Политологът доц. Анна Кръстева в интервю за предаването „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“

Водещ: Ще се фокусираме върху едно важно събитие в международен план – парламентарните избори във Великобритания, които се провеждат днес. Мнозина анализатори определят резултатите от вота като непредсказуеми, но въпреки това на острова преобладава мнението, че нито една партия няма да спечели мнозинство и да управлява сама. За възможните сценарии след изборите във Великобритания ще разговаряме с политолога доц. Анна Кръстева. Доц. Кръстева, очакванията на повечето анализатори са, че няма да има победител на изборите. Вие как виждате резултатите от вота?
Доц. Анна Кръстева: Изключително оспорвани избори. Бих ги нарекла избори на парадоксите, национални избори, парламентарни избори за Камарата на общините, долната камара на парламента във Великобритания – страна със силна национална идентичност, в които Европа е най-големият залог. Ако скицирам тези няколко големи парадокса, които очертават изключително интересната картина на тези избори, първият е тази вече ярка тенденция на взривяване на двупартийната британска политическа система и преходът към многопартийна, при която съществено нараства значението на малките партии. Ние години наред преподаваме британската система като пример за мажоритарна система, която произвежда двуполюсна партийна сцена. Ето, виждаме как това все по-малко се случва. Вторият много интересен парадокс е как икономическият възход не стабилизира по категоричен начин управляващото до момента мнозинство. Великобритания през последната година – година и половина се очерта като един икономически шампион в Европа с най-добри икономически показатели, на моменти ръстът надскача дори този в САЩ, рекордната за Европа безработица от 5,9%, при положение, че в много страни е двуцифрена. Ето един втори парадокс. В същото време когато се формира управляващата до момента коалиция на консерватора Камерън и на либералния демократ Ник Клег, нека все пак да кажем и този позитивен парадокс, тя изглеждаше крехка, нестабилна, с хоризонт за оцеляване от няколко месеца до година, тя изкара целия си петгодишен мандат. Другата голяма изненада е много доброто представяне на Шотландската национална партия. Тя загуби изборите за референдум съвсем неотдавна и по една формална логика бихме очаквали, че ще се представи по-слабо. Случва се точно обратното – тя привлича гласове дори от тези, които преди това не са гласували за нея. Гласоподаватели и избиратели, които на референдума гласуват за оставането на Шотландия във Великобритания, против Шотландската национална партия, сега присъединяват гласовете си за нея, защото подкрепят нейното ключово искане за по-голяма регионална автономия, за повече правомощия на местното самоуправление. Лидерката на тази партия, това е също един от интересните, любопитни, симпатични парадокси, Никола Стърджън, се очерта като най-иновативния, най-интересния политик. Ако големите политици, ако лидерите на големите партии не показаха никаква иновативност, нищо свежо, ново, оригинално, завладяващо избирателите, а по-скоро една много предпазлива кампания, свежото лице на тази кампания беше именно лидерката на Шотландската национална партия. Бихме могли да кажем, че Стърджън днес е това, което Ник Клег беше на предишните избори през 2010г. Тя отне символния капитал на свежото, на новото, на по-динамичното, на оригиналното лице. За нас много интересно е произвежда ли парадокса Найджъл Фарадж, в чиято програма и в чиято политическа реторика най-силно присъстват българи и румънци. Той произвежда няколко парадокса, от които бих откроила два. След триумфа на европейските избори, където неговата Партия на независимостта беше на първо място наред с други евроскептични партии като Националния фронт във Франция, който излезе на първо място, сега има много по-слабо представяне. Очаква се да вземе по-малко от 5 или най-много 5 депутатски места. Това е първият парадокс. Вторият парадокс, който много ми се иска по-ясно да отекне в родното политическо пространство и да бъде урок за множащите се у нас екстремистки говорещи политици, е, че неговата партия, за която има съмнения, че има расистки позиции по отношение на имиграцията, тя изключи, елиминира един от кандидатите си заради негово ясно расистко изказване. С други думи партия, която е категорично против имиграцията, и която в същото време се пази от крайни расистки изказвания, мисля, че това е наистина важен урок за нашите политици, далеч от това да бъде усвоен и да бъде спазен.
Водещ: Като имаме предвид тази политическа среда и особеностите й, които Вие очертахте, как виждате възможностите за коалиции или за споразумения, след като резултатите от вота станат ясни? Изглежда либералните демократи и Шотландската партия на независимостта ще бъдат силно ухажвани и от консерваторите, и от лейбъристите.
Доц. Анна Кръстева: Тук може да очертаем немалко парадокси. Единият популярно може да го наречем „аз търся тебе, ти търсиш друг“. Шотландската народна партия заяви готовността си и желанието си да управлява с лейбъристите, а лейбъристите категорично отказват да управляват с Шотландската народна партия. Това е едно много интересно разминаване. То има и своята електорална, освен това и политическа логика, която е в това, че лейбъристите традиционно имат изключително силно представителство в Шотландия. По време на референдума лейбъристите заеха позиция, абсолютно синхронна с тази на консерваторите за оставане на Шотландия във Великобритания, което силно нарани чувствителността на много шотландски избиратели. Така че има сега вероятност изцяло гласовете да минат към Шотландската народна партия и всичките 59 депутати от Шотландия да станат депутати от Шотландската народна партия, което би било една огромна загуба за лейбъристите. Понеже ме питате за възможни коалиции и започнах с една невъзможна, поне според предварителните декларации. Макар лидерът Стърджън да казва: „Сега Милибанд, лидерът на лейбъристите, говори против нас, но после ще дойде при нас“, най-вероятна, ако трябва от гледна точка на вероятностите да говоря, остава настоящата коалиция между консерваторите и либералните демократи, макар и консерваторите, и либерал-демократите да платиха политическа цена за тази коалиция. Висока, изключително висока политическа цена платиха либералните демократи. Огромен спад около 8% се очаква сега, в пъти по-нисък от резултата им на предишните избори, защото се губи нейният облик първо като алтернативна на големите партии по-малка формация и второ – доста се обезличава нейният европейски профил. Нека, говорейки за коалициите, все пак да кажем, големият залог, огромният залог на тези национални избори е Европа и оставането в ЕС.
Водещ: Именно. Доц. Кръстева, до каква степен тези избори ще определят посоката на развитие на Великобритания в ЕС?
Доц. Анна Кръстева: В категорична посока. Лейбъристите не поставят под съмнение членството в ЕС. Камерън категорично се е ангажирал с референдум до 2017г. Така че два много ясни пътя се очертават. Тук, за да внесем историческа перспектива, защото политиката е много динамична сфера, нека да кажем, че когато Великобритания се присъединявам към ЕС през 1973г., ситуацията е точно обратната. Присъединяват я консерватори и тогава лейбъристите са в опозиция и лейбъристите са против тогава. Самите британци подкрепят това членство с едно категорично мнозинство от 67%. Така че нека да гледаме политическата картография днес в историческа перспектива. Консерваторите се втвърдяват по отношение на Европа естествено заради Партията на независимостта на Найджъл Фарадж, за да не им тегли той евроскептични гласове. Тук нека да не забравяме и другия парадокс, че бизнесът, който е един от най-заинтересованите от европейската интеграция играчи, в момента парадоксално се оказва по-добре представен от лейбъристите с тяхната ярка проевропейска позиция. Другият ярък проевропейски политически играч, това е Шотландската партия. Те ясно, и това беше една от големите теми на референдума, заявиха, че те остават в Европа, това е тяхната специфика. Този проевропейски регионализъм, от една страна, и от друга страна, все по-евроскептичен централен политически естаблишмънт е една нова разделителна линия, която все повече ще белязва британската политическа сцена. Големият залог е Европа. Аз, като един еврооптимист, считам, че е добре и за бъдещето на Великобритания, и за бъдещето на Европа те да останат, да бъдат свързани. Великобритания е една от значителните сили в ЕС, който не би бил същият без нея. В същото време отдалечаването от европейската интеграция на Камерън му коства една значителна загуба на международно влияние.
Симона МЕДАРОВА

© 2019 Всички права запазени. Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на материали и публикации без предварителното съгласие на Информационна агенция "Фокус"!
Всички мнения, оценки и твърдения, изказани в интервютата отразяват лични виждания и „Фокус” не носи отговорност за тях

---