СВЪРЗАНИ НОВИНИ

Полк. доц. Станчо Станчев: Ньойският договор пречупи за дълго време духа на българина

Полк. доц. Станчо Станчев: Ньойският договор пречупи за дълго време духа на българина

София. Ньойският договор пречупи за дълго време духа на българина. Това каза полк. от резерва доц. Станчо Станчев в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ по повод 102 години от подписването на Ньойския диктат. „Трябва да сме наясно, че когато говорим за Ньойския договор, той пречупи за дълго време духа на българина – нещо, което беше най-па...

27 Ноември 2021 | 20:51 | Агенция "Фокус"

Полк. Мишо Йорданов: Клаузите, които поставя Ньойският договор на българската държава, са смазващи

Полк. Мишо Йорданов: Клаузите, които поставя Ньойският договор на българската държава, са смазващи

София. Клаузите, които поставя Ньойският договор на българската държава, в частност на Българската армия, са смазващи. Това каза военният историк и преподавател полк. от резерва Мишо Йорданов, в интервю за предаването „За честта и славата на България“ на Радио „Фокус“ по повод 102 години от подписването на Ньойския диктат. По думите му затова определяме и тази дата – 27 ноември, като една черна дата, която нанася огромна травма в народопсихолигията ни. „Ако се запитаме защо помним датата 27 ноември, защо така травматично като че ли се е забила в нашето съзнание, ще кажем едно: тогава, независимо от териториалните загуби, които търпи България в Междусъюзническата война и клаузите на Букурещкия договор, надеждата не е все още пречупена за решението на националната ни кауза, на националния въпрос. Защото тогава Българската армия се съхранява, т.е. надеждата не е пречупена. На 27 ноември, с подписването на Ньойския договор тази надежда е пречупена, затова, защото и Българската армия като че ли й е отнета възможността да съществува, на Българската армия е отнета възможността да взема участие в защитата или в бъдещи бойни действия“, посочи той. „Наред с клаузите, които определят териториалните загуби за България, а те не са малки – цяла Егейска Македония, Вардарска Македония… Тя, Македония, е разделена на три, между другото – между Сърбия, Гърция и България. Цялата тази разделена Македония – ябълката на раздора, както казваме в предишните войни, сега отива, като че ли тази кауза е пречупена. След Македония имаме много икономически клаузи, които са така подготвени, че да не дадат възможност на българската икономика отново да възроди Българската армия. Т.е. пречупени са с репарации, пречупени са със забраната да произвеждаме, да доставяме на Българската армия имущество. А самото орязване на личния състав на Българската армия говори за това колко много се страхуват Великите сили или победителите“, каза още Йорданов. „Така Българската армия, освен със съкратен личен състав, освен това, че на нея й се забранява да има редовна армия, т.е. да има наборна армия – армията вече се организира, рекрутира на доброволен принцип, т.е. доброволци влизат в армията, и им е забранено да бъде повече от 20 000 души. 10 000 души, разбра се, служещи в жандармерия, полиция, митничари. Някъде около 33 000 души, които да не бъдат в състояние дори да гарантират и нейния суверенитет, нейната цялост и независимост. Те са били предназначени изключително за поддържане на вътрешния ред, както се казва, в договора. Освен това на Българската армия й е забранено да произвежда оръжие. Намалено е изключително много въоръжението на Българската армия. На 1000 души войници се падат 1150 пушки, с 15 картечници, 2 минометни и две или три оръдия или гаубици, което е съвсем, съвсем недостатъчно за въоръжението на един такъв състав. Забранено е да имаме подводници. Някой ще каже – то пък като че ли сме имали. Оказва се, че да, действително сме имали подводница през Първата световна война и сега е забранено да имаме подводници, което пък нарушава баланса на флота. Флотът ни не може да бъде балансиран, ако нямаме подводница. Това още в 1918 г. е било известно“, допълни той.

