1330 г., на 28 юли, в битката при Велбъжд българската войска начело с Михаил III Шишман търпи поражение от сърбите начело с крал Стефан Урош III Дечански. През 1879 г. - в София излиза първият брой на "Държавен вестник".

През 1913 г. е сключен Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г. В 1920 г. Софийската духовна семинария е преместена в Рилския манастир, а сградата й е предадена на Агрономическия факултет на Университета. На 28 юли е роден Васил Коларов, министър-председател на България. На тази дата умира Михаил III Шишман-Асен – български цар.

2015 г.

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ първа степен на д-р Анастасия Мозер, "за изключително големите ѝ заслуги за утвърждаване на демокрацията и евроатлантическите ценности в Република България“.

2014 г.

Президентът Росен Плевнелиев връчва мандат за съставяне на правителство в рамките на този парламент на третата по численост парламентарно представена политическа сила ДПС.

2006 г.

Премиерът и лидер на БСП Сергей Станишев обявява на разширено заседание на Висшия съвет на БСП в Габрово, че Георги Първанов е техният кандидат за президент на изборите. Сергей Станишев заявява, че БСП дава положителна оценка на първия мандат на Георги Първанов.

2006 г.

Заминава втората част от контингента на България в Кабул. Преди да заминат Военнослужещите от Военновъздушните сили се подготвят повече от 9 месеца за изпълнение на своите задачи в Кабул. Това е първата задгранична мисия на Военновъздушните ни сили. Контингентът започва изпълнява своите задачи от 1 август.

2000 г.

Военна прокуратура открива в дома на главния прокурор Никола Филчев подслушвателни устройства. Новината е съобщена с факс до медиите. В нея се казва, че в апартамент от същия жилищен блок, обитаван от пенсионирания служител на СОТИ Пламен Арсов, е намерена т. нар. “базова станция". Тя е връзката между подслушвателната техника, вградена в апартамента на Филчев, и централата на СОТИ в сградата на МВР. Подслушвателната централа е свързана с още четири апартамента, сред които този на депутатката от БСП Дора Янкова и на друг прокурор. Военна прокуратура образува дело.

1995 г.

Провежда се общопартийна конференция на БСП, която приема документа "Перспектива за България"

На нея за пръв път проличават противоречията вътре в БСП, формулирани в изказването на главния редактор на партийния вестник "Дума" Стефан Продев като сблъсък между "червените бабички" и "червените мобифони".

1993 г.

Комитетът по пощите и далекосъобщенията издава първа лицензия за национален оператор на система за персонално повикване (пейджинг) NP/13-01 на "Глобал и Джордан" - София.

1920 г.

Софийската духовна семинария е преместена в Рилския манастир, а сградата й е предадена на Агрономическия факултет на Университета.

Тази стъпка е предприета с постановление на правителството, въпреки протестите на Светия синод и на опозицията. Светият синод заплашва кабинета и БЗНС с отлъчване от църквата. Решението е отменено на 21 юли 1923 г., но двете учебни заведения съжителстват до септември 1925 г.

1913 г.

Сключен е Букурещкият мирен договор за мир, с който приключва Междусъюзническата война от 1913 г.

Този договор е подписан между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Според него Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. С подписването на тези договори България не само е лишена в значителна степен от освободените от нея по време на Балканската война 1912 г.-1913 г. земи, но понася и тежки финансови и други загуби. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.

Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но при все това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола. Изходът от войната показва по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да е напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната спечелва не България, а Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искали да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.

1902 г.

В София се провежда десети конгрес на македонската емиграция.

Възникват два комитета: на Стоян Михайловски и ген. Иван Цончев под влияние на Двореца, а вторият - на Христо Станишев и Тома Карайовов под влияние на Вътрешната организация.

1879 г.

В София излиза първият брой на "Държавен вестник".

Първоначално излиза веднъж седмично, от третата година – 2 пъти, от дванадесетата година– всеки присъствен ден. През първите 12 години има характер на държавно информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно се ориентира към публикуване на влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и други, регистрира официални документи – конвенции, договори и други. В неофициалната си част предоставя място за публикации на различни съдебни институции. Продължава да излиза и след 9 септември 1944 г. до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от "Известия на Президиума на Народното събрание".

1330 г.

В битката при Велбъжд българската войска начело с Михаил III Шишман търпи поражение от сърбите начело с крал Стефан Урош III Дечански.

Между двете страни вече е било постигнато временно примирие, но наблюдавайки разпръсването на българските отряди в широк периметър, сръбският крал нарушава споразумението. При изненадващото сръбско нападение българският цар се оказва с малобройна войска, която претърпява поражение. Голяма част от войниците са избити. Според едни извори цар Михаил ІІІ Шишман загива в битката, а според други е пленен и убит лично от сръбския крал.

На тази дата са родени:

1957 г.

Роден е Иван Павлов Такев – български журналист.

