, които се задават. Така че ни чака гореща есен. И може би още по-гореща зима“, обобщи проф. Боян Дуранкев.