27 Ноември 2021 | 14:21 | Агенция "Фокус"

Военна академия "Г. С. Раковски": С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор

Военна академия "Г. С. Раковски": С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор

София. С покруса отбелязваме 102 години от подписването на Ньойския договор. Прави го министър-председателят Александър Стамболийски в кметството на парижкото предградие Ньойи сюр Сен, на 27 ноември 1919 г. Това се казва в изявление, публикувано в страницата на Военна академия "Г. С. Раковски" във "Фейсбук". "Мястото е избрано нарочно – заради смъртта на местния граф през 1205 г. в битката при Адрианопол, срещу българския цар Калоян (край Одрин, днес Едирне в Република Турция). Българската делегация пътува 8 дни с влак, охранявана от сенегалски войници. След пристигането, на членовете ѝ е забранено да излизат от хотела без предварителна заявка. На страната ни са наложени огромни репарации, откъснати са ѝ територии, в които остават да живеят между 600 хиляди и 2 милиона българи, а поне 100 хиляди бежанци пристигат", изтъкват от висшето военно училище. "Ньойският диктат не държи сметка за етнически произход, собственост и религия. На Кралството на сърби, хървати и словенци са дадени български територии от "стратегически съображения" – села в Кулско, градовете Босилеград, Цариброд и Струмица с по десетки околни села. Няколко от тях, между които и днешният граничен пункт Стрезимировци, са разцепени между двете държави: къщи, дворове, ниви и гробища често остават "оттатък". Онази държава вече не съществува, днес териториите остават в Република Сърбия и Република Северна Македония", отбелязват от Военна академия "Г. С. Раковски". "Румъния отново получава Южна Добруджа. Излаз на Беломорието е предвидено да остане за България, като територията се управлява общо от победителите. Само година по-късно, тя е предадена на Гърция. Освен 2,25 милиарда златни френски франка репарации, страната ни трябва да предаде на победителките 33 хиляди овце, 13 500 млечни крави, 12 500 коня, 9 200 вола, 2 500 мулета и 125 бика. На западния съсед – въглищата от пернишките мини през следващите 5 години", допълват от Военна академия. "Ратифицирането на договора още в началото на 1920 г. отваря пътя на Царство България да стане член на Обществото на народите, което възпира агресията на Гърция през 1925 г. – "Петричкия инцидент". В крайна сметка, пророци се оказват президентът на САЩ Уилсън и френският маршал Фош – те предупреждават, че този "ред" и мирът ще изтраят само 20 години, както и става. На 23-ти юли 1940 г., генерал Никола Жеков, командващият армията ни през Първата световна война е поканен да се разпише в златната книга на кметството на Ньойи сюр Сен, а българският флаг е издигнат от военна част пред него, за да се измие позорът от поражението и Солунското примирие. Нататък е известно...", завършват от висшето военно училище.

27 Ноември 2021 | 13:04 | Агенция "Фокус"