Завършва специалност “Българска филология" в СУ “Св. Климент Охридски"през 1983 г. и Факултета по журналистика през 1989 г. Работи в БНР от 1985 г. като редактор в главна редакция “Програма" и главна редакция “Култура". От 1989 г. до 1991 г. е в Радио “Свободна Европа"; от 1991 г. до 1992 г. е репортер в “По света и у нас". От 1992 г. до 1998 г. е водещ на телевизионно предаване “Отзвук". В периода 1997 г.-1998 г. е главен редактор на главна редакция “Публицистика". От декември 2001 г. е член на Управителния съвет на БНТ.

1946 г.

Родена е Иванка Гръбчева – българска кинорежисьорка.

Завършва режисура в Бабелсберг през 1967 г. Един от първомайсторите на български детски филм. Творчество: "Искам да живея" (1970 г.), "Глутницата" (1972 г.), "Деца играят вън" (тв, 1973 г.), "Изпити по никое време" (1974 г.), "При никого" (1975 г.), "Хирурзи" (1977 г.), "Войната на таралежите" (тв, 1979 г.), "Пришествие" (1981 г.), "Най-тежкият грях" (1982 г.), "Златната река" (1983 г.), "В името на народа" (тв, 1984 г.), "Тринадесетата годеница на принца" (1987 г.), "Ева от третия етаж" (1987 г.), "Карнавалът" (1990 г.), "Жребият" (1993 г.), "Големите игри" (тв, 1999 г.), "Една калория нежност" (2002 г., по сценарий на Георги Данаилов).

1935 г.

Роден е Владимир Дамянов Башев – български поет и преводач.

Завършва специалност "Българска литература" в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е във вестник "Народна младеж", вестник "Работническо дело", вестник "Пулс", заместник-главен редактор на вестник "Литературен фронт", член на УС на СБП. Президент е на българо-съветски клуб на младата творческа интелигенция. Член е на УС на СБП, на ГК на ДКМС в София, на ЦК на ДКМС. Превежда "Избрани стихотворения" (1965 г.) от Евгени Евтушенко, "Стихове и поеми" (1966 г.) от А. Вознесенски. Носител е на Димитровска награда (1967г.). Загива при злополука на 19 ноември 1967 г.

Стихосбирки: "Тревожни антени" (1957 г.), "Преодоляване на гравитацията" (1960 г.), "Желязно време" (1962 г.), "Нецелунати момичета" (1963 г.), "Магазин за часовници" (1964 г.), "Възраст" (1966 г.), "Ателие" (1967 г.), "Избрани стихотворения" (1968 г.), "Прекрасната зависимост. Публицистика" (1972 г.), "Избрани стихотворения" (1974 г.), "Лирика" (1978 г., руски език), "Стихотворения за живите" (1981 г.), "Открих звезда" (1986 г.), "Звездни избраници" (1995 г.).

1927 г.

Роден е Януш Вазов – режисьор и сценарист. Завършва режисура във ФАМУ, Прага. Автор е на над 50 късометражни филма, между които: "Копривщица" (1958), "Кукери" (1960), "Първата пушка" (1960), "Неразбрани игри" (1961), "Мълчаливата борба" (1963), "Сянка над празника" (1968), "Спомен за Йордан Йовков" (1980). Игралните му филми - "Завръщане" (1967), "С особено мнение" (1970 г., съвместно с Лада Бояджиева), "Десет дни неплатени" (1972), "Изкуствената патица" (1974), "Катина" (1976), "Игра на любов" (1979), "Третото лице на монетата" (1983 г.), "Степни хора" (1986), са посветени както на миналото, така и на нравствените дилеми на съвременността. По-късно дейността му е изцяло свързана с книгоразпространение.

1896 г.

Роден е Димитър Цолов – български архитект, член -кореспондент на БАН през 1961 г. Съвместно с И. Васильов, проектира Университетската библиотека, НБ, преустройството на църквата “Св. Неделя", БНБ - София и други.

1877 г.

Роден е Васил Коларов, министър-председател на България

На тази дата умират:

2002 г.

На 58-годишна възраст умира Любомир Собаджиев - учредител на Движение “Гражданска инициатива" и един от създателите на СДС.

Роден е на 18 юни 1944 г. в град Русе. Завършва техникум по корабоплаване. В периода до 10 ноември1989 г. е осъждан два пъти за противодържавна дейност, след като е основал през 1969 г. правозащитна група, разпространила множество материали, а след това от 1976 г. е куриер, представител и кореспондент на “Амнести Интернешънъл" в България. На 25 декември 1988 г. заема поста председател на основания Съюз за гражданска инициатива. През ноември 1989 г. става председател на Национално движение “Гражданска инициатива", което е сред основателите на СДС.

1980 г.

Умира Димо Казасов (1886 - 1980)- политик, публицист, общественик, писател. Роден е на 5 септември 1886 г. в Трявна. Завършва гимназия в Русе през 1904 г. Секретар е на Българския учителски съюз; редактор е на неговия печатен орган “Съзнание" от 1914 г. до 1920 г. Деец е на БСДП, член на ЦК на БСДП, редактор на вестник “Народ" от 1920 г. до 1923 г. Участва в Деветоюнския преврат и влиза в правителството на Народния сговор (до 15 февруари 1924 г., когато подава оставка). Като общественик развива активна дейност в различни културни и политически сдружения. Основател е и ръководител на политическия кръг “Звено" от 1927 г. до 1934 г. Взема участие в преврата на 19 май 1934 г. Пълномощен министър в Белград от 1934 г. до 1936 г., основател е на вестник “Балкан" през 1936 г. издание, подчинено на идеята за сближаване на балканските народи. От 1936 г. до 1944 г. е председател на Комитета за защита и амнистия на политически борци. Член е на нелегалния комитет на ОФ от 1943 г. Министър на пропагандата от 1944 г. до 1945 г., на информацията и изкуствата от 1945 г. до 1947 г., директор на издателствата, полиграфията и търговията с печатни произведения от 1950 г. до 1958 г. Главен редактор е на редица всекидневници преди 9 септември 1944 г.

1972 г.

Умира дипломатът Иван Станчов (1887 - 1972). Роден е на 17 декември 1887 г. в Санкт Петербург. Завършва френски лицей в Париж през 1913 г., средно образование във френски католически колеж в Пловдив през 1915 г. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, изпратен е на фронта в Македония (1917 г. -1918 г.). Завършва право в университета във Фрибур, Швейцария през 1923 г. Работи в Министерството на външните работи на България през 1928 г. Дипломат в Българската легация в Рим от 1931 г. до 1936 г.; началник-отдел “Консулски" в Министерството на външните работи от 1937 г. до 1942 г.; генерален консул на България в Галац, Румъния (1942 г. - юни 1944 г.); генерален консул в Истанбул, Турция (юли 1944 г.). Емигрира във Фрибур, Швейцария (май 1945 г.) и в САЩ (август 1946 г.). До смъртта си живее и работи в малка ферма в щат Мериленд, подпомага български емигранти. Неговият архив и този на баща му Димитър Станчов са пренесени в България през 1999 г. Автор е на мемоарите “Дипломат и градинар" (2000 г., на български).

1952 г.

Умира Димо Сотиров – български художник.

Учи в Държавното рисувално училище през 1898 г. при П. Клисуров и Ив. Ангелов. Завършва Академията за изящни изкуства в Париж при Л. Бона и Л. Мерсон. Рисува предимно портрети. Негови картини има в Националната художествена галерия, в художествени галерии на Пловдив, Враца, Ст. Загора.

По-известни платна: “Портрет на жена" (около 1915 г.), “Мечта" (1920 г.), “Автопортрет" (1920 г.), “Кехлибареното колие" (1920 г.), “Есен" и други.

1923 г.

Умира Найчо Цанов – български обществен и политически деец, публицист.

Роден е през 1857 г. Брат на И. Цанов. Редактира вестник “Свобода" от 1883 г. до 1884 г. и “Народен лист" от 1894 г. до 1898 г. Участва като доброволец в Сръбско-българската война през 1885 г. През 1902 г. се отделя от Демократическата партия; от 1906 г. до 1926 г. е начело на Радикалдемократическа партия. През 1896 г. -1908 г. и 1911 г. -1918 г. е избиран за народен представител от видинския избирателен район. Води борба срещу участието на България в Първата световна война на страната на Германия. Взема участие в събора на Конституционния блок (1922 г.), насочен срещу правителството на Ал. Стамболийски. Автор е на “Царят на българите и погромът" (1914 г.).

1330 г.

Умира Михаил III Шишман-Асен – български цар от 1322 г. до 1330 г., син на видинския деспот Шишман, когото наследява след 1310 г.

Българските извори сочат, че е роден преди 1292 г. Във Венецианския списък на приятелски настроените владетели през 1313 г. е наречен “деспот на България, господар на Видин". Съпругата му Ана-Неда е дъщеря на сръбския крал Ст. Милутин. Има 3 синове: Иван-Стефан, Михаил и Шишман. Избран е за цар след смъртта на Георги II Тертер през 1322 г. Потомък на е на Асеневци, най-вероятно по майчина линия. След успешна война с Византия възстановява българската власт в Северна Тракия и по Черноморието. Жени се за царица Мария Палеологина, вдовица на цар Теодор-Светослав, сестра на византийския император Андроник III, и става законен наследник на династията Тертеровци. В гражданската война във Византия подкрепя Андроник III, но през 1328 г. тайно влиза в съглашение с Андроник II (всъщност прави опит с изненада да превземе Константинопол, използва войската на пълководеца Иван Русина). Подписва договор с Византия срещу Сърбия.

Намира смъртта си във Велбъждската битка. Сражение между български и сръбски войски, станало на 28 юли край Велбъжд (днешен Кюстендил).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;