ОТ СЪЩИЯ СЪБЕСЕДНИК

Доц. д-р Иван Панчев: Тазгодишната реколта на грозде се очаква да бъде повече и по-хубава

Доц. д-р Иван Панчев: Тазгодишната реколта на грозде се очаква да бъде повече и по-хубава

Председателят на Института по лозарство и винарство – Плевен доц. д-р Иван Панчев разговаря в интервю за Агенция „Фокус” за тазгодишната реколта от грозде, както и за потенциала на страната ни ...

30 Август 2013 | 16:01 | Агенция "Фокус"

Доц. д-р Иван Христов: Необходимо е да се обърне внимание на българското културно и историческо наследство под вода

Доц. д-р Иван Христов: Необходимо е да се обърне внимание на българското културно и историческо наследство под вода

Доц. д-р Иван Христов, зам.-директор на Националния исторически музей, автор на „Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Националния исторически музей” пред Агенция "Фокус" Фокус: Доц. д-р Христов, бихте ли представили новото издание „Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Националния исторически музей”. Колко време отне създаването му, с какъв екип работихте? Защо е посветено на 40-годишнина на Националния исторически музей? Иван Христов: Книгата излезе преди няколко дни. Тя посветена на 40-годишнина на Националния исторически музей. През април отбелязваме годишнината на музея, който е създаден през 1972 година с указ на тогавашното правителство на Република България. Мисля, че това издание се вписва много добре в този юбилей, защото Националният музей има бих казал - най-голямата колекция от каменни котви и оловни и каменни щокове в България. Това са предмети, свързани с корабоплаване по нашето Черно море, събирани през целия период от създаването на Националния музей. Тази колекция е много добре поддържана и е експонирана подобаващо в лапидариума на Националния исторически музей и второ – всеки един предмет се знае точно къде е открит. Сама по себе си, колекцията е важна, защото в 90% от случаите котвите и отделните елементи от котвите, т.нар. щокове, са открити в акваторията на град Созопол. Това означава, че тези предмети са свързани с историята на Аполония Понтика и могат да допринесат към изясняване на някои въпроси, свързани както с корабоплаване, така и с точното локализиране на древните пристанища; да се изяснят някои въпроси, свързани с търговия, с влизане на кораби в Черно море от Средиземно море. Така че - това е един своеобразен принос към подводната археология. Неслучайно в тази книга започвам в увода с една кратка информация, че на практика първите находки на котви постъпват в Националния исторически музей през 1987 година, от младия тогава уредник проф. Божидар Димитров, който сега от дълги години е директор на Националния исторически музей. Книгата дава представа за една дейност на музея, която е твърде специфична, а именно подводната археология. През годините именно Божидар Димитров със свои колеги от Института по тракология, Центъра по подводна археология, е извършвал редица проучвания, а екипът, който аз ръководя през последните 3 години, мисля, че се доказа в тази специфична изследователска дейност. Всъщност ние възобновихме, след едно кратко прекъсване, подводните проучвания в Черно море. Трябваше да издадем този Corpus ancorum или Каталог на котвите, за да поставим едно начало, което други колеги отдавна са се канели да направят – да се публикуват колекциите на всички български музеи, в които има подобни корабни артефакти. Книгата обхваща предмети, които се датират от II хилядолетие пр. Хр. до III век сл. Хр. Аз съм я разделил на няколко основни глави. Първата представя типологията на разнообразните котви и щокове, във втора глава разглеждам местонамирането, което до голяма степен е свързана с пристанищата на Аполония Понтика – големия гръцки полис на Западното Черноморие. В трета глава разглеждам проблеми в проучването и експонирането. И, разбира се, съществената част на книгата е каталогът – тези 155 предмета. Те са много точно описани – с параметри, с размери, графични възстановки, с разкошни фотоси. Тук заслуга има фотографът на Националния музей Тодор Димитров, с когото ние работим и под вода през последните години. В книгата има паралелен текст на английски, т.