Денят 27 ноември в българската история

Денят 27 ноември в българската история

Подписан е Ньойският договор, наложен след поражението на страната в Първата световна война. Красноречив е жестът на тогавашния министър-председател Александър Стамболийски, който чупи химикалката си след подписа: съгласно договора от България е откъсната площ от 11 278 кв. км. с българско население - Южна Добруджа, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. Наложени са тежки финансови репарации, платими за 37 години. България е лишена от правото да поддържа собствена армия, военен флот и авиация. Последиците от Ньойския диктат за Балканите са неизброими. През 1982 година, два дни след арестуването на служителя на БГА “Балкан” Сергей Антонов в Рим, българските власти заявяват, че това е недопустима провокация срещу България. Обвинението срещу Антонов се базира на лъжите на турския терорист Мехмед Али Агджа и е за участие в подготовката на атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май 1981 г. В съдебния процес Антонов е оправдан, но сенките на мита за “българската следа” периодично се възраждат. Римският отец посети България през 2002 година. На 27 ноември е роден министър-председателят Иван Багрянов, екзекутиран от Народния съд. На 27 ноември умира композиторът Филип Кутев. 2009 г. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обявява своя екип за новата Комисия, в който участва Румяна Желева, на която е определен ресорът „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакции при кризи“. Кандидатурата на Румяна Желева за еврокомисар е обявена от премиера Бойко Борисов на 5 октомври с.г. 2008 г. Президентът присъжда Орден „Стара планина” на: 1. Джон Дали, министър на социалната политика на Република Малта - втора степен „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“ 2. Тонио Борг, заместник министър-председател и министър на външните работи на Република Малта - втора степен „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“ 3. Лорънс Гонзи, министър-председател на Република Малта - първа степен „за изключително големите му заслуги за развитие на българо-малтийските отношения.“ 4. Стоян Тонев, началник на Военномедицинска академия – първа степен с мечове „за изключителни заслуги за развитието на военното здравеопазване, за проявен професионализъм при организирането на медицинското осигуряване на въоръжените сили на Република България, за утвърждаване на Военномедицинска академия като водещо лечебно заведение и принос за поддържане на националната сигурност на Република България.“ 2002 г. Създадена е „Комисията за 11 септември”, за да състави „пълен и изчерпателен отчет на обстоятелствата около терористичните атаки от 11 септември 2001 г., включително подготовката за и непосредствения отговор на атаките“. 2002 г. Словашкият президент Рудолф Шустер е на еднодневно работно посещение в България. Той разговаря с българския президент Георги Първанов за общите проблеми по присъединяването към НАТО. 2001 За председател на новия Съвет за електронни медии (СЕМ), утвърден от XXXIX-то Народно събрание, е избрана доцент Маргарита Пешева. Маргарита Пешева е родена през 1950 г. в град Враца. Завършва СУ „Св. Климент Охридски". Има специализация в Московския държавен университет (1977 г.). През 1982 г. защитава докторска дисертация на тема: „Младежта и изкуството". 1972 г. Публикуван е Закон за пребиваване на чужденците в Народна Република България. 1962 г. Съставено е ново правителство начело с първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. Първи зам.-председатели на Министерския съвет са Живко Живков и Георги Трайков, а зам.-председатели на Министерския съвет – Станко Тодоров, Тано Цолов, Иван Михайлов и Пенчо Кубадински. Тодор Христов Живков е политически и държавен деец. От 9 юли 1971 г. до 17 ноември 1989 г. е председател на Държавния съвет на Народна Република България. През 1954 г. става Първи секретар, а през 1981 г. генерален секретар на ЦК на БКП. От 1942 г. е член на Окръжния комитет на БКП. От 1950 г. е кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК, от 1951 г. – член на Политбюро. През ноември 1962 г. става Председател на Министерския съвет на Народна Република България, остава на този пост до 1971 г. С решение на пленум на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП на 8 декември 1989 г., а няколко дни по-късно е изключен от БКП. На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България налага на Живков 7 години затвор, заменен с домашен арест, за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, на жилища и коли. Осъден е да върне на държавата 21 010 380 лв. На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на Наказателните колегии на Върховния съд признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него. 1933 г. На конгрес на Тайния военен съюз в София е взето решение за преврат срещу кабинета на Народния блок. Народният блок е политическа групировка, създадена на 30 май 1931 г. Включва Демократическата партия, БЗНС "Врабча 1", БЗНС "Стара Загора", Националлибералната партия на Г. Петров и Радикалната партия. Спечелва изборите на 21 юни 1931 г. и съставя правителство на 29 юни. Провежда демократизация, търси изход от икономическата криза. Народният блок разширява възможностите за легална изява на опозицията. Възобновява се издаването на множество леви вестници и списания. След частична амнистия през 1932 г. в България се завръщат редица дейци на БЗНС, сред които е Александър Оббов. Във външнополитически план правителството на Народния блок демонстрира близост както с Малката Антанта, така и с Италия и Германия. Така правителството се опитва да балансира между настроенията за връщане на загубените земи след Първата световна война и желанието да се получи облекчение на репарационните плащания по Ньойския договор. Правителството на Народния блок е свалено от власт с Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. 1919 г. Подписан е Ньойският мирен договор. Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война (1914 г.-1918 г.). Подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка. 1916 г. В хода на Първата световна война Първа софийска дивизия овладява гр. Гюргево. 1900 г. Съставено е двадесетото правителство на България, начело с Тодор Иванчов. Тодор Иванчов e политически и държавен деец. Роден е в Търново (Велико Търново) през 1858 г. Завършва “Робърт колеж” в Цариград, след което учи в Монпелие, Франция. След завръщането си в България е назначен за директор на Статистическото бюро. Той е един от лидерите на Либералната партия (радослависти). От 1886 г. участва в управлението на държавата – министър на народното просвещение (август 1886 г.– юни 1887 г.; януари–октомври 1899 г.), министър-председател (1 октомври 1899 г.–9 януари 1901 г.) и едновременно министър на външните работи (до 27 ноември 1900 г.) и министър на финансите (27 ноември 1900 г.–9 януари 1901 г.). Правителството на Тодор Иванчов връща отново натуралния десятък върху зърнените култури, което предизвиква бунтове сред населението. Те са потушени с военна сила и довеждат до свалянето на правителството. На 4 юни 1903 г. Иванчов и министрите му са съдени от Държавен съд за нарушаване на конституцията. Тодор Иванчов е осъден на 8 месеца затвор, но по-късно е освободен. Умира през 1905 г. 1877 г. В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) турските сили се изтеглят от Орхание (Ботевград). На тази дата са родени: 1891 г. Роден е Иван Багрянов - български политик. Завършва Военното училище в София през 1912 година. От 1912 г. до 1918 г. е офицер-артилерист във войните за национално обединение. Адютант е на цар Фердинанд I. През 1918 – 1919 г. е адютант на цар Борис III. От 1919 г. до 1923 г. следва право в София и агрономство в Лайпциг и Виена. В периода от 1923 г. до 1938 г. се занимава със земеделие в стопанството си край Разград. От 1938 до 1944 г. е председател на Общия съюз на Земеделските стопански задруги. През 1938-1939 г. е народен представител в XXIV-то ОНС. От 1938 г. до 1941 г. е министър на земеделието и държавните имоти в правителствата на Г. Кьосеиванов и проф. Б. Филов. През 1944 г. става министър-председател на Царство България и управляващ Министерството на външните работи и вероизповеданията. На 1-2 февруари е осъден на смърт от т.нар. Народен съд и впоследствие е екзекутиран. На 26 август 1996 г. е реабилитиран посмъртно от Върховния съд. 1887 г. Роден е генерал-лейтенант Руси Русев - министър на войната в периода 14 септември 1943 г. – 4 септември 1944 г. Завършва Военното училище в София като артилерист (1909 г.). В Балканската война (1912-1913 г.) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк. През Първата световна война (1914-1918 г.) започва като командир на батарея, а след това на артилерийско отделение в същия полк. След войната служи в Трети артилерийски полк и командир на учебната батарея във Военното училище (1919-1927 г.). Отново постъпва в Четвърти артилерийски полк (1927-1929 г.). От 1929 г. служи в Артилерийската инспекция като началник на техническия отдел (1930-1934 г.), завеждащ въоръжението (1934-1935 г.). Началник е на артилерийски отдел във военната фабрика в Казанлък (1935-1936 г.). Инспектор на въоръжението (1936-1940 г.). Началник на канцеларията на Министерството на войната (1940-1941 г.). Отново инспектор на въоръжението (1941-1942 г.). През 1942 г. става началник на новосъздадения Отдел за доставки и поддържане при Министерството на войната, където централизира цялата военно снабдителна дейност за нуждите на армията. При съставянето на правителството на Добри Божилов по настояване на регентите е назначен за министър на войната (14 септември 1943 г.). Той запазва длъжността си и при формирането на правителството на Иван Багрянов (1 юни 1944 г.). Като министър на войната предлага приетия след това Нов закон за военните сили на Царство България (март 1944 г.) и утвърждава „Правилник за Главното командване във военно време (юли 1944 г.). През януари 1944 г. е създадена Държавната жандармерия специално за борба с антифашистките сили, която е подчинена на министъра на войната. На 1 септември 1944 г. изпраща писмо до командващите Трета и Четвърта армия да не оказват съпротива на Червената армия. При съставянето на правителството на Константин Муравиев е освободен от министерския пост и на 4 септември 1944 г. се уволнява от армията по собствено желание. След 9 септември 1944 г. е осъден от Народния съд на смърт и е разстрелян. С решение № 172 от 26 август 1996 г. на Върховния съд присъдата е отменена. 1857 г. На 27 ноември 1857 г. (9 декември 1857 г. по нов стил) е роден генерал-лейтенант Михаил Савов - помощник-главнокомандващ българска­та войска през Балканската война, военен министър ( 4 февруари 1891 г. -15 април 1894 г.) и (18 март 1903 г. - 22 май 1907 г.). Генерал Михаил Савов завършва първия випуск на Военното училище в София през 1879 г.) и Николаевската генералщабна академия в Русия през 1885 г.. Изявява се в Сръбско-българската война като ко­мандващ лявото крило на Сливнишката позиция и в боевете за овладяване на Пирот. След войната е помощник на военния министър, командир на бригада и началник на Военното училище. Два пъ­ти е военен министър. Като такъв ген. Михаил Савов има значителен принос при разработването и прилагането на военните за­кони от 1891 и 1903 г., които превръщат българс­ката армия в една от най-боеспособните в Европа. През Балканските войни (1912 - 1913 г.) е помощник-главнокомандващ на българската войска. Сменен от този пост на 20 юни 1913 г., по-късно той е назначен за командващ обединените армии. Генерал Михаил Савов умира на 23 юли 1928 година в курортното селище Saint Vallier de Thiey до град Ница, Франция. На тази дата умират: 1982 Умира Филип Кутев (Филип Кутев Тенев) - български композитор. Филип Кутев е роден през 1903 г. Завършва Държавната музикална академия в София. Работи като капелмайстор в Бургас и София. От 1951 г. е ръководител на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Автор на симфонични творби: “Скерцо” (1928 г.), “Българска рапсодия” (1937 г.), “Герман” (1940 г.), “Сакарска сюита” (1940-1943 г.); кантата “Девети септември” (1946 г.), драматичната Първа симфония (1950 г.), “Симфонични танци”, преработва множество народни песни. Филип Кутев подпомага създаването на филмите “Под игото” (1952 г.), “Героите на Шипка” (1955 г.), съвместно с Николай Крюков, “Хитър Петър” (1960 г.). 1901 г. Умира Светослав Мерджанов - български революционер. Светослав Мерджанов е роден през 1876 г. Като студент в Женева се запознава с македонски революционери, напуска университета и се отдава на македонско дело. Изпълнява важни и опасни мисии. Заедно със своя приятел Соколов подкопава канал под “Банк Отоман” в Цариград с цел взривяването й. През 1899 г. заедно с Г. Делчев обикаля Източна Македония. Когато Б. Сарафов е затворен от правителството в София, Мерджанов заема неговото място. За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус” са използвани следните източници: Енциклопедия “България” - Издателство на БАН, 1982 г.; Енциклопедия “Британика” (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse”; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес”, 2002 г.; Българска военна история - БАН, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас”, 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд”, 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива”, 1999 г.; Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд”, 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times”; Исторически бюлетин – на “The History Channel”; Исторически бюлетин – на “World of Quotes”; Исторически архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.;

