ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Боян Дуранкев: Актуализацията на бюджета, и новият бюджет, трябва да минават през парламентарна зала, а не по кафенетата и по телевизиите

Проф. Боян Дуранкев: Актуализацията на бюджета, и новият бюджет, трябва да минават през парламентарна зала, а не по кафенетата и по телевизиите

Икономистът проф. Боян Дуранкев в интервю за предаването „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“

1 Септември 2021 | 18:00 | Радио "Фокус"

Проф. Боян Дуранкев: След като правителството погледна финансово към бизнеса, трябва да подкрепи и пострадалите от кризата граждани

Проф. Боян Дуранкев: След като правителството погледна финансово към бизнеса, трябва да подкрепи и пострадалите от кризата граждани

Проф. Боян Дуранкев, експерт по стратегическо планиране и преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България” Водещ: Официално стартира програмата „Възраждане“ за възстановяване в подкрепа на малките и средни бизнеси чрез гаранции от Фонда на фондовете. Пет банки са подписали програмата, парите вече са при тях. От днес до седмица малките бизнеси могат да отидат и да вземат своите кредити за възстановяване. За да се възползва бизнесът, трябва да е малък или среден, поне 3 г. да е оперирал и ще има възможност без обезпечение да вземе своя кредит. Кредитът е до 7 г. като първите 12 месеца са гратисен период, а лихвите след това ще бъдат пазарни. Въпреки ограниченията на бюджета, по този начин успешните бизнеси, които имат възможност да влязат във възстановяващия се период, ще имат и ликвидността да го направят. Ако за 7 г. не могат да се възстановят, предвидени са отделни мерки за това. 80% от парите ще се гарантират от държавата, 20% ще са риск на банките. С тази програма ще бъдат мобилизирани 2,5 милиарда лева в подкрепа на бизнеса от страна на държавата. Въпросът е ще помогне ли програмата „Възраждане“ реално за възраждане на бизнеса? Задавам го на проф. Боян Дуранкев – експерт по стратегическо планиране и преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и Висшето училище по застраховане и финанси. Боян Дуранкев: Въпреки, че навън е светло, но още по-светло става от думите ви, това което казахте, става дума за сладки, сладки кредити. И то за възраждане, за възстановяване, което има и една много специална добавка, а тя е, че вероятно сме първата страна, където КОВИД-19 е победен и икономиката започва да се възражда, да се възстановява окончателно, въпреки някои лоши прогнози по повод на есента и зимата, които евентуално може пак да дойдат. Но както вие сама казахте и то в съвсем точни детайли, става дума за много пари, за милиарди насочени към така наречения малък и среден бизнес в България. Нашите слушатели не са длъжни да знаят, но все пак ще кажа нещо, което е интересно – че малките и средните предприятия в България представляват почти 100% от всички предприятия в България, те са 99,8%. Можете да си представите, какво означава това. Големите фирми в България са някъде към 700 в момента, средните 4250, малките, тези които са вече като „цаца“, както се наричат – към 24 хиляди. Микро фирмите, които имат други възможности за кредитиране и финансиране са към 320 хиляди. Т.е. това е планктонът, но така наречените малки и средни предприятия създават над 65% от добавената стойност, за съжаление това, което те правят, е при много по-ниска от средната производителност на труда в ЕС. С други думи, една инжекция, инжекция впрочем не звучи добре, едни витамини под формата на тези кредити, които и вие споменахте, ще дойдат добре за тях. Но въпросът е, как да ги получат и откъде? Това е знаменитият Фонд на фондовете, това е популярното му наименование, всъщност става дума за държавното дружество, което се нарича Фонд мениджър на финансови инструменти в България. Създаден е още през 2015 г., всъщност следващата година започва работа и това е фонд, който трябва да управлява средствата, предвидени като финансови инструменти по оперативните и други програми, които са съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове. Стана много сложно моето обяснение. Но все пак като заключение по повод на този Фонд е, че едноличен собственик на капитала е Република България, която пък се представлява от министъра на финансите, който пък изнесе днешната информация. Водещ: Проф. Дуранкев, обаче при тези пари не се говори за съфинансиране от ЕС. Това са изцяло български пари от държавата. Въпросът е, те как ще стигнат до малкия и среден бизнес, на какъв принцип и за много кратко време – за една седмица? Боян Дуранкев: Все пак като предистория на това, което ще става, да кажа, че до този момент бяха заделени в този Фонд на фондовете общо 1 милиард и 200 милиона лева. Като преди пандемията този Фонд на фондовете даде на малко повече от 200 фирми около 10% от ресурсите, а пък тази година до март месец станаха почти 500 тези компании, които получиха кредити по един или друг начин. Най-интересното обаче е, че до този момент подкрепа по двете специални мерки, които бяха по повод на КОВИД пандемията и икономическите проблеми, които тя породи, са получили