е. позволява и на хора извън България да се запознаят с нашето богатство. Според мен тя е своеобразен принос към проучването на морската археология и морската култура изобщо в крайбрежието на България. Фокус: Какви са перспективите на българското Черноморие за развитие на подводна археология? Иван Христов: Те са много големи. С подводна археология не се занимава само Националният исторически музей. Има един много мощен изследователски център - Центърът по подводна археология, който е базиран в град Созопол, с директор Христина Ангелова. Има отделни археолози, които се занимават с подводна археология, в Националния археологически институт с музей към БАН, колеги от Софийския университет. Имаме изследователи, които имат афинитет към археологията и морската история в Института по океанология във Варна, колеги от Археологическия музей във Варна. Консултант в нашите проучвания е проф. д.и.н. Калин Порожанов, който е един от доайените на подводната археология, и който се занимава активно именно с изследване на морската култура и археология. Това, което стои като проблематика пред Националния музей, е да се продължат проучванията в акваторията на град Созопол и град Черноморец. Миналата година открихме в едно потънало селище - тържище в района на град Черноморец, района на п-в Свети Никола, което смятаме, че е важно търговско средище. Заради природни процеси, развили се през последните 2000 години, то е залято, т.е. морското ниво се е вдигнало с 2 – 3 метра и останките на това селище сега са под вода. Първите находки, които излязоха миналата година, са много важни. В повечето случаи това са цели съдове, които се датират от V век пр. Хр. до III век сл. Хр., т.е. обхващат и римската епоха. Тази година ще проведем целенасочени проучвания. С развитието на план-квадратна мрежа, с използването на съвременни технически средства, ще проведем едно проучване на това селище, което вече ще успеем да датираме, да го обвържем с цялата история на древногръцкия полис Аполония (днешния град Созопол). В момента НИМ се готви целенасочено за организирането на тази експедиция, в която ще участват водолази от Созопол, Варна, Националния исторически музей. Ръководител на експедицията ще бъда аз, консултанти ще бъдат нашият директор и проф. Калин Порожанов. Разчитаме и на подкрепата на колегите от Центъра по подводна археология в град Созопол. Констатацията, че българското културно наследство е в риск на сушата, по същия начин важи и за културното наследство под вода. Т.е., както съм написал и в книгата, ако иманярите унищожават горния повърхностен слой на сушата на България – първите 20 – 30 - 40 см. чрез използването на металдетектори, може би същото се случва и под вода. Защото, ако броят на обучените леководолази в подводните центрове за начинаещи водолази се увеличи, оттам нямаме контрол какво ще се случи, когато се провеждат и учебни гмуркания, пък и целенасочени за търсенето на артефакти. Много от котвите, които морето е разкривало на пясъчното или каменливо дъно, по някакъв начин, са извадени. Те, за съжаление, не са стигнали до българските музеи и губим ценна информация в този аспект на морската култура, а именно корабоплаването. Много от находките в нашите плитки води и по крайбрежието са унищожени, заминали са по частни колекции, така че в риск е културното наследство на България под вода. Има един сериозен проблем, който всички колеги споделят. През годините финансирането на подводни археологически проучвания е много оскъдно, сведено е до много кратки експедиции в летния сезон. Липсват тези масирани кампании, които са били през 80-те години на миналия век под егидата на Института по тракология. В един момент аз си задавам въпроса - кой е на предна линия – дали подводните историци археолози или подводните иманяри, които имат недобри помисли за културното наследство? Но това е друга тема. Надявам се, че българското законодателство в тази насока ще бъде адекватно и вече се работи по този въпрос с някои поправки към необходимите закони. От Националния исторически музей искаме и се стремим всичко, което проучваме, да го популяризираме бързо, да го публикуваме, за да стане достояние на широката научна общност, а и не само. Оказва се, че поначало българинът е любопитен към своето минало, към своята история, българинът много чете литература. Един от принципите, който аз спазвам, когато пиша, е, че дори и да е строга научна литература, да се опитвам тя да е достъпна за по-широк кръг читатели. Така че книгата „Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Националния исторически музей” може да бъде и добро учебно помагало по история или водна археология – има такива курсове, които се провеждат в Софийския университет. Тя може да даде една представа за какво се използват котвите, къде точно, на какви корабите, как се закрепват щоковете към котвите, каква е разликата между котва и щок, защото много хора не знаят от кое време се датират, какви са проблемите на датирането в един по-широк контекст на Черноморието и Средиземноморието, какви други научни проблеми поражда тази проблематика. Така че, който се интересува от история на Черно море, в тази книга може да открие интересни факти, интересни предположения. Тя е много богато илюстрирана, така че се надявам да предизвика интерес. Фокус: Какви аналогии предизвикват находките за древното корабоплаване от българското Черноморие с находки в други региони на Балканите, като на пример по Средиземноморието, по крайбрежието на Мраморно море? Иван Христов: Това не е откритие на моя екип, а интересно наблюдение още от 80-те години на миналия век. Геолози са направили едно изследване специално на каменните котви, които са открити по цялото крайбрежие на нашето Черноморие, и се оказа, че специално каменните котви, които са с два – три отвора, са изработени от местна порода камъни. Това означава, че тези котви са свързани с местно традиционно корабоплаване. Ако предположим, че те се датират от края на II хилядолетие или цялото I хилядолетие, те безспорно са свързани с тракийското корабоплаване, за което имаме сведения и от писмените извори. Същият екип от геолози, който е изследвал каменни щокове, установява, че пък те са от порода камъни, която не е характерна за нашите земи, за нашето крайбрежие. Това означава, че те са свързани с кораби, които плават от далечни земи, например от Средиземно море, и влизат през проливите в Черно море. Едни такива детайлни наблюдения и изследвания, както ги наричаме ние - интердисциплинарни, могат да дадат някои отговори на въпроси, свързани с това откъде влизат корабите, какви са търговските връзки на наши древни градове с други краища на античния свят. В книгата съм разгледал някои паралели на надписи и врязани знаци на котвите и щоковете, които са открити на нашето Черноморие. Учудващо е, че при голяма част от тях се открива паралел с далечни краища на Средиземно море, от бреговете на Апенинския полуостров. Така че - котвата сама по себе си е една илюстрация и на търговски връзки, на далечни мореплавания. Има неща, които като се прочетат дори като хипотеза, могат да провокират търсенето на допълнителна литература (такава е посочена в книгата), да провокират заниманието в перспектива на някой млад учен, колега студент. Фокус: Какво е значението на познанието ни за древното корабоплаване за съвременния човек? Иван Христов: Честно казано, когато се занимавам с древна история - няма нищо ново под слънцето. Морската култура и манталитетът на хората, които населяват крайбрежието, не се е променил. Отношението на древния човек, а и на съвременния българин към морето, не се е променило през вековете. Има една стара максима, че всичко, което е извън морето, е провинция. Може би наистина хората, които живеят по крайбрежието, морските хора, гледайки тази необятна равна морска шир смятат, че всъщност чрез морето се развива една друга култура, с много по-бързи темпове. Хората имат много по-широк мироглед. Те са конструирани като психика, като индивидуалност по-различно от хората, които живеят в планинските райони. Чрез морето се отварят пътища за контакти не само за търговия, но и за обмяна на идеи, на култура, на религия, на всичко, което е находчиво. Нещата от древността не са се променили. Може би единственото, от което съвременният жител на крайморските земи страда, е, че без да се усеща, той систематично унищожава морското богатство. Говоря не само за археология, а и за биоразнообразие. Ние бавно и систематично унищожаваме флората и фауната на Черно море. Това е факт, който и специалисти в други научни дисциплини споделят. За съжаление, ние бавно съсипваме и крайбрежната ивица, застроявайки разкошни пясъчни ивици и дюни с бетонни безумия, които след десетилетия няма да има кой да използва. Повтаря се един лош процес, познат от Испания – много бетон, много градеж, лоша