ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Проф. д-р Димитър Димитров, УНСС: Усъвършенстват се каналите за незаконен трафик на мигранти

Проф. д-р Димитър Димитров, УНСС: Усъвършенстват се каналите за незаконен трафик на мигранти

Голяма престъпна група, занимаваща се с трафик на мигранти през нашата територия, беше разбита. Над 17 бяха задържани през вчерашния ден, а стана ясно, че активно участие са имали и държавни служит...

25 Юни 2019 | 12:31 | Радио "Фокус", "Добро утро, България"

Проф. д-р Славчо Томов: Медицинският университет в Плевен върви във възходяща посока, благодарение на съвместната работа с проф. Димитър Стойков

Проф. д-р Славчо Томов: Медицинският университет в Плевен върви във възходяща посока, благодарение на съвместната работа с проф. Димитър Стойков

Проф. д-р Славчо Томов, ректор на Медицинския университет в Плевен в интервю за Агенция „Фокус” за съвместната работа с Община Плевен под ръководството на проф. Димитър Стойков. Фокус: Проф. Томов, как оценявате съвместната работа с Община Плевен в последните 4 години? Славчо Томов: През последните 4 години Медицинският университет в Плевен върви във възходяща посока на развитие. Това е благодарение на общите усилия не само на академичното ръководство, но и на ръководството на общината на града. Ние не само, че не сме срещали никакви пречки, а напротив – винаги, когато сме се обръщали към ръководството на общината и към кмета проф. Димитър Стойков за помощ, сме намирали адекватен отговор и подкрепа. Заедно работим по различни проекти. Последният е за строеж на нова сграда. Там без подкрепата на общината, нещата нямаше да се случат, така че да се стигне до етап на финализиране на проекта. Ще дам пример и за още един съвместен проект. Ние реновирахме спортната си зала, но без общината нямаше как да променим инфраструктурата до нея. Реновирахме и студентския стол и пак без подкрепата на общината нямаше как да променим средата и достъпа до него. Това са чисто техническите подкрепи, които винаги сме получавали. Фокус: Какви са възможностите за подобряване на сътрудничеството помежду ви и още по-успешна работа? Славчо Томов: Смятам, че вървим в правилната посока. Не е без значение фактът, че, както обществеността в Плевен много добре знае, проф. Стойков е възпитаник на университета и е работил като преподавател в него. Ние мислим в една посока. Той много добре разбира проблемите на студентите на академичната общност. Но не е само това. Човек трябва да притежава и по-широко виждане по въпросите за развитието на университета и на образованието въобще, за да помага адекватно. Ние ще продължим да си сътрудничим и за в бъдеще, убеден съм в това. Предстои откриването на новите оперативни програми и готвим съвместни проекти, които няма как да се случат без участието на общината и подкрепата на проф. Димитър Стойков. Фокус: Разкажете ни малко по-подробно за тези проекти. Какво включват те? Славчо Томов: Те са в етап на много ранна предварителна подготовка. Град Плевен не е голям град. След неформални разговори с проф. Стойков и с ръководството на университета, сме стигнали до извода, че развитието на този град или поне една от посоките за развитието му може да бъде не друго, а медицинския туризъм. Ние произвеждаме един изключително добър и с добро качество продукт – медицинско образование. Този продукт е конвертируем в Европейския съюз. Към университета има интерес от развитите страни на ЕС - от Великобритания, Германия, Италия, Испания. От там идват студенти, които да се обучават при нас и след като завършат те изнасят образователен продукт на едно добро европейско ниво, както и един добър имидж за България и за града. Това е едната страна. От друга страна това е, че университетската болница, която съществува, благодарение на кадрите, които произвежда медицинския университет, предлага един изключително добър и на високо ниво здравен продукт. От него могат да се ползват не само гражданите на Община Плевен и гражданите на област Плевен, но и граждани от всички други краища в страната, както реално и се случва, а и защо не и граждани от региона на Балканския полуостров и от други държави. В момента светът е много динамичен и точно в тази посока работим ние. Вече има едно инициирано гражданско сдружение за развитието й. Идеята на това сдружение, което беше подкрепено изцяло от университета и от ръководството на общината е да популяризираме качествения продукт, който предлагаме. Фокус: С какво се отличава работата на проф. Стойков и каква е вашата оценка за нея, както и за неговите лични и професионални качества? Славчо Томов: Познавам професор Стойков много преди той да стане кмет на общината. В чисто професионален план той е един изграден професионалист на високо ниво. Знаете, че той е хирург и работи в университетската болница. Качествата му са безспорни. Неговото развитие през годините е вървяло във възходяща посока, както в професионалната му кариера като хирург, така и в академичната му кариера. Той стартира като лекар-ординатор и стига до най-високата позиция в академичната кариера професура и доктор на медицинските науки. Това е много високо кариерно развитие в медицината. Ако в другите терапевтичните специалности уменията могат да не се изявят по определен начин, то в хирургичните специалности има две позиции - или можеш да оперираш или не можеш. Човек, ако не го умее, няма как да стигне до тези позиции. В административен план той премина и през управлението на болницата и беше нейн директор, като и през този период болницата определено тръгна във възходяща посока. Не е тайна, че всички големи болници в страната, поради системата на финансиране генерират негативен финансов баланс. Университетската болница в Плевен е една от малкото в страната, които генерират позитивен финансов баланс и това стана, благодарение на усилията, които положи управлението от времето на доктор Стойков и следващите директори в болницата, които дойдоха след него. Фокус: Какви са приоритетите в здравеопазването, които следва Община Плевен? Славчо Томов: Те са в няколко посоки. Едната е свързана с усилията, които хвърля общината, за да поддържа и да развива Университетската болница. В здравеопазването има частен и държавен аспект, като община Плевен се стреми да развива и двата. Не е тайна, че в различните страни делът на частните болници е