27 Ноември 2021 | 07:45 | Агенция "Фокус"

Навършват се 102 години от Ньойския диктат

Навършват се 102 години от Ньойския диктат

София. Навършват се 102 години от подписването на Ньойския диктат, или откакто бяхме „Победени без да бъдем бити“. Ньойският договор е подписан е на 27 ноември в парижкото предградие Ньой от министър-председателя Александър Стамболийски, а от страната на силите победителки - от ръководителите на техните делегации на Парижката мирна конференция (1919-1920 г.). Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години. Освен това България е задължена да предаде на своите съседи (съюзници на съглашенските сили победителки) - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция. От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.

27 Ноември 2021 | 07:25 | Агенция "Фокус"

С факелно шествие граждани в Добрич ще припомнят Ньойския диктат

С факелно шествие граждани в Добрич ще припомнят Ньойския диктат

Добрич. За 23-та поредна година структура на политическа партия в Добрич ще припомни с факелно шествие чудовищната несправедливост, извършена спрямо народа ни преди 102 години в парижкото предградие Ньой, съобщиха организаторите. Те посочват: „Тогава страните победителки в Първата световна война откъсват от пределите на Отечеството земи, населени преобладаващо с българи. Съседите заграбват Македония, Беломорието, Западните покрайнини, Одринска Тракия. Люлката на българската държавност на Балканите – Добруджа, се оказва отново под румънска окупация. На 26 ноември, в навечерието на 102-та годишнина от подписването на унизителния Ньойски диктат членове и симпатизанти на ВМРО от Добрич и областта ще излязат с факли, за да покажат, че помнят Ньой и да напомнят на съвременниците ни извършената несправедливост. На шествието тази година ще присъстват лидерът на партията Красимир Каракачанов и евродепутатът Ангел Джамбазки. България и днес е зависима от чужди външни сили, но само независимата и самостоятелна политика, без съобразяване с тези или онези началници може да осигури отстояването на националния интерес. За нас съхраняването на традиционните български, семейни и християнски ценности, защитата на националните интереси и правата на сънародниците ни зад граница са кауза, независимо от избори или политическа ситуация. Затова и насловът на факелното шествие е „Борбата продължава”. Шествието ще тръгне в 18.00 ч. от градинката пред храм „Св. Георги”, ще премине по бул. „25-ти септември”, ул. „Независимост” и ще спре пред паметника на генерал Иван Колев и загиналите в Добричката епопея. Участниците ще поднесат цветя и пред паметните плочи на Яворов, полк. Борис Дрангов и пред Кръста в памет на падналите за свободата на Добруджа през Първата световна война.

26 Ноември 2021 | 08:52 | Агенция "Фокус"