16:20 / 05.06.2026
234
Ново изследване показва сериозни разминавания между професионалното образование в България и реалните нужди на икономиката, сочи справка на ФОКУС.
Според анализа на ИПИ, през 2026 г. Индексът на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката достига 54,4 точки от възможни 100, което означава, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, липсва адекватно търсене на придобитите квалификации.
Индексът измерва доколко планираният прием по професии съответства на реалната заетост на хора с професионална квалификация в различните икономически сектори. По-високите стойности показват по-добро съвпадение между образователната система и пазара на труда.
Сериозни регионални различия
Данните показват значителни различия между отделните области. Най-добри резултати отчитат Разград с 68,2 точки, Добрич с 64,8 точки и Русе с 63,8 точки. Общото между тях е силното присъствие на селскостопанския сектор, където по-високият прием в съответните професионални направления намира реализация в местната икономика.
На противоположния полюс са Габрово с 30,1 точки и Смолян с 28,3 точки. Там се наблюдава прекомерен прием в направления, които не отговарят на потребностите на местния бизнес, особено в професии, свързани с информационните технологии, докато индустрията изпитва недостиг на кадри.
София заема осмо място в класацията. В столицата има добро съответствие между високия прием и заетостта в ИКТ сектора, но същевременно приемът в строителството и транспорта остава значително по-нисък от реалното търсене на работна сила.
Най-големите разминавания са в индустрията и транспорта
Шест основни сектора концентрират над 60% от всички ученици в професионалното образование – селско стопанство, преработваща промишленост, строителство, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство, както и информационни и комуникационни технологии.
Анализът отчита сериозни дисбаланси между приема и реалната заетост:
В селското стопанство се обучават 7% от учениците, докато едва 4% от заетите с професионална квалификация работят в сектора.
В преработващата промишленост работят 34% от хората с професионална квалификация, но едва 13% от учениците се подготвят за тези професии.
В строителството заетите са 8%, а приемът е едва 4%.
В транспорта работят 12% от квалифицираните кадри, докато приемът е под 3%.
В хотелиерството и ресторантьорството приемът достига 15%, при едва 8% реална заетост.
В ИКТ направленията се обучават 18% от учениците, но по-малко от 3% от заетите с професионална квалификация работят в сектора.
Според ИПИ тези данни показват наличието на професии, които практически не се търсят на пазара, но продължават да запълват учебни места. Част от тях са остарели или прекалено широки специалности, а други се поддържат заради по-ниските разходи за обучение.
Изследването стига до извода, че системата на професионалното образование често е ориентирана към запълване на паралелки, вместо към подготовка на кадри, необходими на бизнеса.
Сред препоръчваните мерки са по-прецизно планиране на приема въз основа на данни за заетостта и икономическата структура на регионите, разширяване на дуалното обучение, насърчаване на по-широко отраслово образование с акцент върху езиковите, математическите и технологичните умения, както и по-добро професионално ориентиране на учениците.
Експертите предупреждават, че без подобни промени професионалното образование ще продължи да създава несъответствия между търсенето и предлагането на кадри. Това не е само образователен проблем, а фактор, който ограничава икономическото развитие, производителността и регионалния растеж на страната.
