Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Проучването на Агенцията по заетостта за търсенето на труд през 2026 г. очертава постепенно охлаждане на пазара на труд. Най-силно се свива търсенето в строителството и на специалисти с професионална квалификация, а недостигът на кадри в здравеопазването и образованието остава. Зад общия спад обаче стоят разнопосочни тенденции по области и размер на предприятията. Променят се и пречките пред наемането – работодателите все по-често посочват липсата на кандидати, а не толкова на умения. Засега охлаждането личи най-вече в намеренията за наемане, но ако се задържи, може да забави ръста на заетостта и заплатите. Изводите за пазара на труда от икономиста от ИПИ Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.

Спрямо предишната година, обявеното от работодателите незадоволено търсене на работници намалява до 212 хил. души, с над 8% по-малко в сравнение с предходната година. Същевременно делът на работодателите, които имат намерение да наемат хора е намалял с 1,5 пр.п., а тези, които планират да освобождават работници е нараснал с 0,5 пр.п. Спадът на търсенето е повсеместен, най-силно забележим при специалистите с професионална квалификация. Най-голям е спадът на търсенето на работници в строителството – с над 10 хил. души в рамките на една година, което отразява забавянето на новото строителство. Охлаждане на търсенето има и в индустрията и търговията, транспорта и туризма, но с по-умерен темп. При индустрията вероятно обяснението е повишената несигурност, съчетана с стагнация в икономиката на основни търговски партньори. Прави впечатление също, че свиването на търсенето е съсредоточено в малките и средни предприятия, докато големите (с над 250 заети) увеличават намерението си да наемат работници.

Няма значително пренареждане в най-търсените професии. Сред работниците с професионална квалификация (общо търсене 115 хил. души) на първо място застават машинните оператори (9,8 хил.), следвани от строителите (6 хил.), шивачите (4,5 хил.) , готвачите (4,3 хил.) и сервитьорите (4 хил.). Това разпределение от една страна подчертава хроничните дефицити в професионалното образование и неговата продължаваща неспособност да се ориентира спрямо търсенето от страна на работодателите, от друга – регионалното струпване на недостига на работници в туризма и някои сегменти на преработващата промишленост, където няма достатъчно насрещно предлагане на труд. Най-голямо търсене при специалитетите с правоспособност или висше образование остава при шофьорите (5,9 хил., заедно с още 1,3 хил. при международните превози), медицинските сестри (4,7 хил.) учителите (4,2 хил., но още 1,3 хил. педагогически специалисти и хиляда преподаватели) и лекарите (2,7 хил.). При търсенето на висшисти видимо водеща роля има публичният сектор, и най-вече системите на здравеопазване и образование.

В регионален план динамиката е разнопосочна. София (област), Кърджали и Разград губят над 70% от търсенето на труд в рамките на една година, а в столицата  . Същевременно недостигът на работници в Ямбол нараства над три пъти, в Перник – два пъти. Най-много работници се търсят в Пловдив 26 хил. души, следван от Пазарджик и Бургас (по 17 хил.), но това отчасти отразява и особеностите на извадката на АЗ. По-общо, проучването на АЗ установява силен недостиг в регионите, където водеща роля в местната икономика играят преработващата промишленост  с ниска до средна добавена стойност, както и туризмът.

Променят се и основните фактори, които възпрепятстват работодателите да наемат. Преди година за почти половината работодатели главното затруднение е липсата на квалификация или образование у кандидатите; през 2026 г. тази причина остава водеща, намалява с над 25 пр.п. Все по-голяма тежест имат липсата на мотивация у кандидатите, общата липса на кадри и липсата на желаещи за конкретната длъжност, като тези три причини се изтъкват като водещи от около 20% от работодателите. Това е знак за все по-стеснено предлагане на труд, на което фирмите отговарят с намалени очаквания и планове за наемане на работници. Прави впечатление и значителното увеличение в дела на работодателите, които планират да задоволяват недостига си на работници чрез наемане на кандидати от чужбина – от 10%, отчетени в проучването през миналата година до над 16% при сегашното изследване .

По-предпазливите намерения за наемане отразяват както забавянето на строителната и промишлената активност, така и отрезвяването на работодателите пред реалностите на трудовия пазар – свито предлагане на квалифицирани кадри, трудно привличане на неактивните и силна конкуренция за работници от чужбина. Същевременно възстановяването на туризма и трайно ниските заплати в сектора поддържат недостига на кадри, а здравеопазването и образованието продължават да изпитват хронични затруднения.

Засега охлаждането личи най-вече в намеренията на работодателите. Безработицата остава на исторически ниско равнище, заетостта надхвърля върховете от 2019 г., а заплатите продължават да растат по-бързо от инфлацията. Ако по-слабото търсене се задържи, то може да забави ръста на заетостта и да отслаби натиска за повишаване на възнагражденията, особено в столицата, където високотехнологичният сектор беше сред двигателите на заплатите. По-бавният ръст на доходите би успокоил темпа на нарастване на  потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж.