На тази дата през 1997 г. започва Деветата национална конференция на СДС, на която е прието решение за превръщането на СДС в политическа партия, а Иван Костов е преизбран за председател на СДС.

През 1994 г. президентът Желю Желев подписва в Брюксел рамковия договор за присъединяване на България към инициативата "Партньорство за мир".

По стар стил 14 февруари е празник на лозарите и винопроизводителите, известен като Трифон Зарезан.

2002 г.

Стоян Ганев, който се намира в САЩ, заявява, че напуска поста директор на кабинета на премиера Симеон Сакскобургготски.

Стоян Ганев е български юрист, политик. През 1973 г. завършва специалност "Право" в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Преподавател е в Юридическия факултет на Софийския университет и в школата на МВР, Симеоново (1985-1989 г.). Председател е на Обединения демократичен център. През 1991-1992 г. е съпредседател на парламентарна група на СДС. През 1991 г. е министър на външните работи в правителството на Филип Димитров. През 1992 г. е председател на 47-а сесия на ОС на ООН. Освободен е от тази длъжност през февруари 2002 г.

2001 г.

"Зееви Груп"-холдинг спира полетите на Националната авиокомпания "Балкан".

На 30 юни 1999 г. е подписан договор за продажба на около 70 % от националния въздушен превозвач "Балкан" на израелския консорциум “Зееви Груп" за 150 000 000 долара. Новият собственик се задължава да инвестира 100 000 000 долара и да запази характера на фирмата.

1997 г.

Започва Деветата национална конференция на СДС, на която е прието решение за превръщането на СДС в политическа партия, а Иван Костов е преизбран за председател на СДС.

1995 г.

Българският президент д-р Желю Желев и американският президент Бил Клинтън подписват във Вашингтон Съвместна декларация за отношенията между двете страни.

1994 г.

Президентът Желю Желев подписва в Брюксел рамковия договор за присъединяване на България към инициативата "Партньорство за мир".

Тя е инициатива на НАТО, която цели разширяване и интензифициране на политическото и военното сътрудничество в Европа. На 12 януари България изразява съгласие да подпише рамков договор за инициативата на НАТО. На 25 ноември 1994 г. е подписана програма за индивидуално сътрудничество. На 6 април 1996 г. XXXVII НС ратифицира присъединяването на България към програмата "Партньорство за мир".

1966 г.

На посещение в България пристигат генералният секретар на ЦК на Румънската комунистическа партия Николае Чаушеску и министър-председателят на Румъния Йон Георге Маурер.

1939 г.

Завършва първата конференция на българските православни църкви в Северна Америка.

1937 г.

На Конгрес на селскостопанските задруги е учреден Общ съюз на българските земеделци.

1921 г.

В София е основан Съюз на артистите в България.

1920 г.

Учредена е тайна Македонска дружба с ръководител д-р Владимир Руменов и заместници Евтим Спространов и Христо Михайлов.

1913 г.

При Шаркьой българските войски устройват минно заграждение. Поради липса на подходящи съдове матросите били принудени да товарят на ръце мините, всяка една от които тежала 520 кг, на лодки, съединени по две и образуващи плотове. Заложени били 14 мини, групирани в две банки.

1893 г.

На рождения ден на княз Фердинанд митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) държи проповед за "неделя на православието". Той изразява неодобрение от предстоящите промени в конституцията за вярата на престолонаследника. Той е арестуван и е осъден на вечно заточение в Гложенския манастир. След свалянето на Стамболов от власт е амнистиран и тържествено посрещнат в Търново на 21 март 1895 г.

На тази дата са родени:

1943 г.

Роден е Янко Миладинов - български композитор и аранжор. Дейността му, свързана със забавната музика, започва в началото на 60-те години в различни оркестри (от трио до комбо), в които придобива опит и като аранжор. Композира от началото на 70-те години. Първата му записана песен е “Вечерен бяг", изпълнена от М. Иванова през 1971 г. Автор е на повече от 150 песни и оркестрови пиеси. През 1983 г. е направен филм - творчески портрет на Миладинов, озаглавен “Най-хубавият лъч". Негови песни са издавани на грамофонни плочи в СССР (бивш) и Куба.

1911 г.