инфраструктура, канализация, лоши условия. И в крайна сметка след десетилетия може би ще се наложи ние да рушим това, което сме построили без да мислим в перспектива. Все още е в риск от съсипване българското ни крайбрежие и унищожаване на това, което е привличало миналия век туристи от Централна, Източна Европа, Съветския съюз. Въпреки че сега се отчита един прираст и се предполага, че ще има такъв, на туристи от цял свят, мисля, че много от тях ще останат разочаровани от онова, което видят като инфраструктура и от градежи. Ако трябва да се върнем по-сериозно на темата – мисля, че трябва по-сериозно да се обърне внимание на охраната на нашето културно наследство под вода. Например ние предприехме мерки вследствие на нашите проучвания миналата година в землището на град Черноморец. По закон извикахме комисии, които да определят границите на новооткритите обекти, както на една разкошна ранновизантийска крепост, така и на потъналото селище тържище. Тази комисия, която беше със заповед на министъра на културата, определи едни много широки граници както на сушата за мониторинг и контрол на строежи, на охрана на обектите, така и на една широка акватория, отстояща по 500 метра от бреговете на п-в Свети Никола, в които трябва да има мониторинг и много строг контрол на тези, които се гмуркат. Т.е. когато отиваш да ровиш на дъното за рапани и миди, неминуемо можеш да попаднеш на артефакти от древността. Трябва да има контрол над тези водолази, когато влизат и излизат, какво правят под водата и т.н. Затова направих паралел със сухоземните иманяри. Същите проблеми важат и под вода. Под вода има страшно много още останки, слава Богу. Дано и държавата да намери ресурси да финансира подводната археология. Защото дълго време и миналата година кампаниите на министър Дянков, пък и предишни, и министри на културата се говореше за паметници на сушата – програма „Виа понтика”, програма „Родопика”, програма „Долината на тракийските царе”, програма „Стари столици”. Това са важни неща, но никой не говореше за финансиране на подводна археология. Това се считаше за екзотика или поне едно капризно щение на група археолози, които се забавляват да се къпят в морето. Напротив – работата на подводните археолози е много отговорна, тя е 5 пъти по-трудна от тази на сушата, защото там се изисква да се работи със специализирана апаратура, много пъти с риск за живота на изследователите, за здравето им и т.н. Може би трябва в бъдеще да се намери този баланс между сухоземната и водната археология. Фокус: Вярно ли е, че някои от показаните в изданието каменни котви са се използвали до 19 век от рибарите по българското Черноморие? Иван Христов: Да, точно така е. Това е въпрос, свързан специално с датировката на каменните котви. Това е един много консервативен материал и както казва покойният израелски археолог Авнер Рабан - трябва много внимателно да обръщаме внимание на контекста на намиране на тези котви. Той публикува преди няколко години един такъв пример от древна Цезарея на крайбрежието на Израел, където намерените котви са привидно праисторически, а всъщност са от средновековен контекст от времето на кръстоносните походи. По инерция всички смятаха тези котви с 2 или 3 отвора за древни, антични, но се оказа, че не е така. В разговор с проф. Божидар Димитров той се сети за едни интересни сведения в описанията на италиански пътешественици за нашето Черноморско крайбрежие. В извори на италиански език от 17 век се описва се една ситуация, при която корабът, подминавайки района на днешния град Китен, изхвърлял каменни тежести. Преводът е, че изхвърлял каменни котви. Имаме дори запазени в днешна Румъния описани етнографски данни от експедиции, че някои рибари дори до края на 19 век са използвали такива каменни котви за тежест. Подводната археология не е свързана само с намирането на предмети и извличането им на сушата. Това не е иманярско занимание. Важно е, когато един артефакт се открие, той да бъде много точно документиран в контекста на намирането, за да се избегнат именно тези грешки, които са свързани с датировката. Защото при каменните котви имаме доста сериозни проблеми за датировката и начина на използване на тези предмети – доколко те са тежести. Изследователката Хонор Фрост също казва, че трябва да се гледат всички детайли, не само размера и това, че котвата е с три отвора, а