точно 74 фирми финансова подкрепа през този Фонд казвам, не през всички. И то доста по-малко, отколкото има в този Фонд, така че не трябва да очакваме някаква приливна вълна от компании, които ще се юрнат за кратко време да получат тези кредити. Както вече казахте, тази програма ще мобилизира 2,5 милиарда лева финансиране, но забележете – банките поемат отговорността да оценят индивидуалния риск на всяка една компания, и в края на краищата сметката ще се плати от държавата, ако някой не върне този кредит или за оборотни средства, който ще вземе, или за инвестиции. Хубаво е, че сега при тази програма ще има възможност да се тегли и за инвестиции, ако се докаже, че се разширява пазарът и същевременно и за оборотни средства и то без да е необходимо материално финансиране. С други думи, това което ще получат, е наистина сладки кредити. И все пак, да направим една сметчица, ако желаете. Водещ: Какво ще покаже тя? Боян Дуранкев: Финансирането ще бъде до 3 милиона лева или до 70% от оборота за 2019 г. или 2020 г., според това за коя година е оборотът бил по-голям. И това са поне, да ви кажа, около 850 фирми, ако са вземали, както до този момент взимат към 1 милион лева, или ако го погледнем в по-широк аспект, че ще има и дребни , по-дребни кредити от 1 милион лева, това означава някъде около 2500 до към 5000 фирми ще могат да получат кредити. За щастие, всички клонове на тези банки-партньори, те вече са 6, всичките клонове на банките ще работят по места, така че няма да има някакво струпване, още повече, че голямата част от документите се подават онлайн, а банките имат възможност да проверяват кредитните досиета на тези, които ще кандидатстват. Водещ: Проф. Дуранкев, всъщност тази програма кого ще подкрепи – банките или бизнеса? Боян Дуранкев: И едното, и другото. Но всъщност и банките със сигурност ще бъдат подкрепени, защото независимо, че в момента има голямо търсене на кредитополучатели, това нещо, което ще се дава, може да ги отслаби по един или друг начин, защото една част от банките не попадат в този референтен списък от 6-те банки, които са в момента. И ако намалеят техните приходи, те ще направят този трик, който е световноизвестен тук в България, а именно да си гарантират безусловния базов доход. Това понятие го споменавам, защото обикновено банкерите го мразят, но те си получават безусловен базов доход чрез таксите. И е много вероятно да намерят аргументи спокойно да си повишат таксите върху различните портфейли, които имат, най-вече върху вложителите. Както се знае, голямата част от банките, а тя не е малка – три големи банки вече не дават лихви върху депозитите и е много вероятно банките всъщност да въведат такси, които да им гарантират оцеляването. Тъй като и КОВИД наруши не само състоянието на индустриалните компании, но също влоши и на някои от банките. И ако погледнем съотношението при банките и съотношението, което е известно, то се наблюдава кредит спрямо БВП, той възлиза в момента на 99% почти. И въпреки, че отклонението на показателя, дългосрочният тренд, е отрицателно, все пак има опасност една част от тези кредити да станат невъзвръщаеми по простата причина, че не е нужно тези, които ще вземат кредитите да доказват, че имат договори за пласмент на бъдещата продукция. Това не е нужно. И пак като продължение на вашия въпрос също нещо, което е интересно, защото в момента има възможности и за микрокредитиране през този Фонд на фондовете. Предполагам, че това го знаят всички, които са се докоснали до този фонд. Това са микрокредитите за инвестиционен или оборотен кредит в размер до почти 50 хиляди лева, а планктоновите фирми, това са микро фирмите, те имат възможност за малък кредит веднага до 5000 лв. и то по тези програми, които са по повод на пандемията със срок за погасяване до 10 г. И сега големият въпрос, следващият е – хубаво, правителството осигурява по този начин доста солидна доза витамини за не по-малко от 2-3 хиляди компании средни и малки, за по-малките компании ще има още по-голяма доза чрез тези микрокредити, които им идват в момента, но е много интересно, че от кризата сериозно пострадаха да не кажа десетки, да не кажа и стотици хиляди домакинства. Някои от тях плащат ипотечни кредити, други имат заеми, трети не знаят какво да правят с детските градини, например в София и гледат децата си вкъщи майките. И точно този КОВИД, който разтърси икономиката, разтърси много сериозно и домакинствата. И от тази гледна точка изглежда, че мерките, които се вземат от служебното правителство, са преди всичко насочени като реверанс към десницата в България, но домакинствата и обикновените граждани, които пострадаха от кризата също трябва да получат някаква глътка витамини, глътка въздух за оцеляването си. И тези пари, които ще трябва да се дадат със сигурност ще бъдат повече , отколкото вече споменатите 2,5 милиарда лева. Още повече, че едва ли ще бъдат под формата на кредит. Но това е следващото, което трябва да направи служебното правителство, ако иска да постигне баланс на интересите между бизнеса и гражданското общество. Цоня Събчева

23 Юни 2021 | 09:02 | Радио "Фокус"