Роден е Асен Борисов Дацев - български физик. Завършва физика в Софийския университет през 1933 г. В периода 1934-1938 г. специализира в Париж. През 1938 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема "Потенциални бариери и решения на уравнението на Шрьодингер". Съветник е в посолството на България в Москва от 1946 г. до 1947 г. Професор е от 1950 г., декан от 1950 г. до 1955 г. на Физико-математическия факултет. От 1955 г. е ръководител на Катедрата по теоретична физика в Софийския университет. От 1961 г. е академик. През 1952 г. става член-кореспондент на БАН. Ръководи секция "Квантова механика и твърдо тяло" в Института по физика на твърдото тяло при БАН (1962-1977 г.). От 1962 до 1968 г. работи като секретар на Отделението за математически и физически науки при БАН. Изследванията му са в областта на теоретичната физика - предимно по класическа топлопроводимост; разработва метод за решаване на задачата за топлопроводимост в нееднородни твърди тела при 1, 2 и 3 измерение. Прави опит да преустрои квантовата механика на нова физическа база и обобщава уравнението на Шрьодингер.

1896 г.

Роден е Георги Василев Шейтанов - български анархист, публицист. След 1911 г. заради антидържавна дейност в продължение на 12 години (до смъртта си) живее в нелегалност. Емигрира с чужд паспорт през Варна в Кюстенджа, Цариград, Яфа, Кайро, Александрия, Марсилия, Париж. Свързва се с дейци на френската левица, с български и руски емигранти. Завръща се в България през 1914 г. След престрелка с полицията край Казанлък е заловен и затворен отначало в Пловдивския, а по-късно в Софийския централен затвор (1915-1917 г.). В затвора организира бунтове, среща се с Ал. Стамболийски, Р. Даскалов, А. Пруткин. През юни 1917 г. успява да избяга от затвора. Организира бойни групи, а през март 1918 г. е в Москва, за да се свърже с дейци на болшевишката партия (К. Радек, Кр. Раковски). По време на Владайското въстание се връща отново в България, но въстанието вече е потушено. При акция през октомври 1919 г. е арестуван и изпратен в Сливенския затвор, избягва през март 1920 г. На 15 август 1920 г. в Търновския балкан започва издаването на нелегалния в. “Бунт", от който излизат 3 броя. През 1925 г. води чета в Търновския балкан. През май четата е разбита, а на 27 май е заловен край Нова Загора. Убит е на 2 юни в околностите на гара Белово.

1883 г.

Роден е Никола Атанасов Абаджиев - български музикален педагог и критик. Завършва Пловдивската гимназия и Брюкселската консерватория. Професор е в Музикалната академия, София. Автор е на статии и критика в български музикални списания, в сп. "Българска мисъл" и др. През 1917 г. е редактор на сп. "Театър и музика". Превежда ("Бетховен" от Ромен Ролан, "Моцарт" от Камил Белег и др.).

1878 г.

Роден е Александър Николов Божинов - един от създателите на българската художествена карикатура. Автор е на многобройни стихотворения, разкази, фейлетони, спомени, пътеписи. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София през 1902 г. Специализира в Мюнхен. Дописен член е на БАН от 1929 г., редовен член от 1941 г.

1861 г.

Роден е във Виена Фердинанд I Сакскобургготски, запасен поручик от Австрийската армия. Избран за княз на България от Великото народно събрание на 07.07.1887 г. С обявяването на независимостта на България с Манифест на 22.09.1908 г. княз Фердинанд е провъзгласен за цар на българите.

1854 г.

Роден е Михаил Константинов Сарафов - български общественик и дипломат, първи директор и основател на Статистическия институт в България. Член е на БАН. Завършва гимназия в Загреб, математика и финанси в Париж (Сорбоната). През 1881 г. е министър на просветата, през 1883 г. е министър на финансите, от 1893 до 1896 г. е директор на българска гимназия в Солун. През 1901 г. заема поста министър на вътрешните работи. Година по-късно е министър на финансите. През 1903 г. е дипломатически агент във Виена, от 1909 г. е пълномощен министър в Цариград. От 1919 г. е член на българската делегация по сключване на мира в Ньой. Автор е на научни трудове по статистика и финанси, между които: “Населението на Княжество България според първите три преброявания" (1893 г.), “Бюджетът на Княжество България през десетилетието 1879-1888" (1894 г.). Оставя много архиви за създаването на новата българска държава и политически борби в началото на нейното съществуване.