как са направени отворите, начина на изработка. Тя още навремето отличи нашите котви, откривани в нашето Черноморие, от другите от Средиземноморието, които също могат да бъдат датирани от по-късни времена. Тя забеляза, че голяма част от каменните котви от Черно море всъщност са наистина древни. Изисква се наблюдението на добрия специалист. При щоковете проблеми няма. И каменните, и оловните са използвани в една класическа епоха, където нещата са по-ясни. Ние имаме едни паралели основно от Средиземноморието, езерото Неми. Това е един класически пример от 30-те години на миналия век за два проучвани от италиански археолози кораба от времето на император Калигула. При тях много точно са документирани как са използвани щоковете как се използват, формата на котвата. Това са дървени котви, които използват щокове. Те са по-прецизно документирано, но и при тях има интересни въпроси за решаване, някои надписи, които се появяват по тях. Що се отнася до каменните – за българската археология те са един много провокативен елемент от проучванията, да се прецизират епохите, да се прецизира датировката, защото не бива да смятаме, че траките са живели като диваци по планините и са се занимавали само със скотовъдство, минно дело, война и грабежи. Напротив, изрично старогръцките историци пишат за тракийска хегемония по моретата, тракийско корабоплаване, за активното използване на котви, на кораби с въпросните каменни котви по време на Троянската война. Защото голяма част от съюзниците на Приам са именно тракийски владетели, които прехвърлят своите контингенти към Мала Азия през проливите именно чрез кораби. Така че траките също имат своето място в световната морска история и корабоплаване. Фокус: Казахте, че ще ръководите експедиция в Черноморец. Къде другаде ще работите през този сезон? Иван Христов: Планираме две проучвания. Едното е продължение на изследванията на ранновизантийската крепост на нос Акра. Миналата година там направихме сериозна експедиция, проучвайки южния сектор на крепостта, сега предстои да се проучи северният. Де факто ще имаме една цялостна представа за датировката и за планировката на това укрепено селище. Следваща стъпка ще бъде подводна експедиция. Тя е продължение на сухоземната, защото това антично селище под вода достига 300 метра южно от крепостта на нос Акра. Ще видим как се изместват във времето, в исторически период, корабните стоянки, пристанищните съоръжения. Така че - сериозните занимания на Националния музей ще бъдат свързани като археология в град Черноморец. Другата експедиция е възобновяване на проучванията на връх Кози грамади, землището на село Старосел, община Хисаря. Там става въпрос за един античен комплекс от национално значение, обявен от министъра на културата миналата година. Разположен е на 61 хектара. Става въпрос за проучването на един елемент от този комплекс – светилището на връх Кози грамади, което е неделима част от тракийската владетелска резиденция, разположена в югоизточното подножие на този средногорски връх. Там ще започнем нашите проучвания може би в края на юли. Ще участват студенти от Университета по библиотекознание и информационни технологии, старият екип на експедицията. Предвижда се да се закрие сезонът именно с тази експедиция. На традиционния обект Состра, римската крайпътна станция кастел в Троянския край, която дълги години се проучва от екип на Националния музей и колеги от БАН, тази година ще работи екип от Археологическия институт, като НИМ ще се включи в публикуване на резултатите от тракийското светилище на конника край Состра, което миналата година цялостно проучихме съвместно с колегата Сергей Торбатов. Предвижда се едно разкошно издание през октомври. Тогава в Музея на занаятите в Троян ще бъде организирана и тематична изложба, посветена на откритията в светилището на конника. Ние ще представим книгата – своеобразен каталог на това, което се съхранява от античната станция и кастел в Троянския музей. Изложбата ще бъде свързана с традиционните културни тържества на град Троян и годишнината от обявяването на Троян за град през 1868 година. Имаме утвърден план. Надявам се финансирането, което е планирано от няколко месеца, и има механизми за неговото осигуряване, да не се объркат нещата и ние да си свършим работата добре. Мария КАЛОЯНОВА

6 Април 2013 | 16:15 | Агенция "Фокус"