Любомир Попйорданов: Трябва да възпитаме нов дух на пътуване и туристически услуги
Председателят на управителния съвет на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов, в интервю за Агенция „Фокус” за това какво представлява алтернативният туризъм и какво различно предлага той
Фокус: Г-н Попйорданов, кои са най-добрите места за алтернативен туризъм в България?
Любомир Попйорданов: Най-напред в предлагането – с най-голямо търсене са Рила, Пирин и Западна Стара планина. Там се намират преобладаващата част от къщите за гости, хижите, центровете за приключения, най-високите планини, основните защитени територии, голямо пейзажно разнообразие, автентични места на българските традиции – музика, хора, оригинална кухня. В Родопите се намират и някои от най-автентично запазените архитектурни ансамбли на българска планинска архитектура – специално тук визирам село Косово, село Ковачевица. Тук са и сватбите в Рибново, Орфеевите празници край Гела и при Триград, Песпонеделник в Широка лъка, прекрасните музейни експозиции в Смолян, Златоград и Кърджали. Малко по на изток – Източните Родопи са най-новата и успешна българска дестинация – Новото тракийско злато. Големи перспективи има и пред Северозападна България, чиято изостаналост я превръща в една обетована земя за хората със смели идеи и предприемачески дух и в земеделието, и в туризма. Тя е част от един друг регион – Дунавска България, която също има огромни перспективи, с оглед възможностите за европейско финансиране, на което този район ще се радва през следващите 7 години. В този регион бих откроил съчетанието между виното, най-великата европейска река и възможностите за приключения (къмпинг, катерене, колела), археология и развитието на реката като плавателен път за българите и румънците от двете страни на Дунава. Това е и в сърцевината на един от проектите, които изпълняваме. За нас, алтернативният туризъм е една алтернатива на индустриалния туризъм и на консуматорския модел на туризъм. Той е обобщаващо и модерно понятие за отговорния път в туризма и търси да наложи туризъм с човешко лице, социално и екологично и културологично отговорен, загрижен за благосъстоянието на местните хора, тяхната култура и бъдеще, но и за природното и културно наследство. Един туризъм на малките групи, на новите Марко Поло, които пътуват защото дестинациите ги интересуват, защото искат да научат нещо, защото си задават въпрос на кого поверяват своята ваканция и кому дават своите пари.Туризъм от утрешния ден, който перфектно отговаря на ресурсите на България и на съвременните трендове, които определят индивидуално пътуващите като водещ фактор в развитието на туризма през 21 век.
Фокус: Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) кандидатства ли по нови проекти? Ако „да”, какви са те?
Любомир Попйорданов: В момента БААТ подготвя документи за продължение на някои от проектите, в които е участвала, но работи основно по приключване на всички проекти, по които участва в момента – 4 на брой, едно огромно усилие за една малка организация.
В бъдеще гледаме към проекти, които биха подпомогнали по-сериозно нашите членове – къщите за гости, специализираните туроператори, дестинациите на алтернативния туризъм, велокоридорите, които биха развили познанията и капацитета.
Фокус: Какви прилики и разлики има между алтернативния туризъм у нас и този в други страни?
Любомир Попйорданов: Българският алтернативен туризъм вече 16 години се движи по собствен път, без каквато и да е подкрепа от българската държава. Създават се проекти с мощно европейско финансиране, в които няма реално заложени качествени информационни кампании, няма обучение на бенефициентите по мерките, свързани с туризъм, виждаме разрушаването на археологически паметници с европейски пари и лобизъм в полза на развитие на туризъм в защитените територии, въпреки законодателната рамка, в нарушение на законите. Това е контекстът, който определя и разликата. Нашите членове и шампиони в този туризъм – сертифицираните като „зелени къщи“, както и някои туроператори, предлагащи приключенски туризъм, екотуризъм, поклонничество, автентични пътувания, свързани с културното наследство и живите традиции на България, стоят стабилно върху своите постижения и позиции, защитени с качество и последователност в продължение на десетки години в една враждебна бизнес среда, където нелоялната конкуренция е законодателят.
Фокус: Какво различава алтернативния туризъм от този, който масово се практикува?
Любомир Попйорданов : За социалния и икономически отпечатък говори фактът, че един чуждестранен турист оставя на морето официално по 30-40 лева на ден, а един турист, пътуващ за приключенски туризъм над 80-100 лева на ден. Но да, става дума за туристически пътувания по мярката на клиенти, за теми, обслужване със специално внимание към клиента. Това са активни пътувания, в които неурбанизираната природа, пейзажът и местните хора са най-търсения ресурс и дори тема за пътуване, а не купонът и алкохолът.
Фокус: В какво се изразява помощта на държавата за развитието на туризма, по-специално на алтернативния?
Любомир Попйорданов: Няма такава. Досега сме видели само думи, само разписани проекти за развитие на туризъм на село, в който бенефициентите не са автентичните най-често, проекти, в които няма изисквания към архитектурата или към хората, които ги печелят, а мантрата е да се усвояват европейски пари. И по отношение на рекламата помощ, няма. Изобщо. Държавата на най-високо ниво продължава да възпроизвежда социалистически стереотипи и визия от миналото за България. Много жалко. Сама пречи за развитието на този толкова перспективен туризъм. Държавата ни се явява най-страшния и непреодолим конкурент пред успешното развитие на България като дестинация и като място за живот и бизнес.
Фокус: Защо българският туризъм се „спуска” надолу?
Любомир Попйорданов : В момента 8 водещи български асоциации са на път да се споразумеят по един исторически меморандум за „здравето“ на българския туризъм, за принципите, на които бъдещото развитие трябва да стъпи, за целите. Необходим е един трезв анализ къде сме, да споделим открито грешките и да тръгнем смело към една коренна промяна в нагласите на бизнеса, общностите и институциите, занимаващи се с туризъм, природно и културно наследство, както и да възпитаме един нов дух на пътуване и туристически услуги. Трябва ясно да се разграничи туризъм от инвестиции в недвижими имоти, да се постави законодателството и неговото прилагане на здрави основи, да се създадат прозрачни процедури за обществени поръчки и да се прекрати използването на евро фондовете за унищожаване на културното /археологическо и друго/ и природното наследство.
Защо ли се спускаме? Защото начело на българския туризъм продължават да стоят хора от миналото, а младите хора нямат думата във взимането на решенията, нямат истински перспективи за кариера в туризма у нас. Нашият туризъм продължава да е под диктата на хора алчни и с къс хоризонт. Трябва да се даде път на визионерите, да се формулират реалистични и смели цели, които да обединят бизнеса и българите и с едни честни правила да накарат всички да заработят заедно, сега. Ключът към решението държим всички заедно.
Димка АТАНАСОВА