1840 г.

Роден е Иван Димитров Доспевски - български художник, иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа, читалищен и театрален деец, фотограф.

На тази дата умират:

2012 г.

Умира Александър Николов Авджиев е български журналист и телевизионен водещ.

Завършва българска филология в Софийския университет "Св. Кл. Охридски“ през 1985 г. Началото на неговата журналистическа кариера тръгва от БНР, където е водещ на предаването "Хоризонт на вълните на младостта“. През 1987 г. става репортер и водещ на информационни емисии в Българската телевизия. От 1988 до 2002 г. е водещ на популярното съботно предаване "Добро утро“. Прави интервюта с Кейт Буш, Микеле Плачидо, Джейсън Донован, Шейкън Стивънс, Линдзи Андерсон, Бони Тайлър, "Бакара“, Си Си Кеч, Фабио Тести, Моника Вити, Джанкарло Джанини, Джани Моранди, Джани Ривера, Франц Бекенбауер, Нормън Уиздъм и много други известни личности. През 2002-2004 г. става отговорен редактор и един от водещите на сутрешния блок "Денят започва“, а през 2004-2008 г. ръководи главна редакция "Общество“ в телевизията. От 2005 г. е водещ на предаването "Навигатор“. Предаването е спряно, тъй като е неудобно за парламентарно представени политически сили. До последните години от живота си Авджиев работи към дирекция "Външни продукции".

2000 г.

Умира Кръстьо Анков Горанов - български философ марксист, социолог и естет, член-кореспондент на БАН (1984 г.). Роден е на 26 септември 1931 г. в Перник. Защитава дисертация в Института по философия в Академията на науките на СССР (1959 г.) и докторат в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС (1968 г.). Професор е по социология (1970 г.) и професор по философия във ВИТИЗ "Кр. Сарафов" (дн. НАТФИЗ). Директор е на Института за култура при БАН (1971 г.), народен представител е в VII ВНС. Някои съчинения: "Съдържание и форма в изкуството" (1958 г.), "Художествен образ и съвременност" (1967 г.), "Основи на естетиката" (1986 г.) и др.

1976 г.

Умира Жана Гендова (Иванка Иванова) - българска филмова актриса. От 1917 г. е съпруга на В. Гендов. Участва в комедията му "Любовта е лудост". Изпълнява главните роли във филмите от "Дяволът в София" (1921 г.) до "Земята гори" (1937 г.).

1969 г.

Умира Никола Михайлов Балабанов - български драматичен артист. Роден е на 25 декември 1898 г. в Щип. Брат е на Ал. Балабанов. От 1928 г. е в Народния театър, София. Роли: (под режисурата на Н. Масалитинов и Хрисан Цанков): Берчек (в "Дибук" от Ан Ски), Панико (в "Топаз" от М. Паньол), Тони (в "Периферия" от Фр. Лангер), Вражалецът (в едноименната пиеса от Ст. Костов), Серафим Фламбо (в "Орлето" от Ед. Ростан) и др.

1957 г.

Умира Павел Димитров Делирадев - български историк, географ, пропагандатор на социалистически идеи, общественик. В София следва политическа икономия, философия, конституционно право и география. За кратко време е в Одеса. Основател е на Общ синдикален съюз на работниците (1903 г.), участник в македонско освободително движение (лявото крило на ВМОРО). Работи като редактор в различни леви издания, публикува статии за Ленин и руска революция. Един от основателите е на Ючбунарската комунистическа организация в София. Написва около 15 книги върху обществени и социално-политически въпроси. Работи върху проблеми на българската история и география.

1953 г.

Умира Николай Вранчев - български писател и преводач. Роден е на 20 януари 1882 г. Най-значителното литературно дело на Вранчев е издаваната от него в продължение на десетки години библиотека "Ралица", предназначена за учениците от гимназията. С нея той си спечелва името на един от големите български преводачи и познавачи на класическата западноевропейска и световна литература. Тя включва над 50 книги. Връх в преводаческата дейност на Вранчев е преводът на "Илиада" и "Одисея". Автор е на пътеписи, спомени, разкази, превежда творби на Омир, Есхил, Данте, Шекспир, Шилер, Гьоте, Хайне. Съчинения: "По висините на Родопа" (1930 г.), "У дома" (1935 г.), "Там, де лимоните цъфтят. Пътни картини от Гърция: видяно и бленувано" (1939 г.), "Българи мохамедани (помаци)" (1948 г.) и др.