над 50 %, а делът на държавните болници е много по-малък. В България все още картината е обратна, но в Плевен вече има 3 части болници, които работят на високо ниво и те от своя страна също намират подкрепата на общината. Продуктът, който дават всички здравни заведения – държавни и частни в този град е продукт, който се ползва, както споменахме, не само от гражданите на Община Плевен, а и на цялата страна. Те са едно от нещата, които носят основния имидж на града. Фокус: Колко са новоприетите студенти в Медицинския университет тази година? Нараства ли броя на желаещите да кандидатстват в него и какви тенденции наблюдавате в предпочитанията на студентите в последните години? Славчо Томов: Ще започна с едно кратко въведение. Всички сме наясно, че миналата, тази и следващите няколко години, са годините на последиците от демографския срив, който се наблюдаваше пред 90-те години. За средното и особено за висшето образование ниската раждаемост сега дава своите негативни резултати. Тоест имаме спад въобще на децата, които завършват средно образование и тази тенденция ще продължи и през следващите години. Респективно имаме спад на децата, които ще кандидатстват или са потенциални кандидати за висше образование. В България има 51 висши училища, които предлагат приблизително около 65-70 хиляди места за обучение. В същото време сега завършват образование около 55-60 хиляди деца. А и не всички от тях ще кандидатстват. От тук виждаме кой е големият проблем на висшето образование в България. Четирите висши медицински училища в страната имат особен статут, който са си извоювали с работата, която вършат и качеството на образованието, което дават. То може да не е на най-високо европейско, но със сигурност е на средно европейско ниво. От тази гледна точна през последните години към висшите медицински училища и в частност към нашия университет и то към определени специалности интересът не само, че не намалява, а тенденцията е да нараства. Тази година имахме един и половина повече кандидати за различните специалности, от колкото през миналата. Разбира се, ние полагаме усилия да популяризираме висшето училище, което е нормално и също не е без значение, но тези, които завършват средно образование, все повече се ориентират към една много голяма дългосрочна инвестиция и това е медицината. Тя е най-сигурната и дългосрочна инвестиция, която е и конвертируема в ЕС и в света. Второ, през годините тя не само, че не се обезценява, а напротив – повишава своята стойност. Един лекар, трупайки опит през годините, става много по-желан и търсен от пациентите и от болниците, които се конкурират за него. Както всички учебни училища и ние имаме определен капацитет за места държавна поръчка, който трябва да запълним за всички специалности. Ние не само, че запълнихме тези 90 места за държавна поръчка медицина, но за пръв път, поради огромния интерес обявихме и 30 места платено обучение за българоезиково обучение и те бяха заети изцяло. Никога не сме имали толкова много студенти. Винаги сме обявявали по 15-20 места платено обучение годишно, но сме имали около 5-6 приети деца. Тази година всички обявени места бяха запълнени и те са 30. Интересът и от чуждестранните студенти продължава да бъде висок. Там също имаме определен капацитет, който не можем да надхвърлим. За тази учебна година ние приехме 160 чуждестранни студенти и се принудихме да направим два потока – англоезиково и българоезиково обучение. При чуждестранните студенти имаме и листа за чакащи, защото капацитетът на училището, който е лимитиран от Националната агенция по оценяване и акредитация, не позволява да приемем студенти над определен брой. Всичко това не ни успокоява. Продължаваме да работим заедно и с общината, и с ръководството на университета, за да популяризираме нашето учебно заведение сред средните училища в града, в региона, а и в цялата страна. Няма да си заравяме главата в пясъка и да казваме, че всичко ще бъде наред и ще се случи, както на нас ни се иска. Без работа не става. Фокус: В каква посока трябва да се работи, за да остават младите лекари в страната след като завършат образованието си ? Славчо Томов: Тенденцията е ясна – 70-80% от младите, завършили лекари, дори преди още да си получат дипломите, са с намерение да отидат в чужбина , а малко повече от половината от тях вече са си уредили работа в други държави. Най-привлекателните дестинации са Германия, Англия. Основният аргумент е ясен – високото заплащане, но също така и възможностите, които тези страни им дават да специализират и да се квалифицират. Това автоматически трябва да ни покаже, че е необходимо всички да започнем да работим в посока да създадем на завършващите лекари условия за специализация и за кариерно развитие тук, в нашата страна. Като казвам всички, разбирам всички висши медицински училища, всички общини, в които се намират те, включително и Плевен, Министерството на образованието и всички държавни органи, които са свързани с произвеждането на образователния продукт – лекар трябва да седнат и да обмислят как да се работи за създаване на условия, завършващите лекари да получат специализация и кариерно развитие в нашата страна. Студентите по медицина не се интересуват само от заплащането, но и от това наистина да получат знания и умения, да работят в добри клиники и да се квалифицират. За да останат в България, трябва да има една добре изградена система за тяхното следдипломно обучение. Възнаграждението, което получава един лекар в България в държавна болница, е далеч под реалните средноевропейски стандарти. Ако се положат усилия да се променят нещата в тези две направления и ако се направят правилните стъпки, ще задържим младите лекари в България. Този процес обаче изисква време. Той не може да стане от днес за утре. По този начин бихме могли да обърнем тенденцията и да намалим потока на лекарите, които изтичат от България. Това е едната посока на мислене. Другата е, че ако това наистина се промени, ще дадем възможност и на чуждестранни граждани, които завършват българските университети да се реализират в България, защото има такова желание от тяхна страна. Тези, които учат в нашите медицински университети остават свързани с България – стават наши посланици в чужбина. Това е другата посока, в която може да се работи. Весела ПЕТРОВА

16 Октомври 2015 | 18:00 | Агенция "Фокус"