ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. Димитър Димитров: Необходимо е още по-добро взаимодействие между държавата и университетите

Проф. Димитър Димитров: Необходимо е още по-добро взаимодействие между държавата и университетите

Проф. Димитър Димитров, ректор на УНСС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус“ „Това е България“.

24 Септември 2020 | 18:00 | Радио „Фокус“

Проф. Димитър Димитров: Конфликтът в Сирия е „смъртоносен танц със саби“ без правила, в който големите играчи показват своите умения

Проф. Димитър Димитров: Конфликтът в Сирия е „смъртоносен танц със саби“ без правила, в който големите играчи показват своите умения

Проф. Димитър Димитров, ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност" в УНСС в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“ Водещ: Руските самолети продължават въздушните си нападения в Сирия, като в събота удариха бастиона на групировката „Ислямска държава“ - гр. Рака. От своя страна коалицията, водена от САЩ, заяви, че нейните самолети са нанесли 27 въздушни удара срещу „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия като са унищожили тактически единици на джихадистите, техни позиции и въоръжение. На фона на руските атаки западните държави отправиха сериозна критика срещу Русия. Най-остро се изказа министъра на отбраната на Великобритания Майкъл Фалън, който обвини руския президент Владимир Путин в убийства на цивилни и заяви, че по-голямата част от руските въздушни удари изобщо не са били насочени към екстремистката групировка. Американският президент Барак Обама от своя страна заяви, че руските бомбардировки в Сирия са в подкрепа на президента Башар Асад и реално само укрепват „Ислямска държава“. Унгария пък призова водената от САЩ коалиция за борба с „Ислямска държава“ да се координира с Русия за ефективно разрешаване на кризата. Какъв трябва да бъде правилният подход за противодействие на „Ислямска държава“? Какво е значението и ролята на руските атаки в Сирия? Борба срещу екстремистите или борба за влияние водят световните сили? Очакваме в следващите минути анализа на проф. Димитър Димитров, ръководител на Катедра „Национална и регионална сигурност“ в Университета за национално и световно стопанство. Проф. Димитров, неефективна ли се оказва военната съпротива срещу „Ислямска държава“ в Сирия до момента от страна на коалицията, водена от САЩ? Какъв трябва да бъде правилният подход и защо сякаш до момента не е намерен такъв удачен подход? Проф.Димитър Димитров: Конфликтът вече продължава близо 4 г., силно глобализиран, с участието на много различни играчи – големи и малки. Конфликтите и противопоставянията са на различни плоскости – и политически, и религиозни, и етнически, икономически и др. И когато си мислех тук как да обобщя тези неща, ми хрумна едно метафорично сравнение, че това е някакъв „смъртоносен танц със саби“ без много правила, в който участва и публиката, обаче. И различните играчи от време на време излизат на сцената и показват своите умения, но пак пред публиката и в публиката, нанасяйки огромни щети на всички. Останалите играчи гледат отстрани, дават съвети, помагат на някои други, които са там, но нещата се превръщат, пак ако използваме такива филмови метафори, в „Игрите на глада“. Така че за решението, аз не бих казал, че ще дам най-правилния подход, но историята до момента в такива големи конфликти показва, че е необходимо политическо решение. Политическо решение вътре в Сирия, което в момента изглежда доста трудно да се постигне, но и политическо решение извън Сирия между играчите, които трябва да се разберат за някои основни правила в това отношение. Русия видя в момента прозорец, в който да покаже своите възможности към своя единствен съюзник в този район и се възползва от него, като имате предвид, че президентът Обама е към края на мандата си, иранската сделка скоро беше сключена, което също развързва леко ръцете на Иран. Така че трябва да се търси политическо решение и в момента, пак използвайки тези метафорични сравнения, би трябвало играчите да се разберат за правилата на играта и как да приключат тези смъртоносни танци. Водещ: Каква е наистина ролята и значението на тази намеса от страна на Русия? Доколко тя изобщо би могла да реши проблема? Буквално преди дни самият сирийски президент заяви, че ако съюзът между Сирия, Русия, Ирак и Иран не успее, целият регион ще бъде унищожен. В същото време пък идва другият коментар на британския премиер Дейвид Камерън, според когото Русия помага на Асад, което е „ужасна грешка за целия свят“. Грешка ли е наистина намесата на Русия? Какво очаквате да се случи оттук нататък? Как ще се развие ситуацията? Проф.Димитър Димитров: На пръв поглед, намесата на Русия не е чак толкова голяма, говори се за около 1000 войници, няколко кораба, 30 самолета, което не изглежда много, но съчетано със силите на Асад, съчетано с политическата подкрепа, която Русия дава и ясно заявява своите намерения, логистичната подкрепа за армията на Асад, това е малък момент, който обаче има голямо качествено значение за промяната на ситуацията. Налагането на военновъздушен контрол над цялата територията на Сирия, което Русия е в състояние да го направи, поддръжката на самолетите на Асад, дават някакъв нов импулс в конфликта. Дали е за добро, дали е за лошо, трябва да се види това малко по-късно, но историята също показва, че са необходими някакви компромиси. Ако се стои на линията „Асад е лош и непременно трябва да замине, или другата страна са лоши или има диктатори, с които не трябва да се преговаря“ конфликтът може да се проточи още много години без да се търси решение. А всъщност голямата цел трябва да бъде насочена към хората, гражданите, които страдат, не само в Сирия, но и в целия регион. Виждаме, че и Европа започва да изпитва големи затруднения от кризата с бежанците. Така че по-скоро трябва да се търси такова компромисно политическо решение. Теорията и практиката на международните конфликти показва такъв подход. Водещ: Казвате „да се търси политическо решение и да се разберат световните лидери“. Къде е мястото обаче на Европа? Има ли изобщо място в този конфликт? Европа всъщност няма военна сила, с която да се намесва, но този конфликт пряко ни засяга. Какво трябва да бъде поведението на европейските лидери? Проф.Димитър Димитров: За съжаление, в момента Европа като Европейски съюз /ЕС/ е доста встрани от конфликта, не се опитва да активно да го направлява в положителна посока към решаването му, а виждате, че изявленията на различните лидери са всъщност изявления на техните държави – Великобритания, Франция, Германия, Унгария, Орбан цитирахте преди малко, т.е. нямаме единната позиция на ЕС. ЕС има огромните възможности като „мека сила“, като уважавана институция, която не е намесена в конфликта, но това до момента не се използва и може и ЕС също да бъде една от платформите. Но от друга страна аз съм малко скептик, че бързо ще се реши този конфликт с намесата на Русия или обединяване на усилията, тъй като нещата се решават и на земята, долу, при хората, когато те вече имат нагласата, че този конфликт наистина е братоубийствен или наистина е много кървав и трябва да спре по някакъв начин. Така че ЕС ще има своята роля по-нататък и би трябвало да има своята роля по-нататък, но до момента тя някак си не се забелязва. Търсенето само на военно решение също не е решение и това се вижда от доста конфликти по света, ако щете Афганистан и Ирак. Водещ: Да, всъщност сирийският президент направи връзка с Ирак. Според него влизането на САЩ в Ирак през 2003 г. е предшествало сирийската криза. Може ли наистина да се търси такава връзка? Може ли да се търси чужда отговорност за избухването на гражданската война в Сирия? Проф.Димитър Димитров: При толкова много играчи, които участват в тези „смъртоносни танци“, пак да използваме тази метафора, то сигурно всеки има някаква отговорност за това нещо. Но ето, Ирак е добър пример, след категоричната военна победа на САЩ и Коалицията на желаещите, след това трябваше да се намери политическо решение вътре в Ирак, което за съжаление, не беше намерено. И точно от някои региони на Ирак възникна „Ислямска държава“, заедно с други съюзници в Сирия и околните държави стана това, което сега наричаме „Ислямска държава“. Т.е. когато не се положат усилия за демократизиране на страната, за създаване на нормална държавна и административна система, и когато хората бъдат убедени, че това е добре за тях, тогава нещата ще бъдат решени. Но когато само се разчита на военно решение, някак си не са устойчиви резултатите в бъдеще. Водещ: Иска ми да се да отбележим и друго. Как виждате участието на Турция в този конфликт? Възможно ли е да ескалира кюрдският проблем? Проф.Димитър Димитров: Също противоречива е ролята на Турция, която също балансира много интереси. Изобщо в този конфликт има толкова много интереси, че е трудно да бъдат изброени, но Турция балансира, както казахте, кюрдите, отношенията с другите държави, бежанците, които са също сериозен проблем за Турция, около 2 милиона бежанци има там. Така че сигурно няма да се намери и за самата Турция, и за нейните съюзници няма да се намери такова черно-бяло решение, което да е добро само за Турция или пък само за някоя от тях. Стигаме и там, че трябва да бъде търсен някакъв компромис. Турция беше постигнала компромис с кюрдите, но в последните няколко месеца забелязваме напрежение и отново атентати от ПКК – Кюрдката работническа партия в Турция. Така че този процес продължава. За съжаление не се вижда лесен изход. Албена ИВАНОВА

5 Октомври 2015 | 13:02 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"