1944 г.

Умира Гено Киров (Гено Киров Генов) - български драматичен артист. От 1890 г. е артист в Столичната драматично-оперна трупа. През 1895 г. спечелва стипендия и учи драматично изкуство в московския Малий театър. Дебютира в драматичната трупа “Сълза и смях" на 3 октомври 1899 г. с ролята на цар Иван Василиевич (“Василиса Мелентиева" от А. Н. Островски). Играе в Народния театър в София. Един от основоположниците е на българското рецитаторско изкуство. Изпълнява предимно комедийни и характерни роли. Проявява се като преводач (основно на пиеси), театрален критик и педагог. Автор е на “Методическо ръководство за актьори" (4 ч., 1907-1926 г.).

1944 г.

Умира Цветан Спасов - български поет, деец на младежкото комунистическо движение. Член на БОНСС (1938 г.) и на БКП (1940 г.). Взема участие в т. нар. Соболева акция (1940-1941 г.). Минава в нелегалност през март 1942 г. През юни същата година получава задочно смъртна присъда. Работи в София, където е включен в комисия към ЦК на РМС. Заловен е от полицията и откаран в Школата за запасни офицери, откъдето успява да избяга. От август до ноември 1943 г. е политкомисар на Баркашката чета. Заедно със Сл. Алексиев е обграден от полицията в яташка квартира и за да не бъдат заловени живи, двамата се самоубиват.

1916 г.

Умира Петко Юрданов Тодоров - български писател. През 1896 г. заминава заедно с брат си Христо Тодоров в Тулуза (Франция), където постъпва в “Лисе насионал". Сътрудничи на в.“Ла Депеш" с Ж. Жорес. Привърженик е на социализма. След завръщането си редактира в. “Законност" (заедно с Ив. Беливанов). Следва право в Берн, Швейцария (1898 г.), литература в Берлин и Лайпциг (1904 г.). Посещава различни европейски страни. Под влияние на П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев се ориентира към немския индивидуализъм. През март 1912 г. заминава да се лекува от туберкулоза на о-в Капри, където умира. Тленните му останките са пренесени в София през 1921 г. Ранното творчество на Тодоров е под влияние на социализма - “Драски" (1894 г.) и “Стихове на скучната лира" (1895 г.). След 1900 г. създава зрелите си идилии и драми - “Идилии" (1908 г.) , “Драми" (кн.1, 1900 г.). Участва активно в българския литературен живот (1904-1910 г.). Създава драмите “Страхил, страшен хайдутин", “Първите", “Змейова сватба", “Невеста Боряна"

1916 г.

Умира Михалаки Георгиев - български писател и обществен деец на следосвобожденска България. Роден е на 11 август 1854 г. във Видин. Развива активна обществена дейност, помага на русите по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). След Освобождението заема отговорни обществени длъжности. Издава в. "Балканска трибуна" (1906-1908 г.), един от основателите е на дружество "Славянска беседа", на Физико-медицинското общество, Българско земеделско дружество. Член е на БКД (дн. БАН) от 1884 г. Умира в София. Първите си разкази печата в сп. "Денница" през 1890 г. Някои съчинения: "Така се лъже човек. Хумореска" (1899 г.), "Три срещи. Спомени от миналото" (1899 г.), "От късмета е всичко на този свят" (1904 г.), "Разкази и хуморески. т. I, т. II" (1919 г., 1921 г.) и др.

1892 г.

Умира д-р Георги Чалъков Вълкович - български общественик и дипломат. Завършва медицина в Цариград през 1857 г., след това специализира хирургия в Париж от 1860 г. до 1863 г. Работи като военен лекар в турската армия, произведен в чин полковник от 1872 г. Директор(министър) е на пощите и телеграфите в Източна Румелия. След Съединението е изпратен да представлява интересите на България пред турското правителство.Успява да създаде добри отношения между Цариград и София.

869 г.

Умира св. Константин - Кирил Философ. Тържественото е погребан в римската църква “Сан Клементе".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни".